Мерси, и д.6 не трябва , така ли?
А какво ще впишеш в нея?
Аз пак да попитам: На какво основание (член, алинея) е неплатения по инициатива на работодателя?
Нужно ми е за лични цели.
Според мен периодът на обезщетението е 1 месец, значи размерът трябва да е една месечна заплата. Т.е. 1000 лв.

Искам да попитам на какво основание е неплатения отпуск по инициатива на работодателя?
Не съм юрист и може би юристите са на обратно мнение, но според мен е възможно да се назначи управител, различен от собственика, на ТД. Ако може на ТД, защо да не може по всеки един член на КТ?
Изникват обаче други проблеми, които трябва да бъдат решени:
- при сключването на ТД трябва да има друг управител, който да подпише договора от страната на работодателя. Значи в този момент (пък добре е и през цялото време) собственикът също да си е управител
- ако управителя е на ТД с работно време петък и събота от 18 до 24 часа, то кой ще управлява фирмата в останалите дни? А ако се наложи например да тегли пари от банката, как ще го направи в работното си време?
- ТД на длъжност управител включва управленските дейности, но не и приготвянето и сервирането на храната и напитките, почистването,...


В този ред на размисли, смятам, че са по-разумни следните варианти:
- собственикът да си остане управител на фирмата (осигуряване като СОЛ) и да назначи жена си за управител на заведението на какъвто иска ТД.
- да включи жена си за съдружник, да се впишат двамата като управители заедно и поотделно, всеки да може върши всичко (управление, сервиране, чистене...) като СОЛ, като ако някой не упражнява дейност може да не се осигурява.

Не мога да Ви препоръчам конкретно решение, защото не мога да схвана целта Ви.
На какви условия трябва да отговаря ГД ,за да се случи това?
По ГД не трябва да има осигуровки. Това е възможно когато сумата по този договор за 1 месец след приспадане на НПР е под МРЗ. Т.е. ако сумата по всички ГД за месеца е 679 лв и се приспадат 25% НПР /169,75 лв, остатъкът е 509,25 и няма осигуровки.
Благодаря за отговора!

Имате ли представа как точно изчисляват обезщетението? Дали дните в които не  се водиш на работа се взимат под внимание или само дни/месеци в които си работил? /Предварително се извинявам за глупавите въпроси/.
Естествено, че имам представа :)
Взема се дохода 24 месеца назад, считано от месеца, преди този, през който е прекратен договора. Т.е., ако договора е прекратен от 15.05.2018, ще се вземе сумарния доход от 01.05.2016 до 30.04.2018 г., це се раздели на броя раотни дни в периода и полученото среднодневно възнаграждение ще се умножи по 60%.  Така ще се получи по колко ще Ви плащат на ден.
Ако в този период има дни без осигуровки - за тях ще се вземе минималната работна заплата. Ако има дни с болнични - дохода, от който е изчислен болничния
Трябва да се осигурява И за дейността си в ЕООД-то. Най-икономичното е да се осигурява като СОЛ /и за управлението и за всичко останало/. Другият вариант е по договор за управление, когато има такъв /за управлението/ + като СОЛ за останалата си трудова дейност във фирмата.
Върху какъв доход трябва да се осигурява като СОЛ - според мен минимум върху 510 като собственик на ЕООД /казвате, че фирмата е регистрирана като ЗП, а не самото физическо лице/. Следите достигането на максималния доход, като първо са трудовите договори, после самоосигуряването.
За какви осигурителни рискове - задължително здравно, по желание за пенсия или за пенсия+общо заболяване и майчинство.
Кога е началотона дейност - няма точен отговор. Според случая. Ако сключва договори за наем на земя, започне да я обработва и след три месеца продаде продукция, то издаването на първа фактура явно не е начало на дейността. Сключването на договори, доpи пpоцедуpата по регистрацията като ЗП може да се тълкува като дейност. Зависи от проверяващия, от защитата Ви и т.н. Според мен - началото е още с договорите.
Трябва ли да назначи управител - ако иска, ако ма нужда, ако самият той не си управлява, ако... Негова си работа.
Какви са действията от тук нататък - като ЗП: обработва си земята, продава, плаща наем или рента и т.н.; като собственик на фирма - декларация за начало на дейност, осигуровки, месечни декларации, годишни декларации, документиране на приходи и разходи, плащане на данъци и  т.н.  И сключва договор със счетоводител. Не, че е задължително, но е необходимо.
Здравейте, имам един малко по-различен въпрос, чийто отговор не видях до момента. Аз също ще бъда съкратена по член 71 и ще се запиша на борса за въпросните 60% осигуряване.

Същевременно фирма регистрирана в Англия ми предлага работа на граждански довогор със заплащане над минималната заплата в България.

Едното пречи ли на другото или ако сама не си подавам данъчни няма как да си повлияят?

Мерси
Може и да пречи.
Нямам представа какви са осигурителните закони в Англия, но ако подлежите на задължително осигуряване по законодателството на друга държава нямате право на обезщетение за безработица. Справка - КСО, чл.54а, ал.1, т.3.
Дали от НОИ ще разберат, че Ви осигуряват в Англия (ако този ГД води до осигуряване), не мога да кажа.
Здравейте. Имам следният въпрос /предполагам, че съм един от многото/ Тъй като в момента работя и искам по свое желание да напусна фирмата, след това ще се запиша в друга фирма за един месец за да мога да взема така наречената "пълна борса". Та въпросът ми е - Веднага ли трябва да се запиша в новата фирма/тъй като може би ще имам един период от 2 седмици в които това няма да може да се случи поради определени причини/?
Не е задължително веднага.
Ясно. А имам ли право пак да се запиша на борсата ?
Казвате, че това през 2015 е било продължение на онова недоизползвано обезщетение, отпуснато през 2014? Значи от датата на ОТПУСКАНЕ на предходното обезщетение са минали 3 години. Ще имате право на "пълна борса". Стига да отговаряте на останалите условия.
Здравейте,трябва ли да се иска съгласие от фирмите клиенти или контрагенти за използване на техните данни и ако трябва в кои случаи се прави това  .
темата е много полезна за което ви благодаря
Регламентът се отнася само до данните на ФЛ. Данните на фирми, предоставени Ви по силата на договор, фактура,... или публикувани в ТР не се нуждаят от защита по този регламент. Това разбира се не значи, че не сте длъжни да пазите търговска тайна.
Ако събирате данни на фирми за да ги предоставяте на трети лица, вероятно ще Ви трябва съгласие и/или поне декларация за информираност, но това не е във връзка със защитата на ЛД, а от  изисквания за елементарна коректност на бизнес отношенията.
Един вид за тези задължителни случаи и институции съгласие не ни е необходимо, нали ? Извън това - искаме декларация за съгласие от лицето .

Нещо не можах да разбера дали ни е необходимо съгласие за задължителните случаи или не. За по сигурно смятам да опиша в декларацията за информираност къде ще предоставям ЛД и че ще искам съгласие за всеки друг случай.
Още не съм съставила текста на тази декларация, защото още не съм прочела всички материали, но се насочвам към няколко задължителни елемента в нея:
- какви данни се събират /име, егн, паспортни данни, адрес, медицинско, стаж.../ - на кого се предоставят по силата на закон
- срок за съхранение
- кои данни не могат да бъдат "забравени" по желание на лицето
- допълнителни условия за предоставяне на ЛД на трети лица по желание на лицето
- допълнителни условия за предоставяне на ЛД на трети лица по желание на администратора на ЛД

Допълнение по повод Отговор 331 на Делфинчето: Не е задължително вида на ЛД и предоставянето им по закон да са изброени -  може и с препратка към Регистъра.


Ако успея да измъдря нещо за дребните работодатели, които сами си обработват ЛД, ще го публикувам.
Може да си направя отделна колона в книгата за изходящи номера. Важното е всичко да е с "доброволно" съгласие и това съгласие да е писмено документирано.
За да не стават правилата/политиките прекалено разводнени, смятам да впиша само задължителните случаи на предоставяне на данни /НАП, НОИ и други институции, когато за това работодателят е задължен със закон;  обслужващата служба по трудова медицина; ЧСИ; банките, в които работникът е кредитоискател, поръчител по кредити и/или се превежда трудовото възнаграждение и обезщетенията/. При всички останали случаи смятам да искам писмено съгласие за конкретните данни и конкретния получател.
Например: "Долуподписаният... на основание чл.... от Политиката за поверителност на ЛД на фирма... , давам съгласието си личните ми данни, посочени в сл.бележка с изх.№ .../.... да бъдат предоставени на ....". Чудя се дали да не вмъкна текста в сл.бележки, издавани със свободен текст.   
имена и ЕГН задължително. Ти бележката я даваш на самото лице, а то на кого ще я дава и дали ще я дава въобще си е негова работа.

В тази връзка - непрекъснато издаваме всякакви служебни бележки - по чл. 45, СИС,  за детски, за стипендии, за записване в детска градина, .... . Част от тях са наше задължение по ЗДДФЛ, друга - поради хрумка на някоя общинска или училищна администрация, трети - щото му трябват на човека.  И всичко с мноооого лични данни.
Питам: ако в политиката ми на поверителност е записано, че ще предоставям личните данни на работещите по ТД само на НАП, НОИ и СТМ и само във връзка с задължителното деклариране на данни, свързани с трудовото правоотношение, в нарушение ли съм, когато издавам сл.бележка, удостоверяваща месечния доход на работник, който иска да докаже на бъдещия си наемодател, че е платежоспособен? Или предавайки сл.бележка на лицето не нося понататъчна отговорност къде и на кого ще я представя? Т.е. - отговорността за предоставяне на ЛД пред трети лица си е негова?
Ако покупката е еднократна, инцидентна и ако не мислите, че в близките  5-10 години ще достигнете оборота за задължителна регистрация по ДДС, доста бих се замислила за смисъла от доброволна регистрация. Всичко е въпрос на конкретни сметки при конкретните условия.
Времето с обезщетение по чл. 222, ал.1 се води за осигурителен стаж при пенсиониране, но тъй като няма осигуровки за безработица, не влиза в стажа за определяне периода ан обезщетението.
Няма начин сам/а да си внесете осигуровка за безработица. Просто ще трябва да поработите още един месец.

ПП  Тъй като стана въпрос за осигуровките  върху обезщетението по чл. 222, ал.1, напомням, че върху него не се дължат здравни осигуровки и сте длъжни сам/а да си внесете здравните за периода.
 Да благодаря и аз :give_rose:

Дано с мойте писания съм успяла да помогна на някого.
Прочетете КСО, чл.49. Обърнете внимание на последното изречение на ал.1. Вижте и чл. 41, ал.3.
Когато се определя от дохода, обезщетението за безработица е на база средния осигурителен доход с осигуровки за безработица през последните 24 месеца преди месеца на прекратяване на договора. Кратък период с максимален доход едва ли ще има голям ефект.
За времето, през което сте работили извън страната се взема минималната работна заплата. Справка - КСО, чл.54б, ал.7, т.3