Не разбирам нищо от внос-износ, но:
- продали сте стоки, издали сте фактура. Плащат Ви.
- продават Ви обратно същите стоки (и какво от това, че са същите?), издават Ви фактура и Вие трябва да платите фактурата.
Не виждам нито "надвнесена сума от клиента", нито основание за КИ.

Във връзка с ОКД5, ЕГН и БУЛСТАТ, искам да споделя един факт:
Имам един ЗП, регистриран преди години с БУЛСТАТ=ЕГН и подал ОКД5 по ЕГН. От м.01. вече си има 9-цифрен БУЛСТАТ
Тази година реши да регистрира и свободна професия. Вписа се  в Регистър БУЛСТАТ като допълнителна дейност към регистрацията като ЗП /ЗП-основна, СП - допълнителна дейност/ под същия 9-цифрен БУЛСТАТ. По негово настояване подадохме ОКД5 с "упражнявам дейност като СП, БУЛСТАТ" без данни за осигуряване /осигуряването си остава като ЗП/. Според мен това не беше нужно, защото нали всичкото - и ЗП и СП са под един БУЛСТАТ, но го направихме.
Сега в системата на НАП, в Справка за история на осигуряване на самоосигуряващите се лица съществуват три записа: 1. дата - Начало на дейност - ЕГН - име - ЗП - активен, 2. същата дата - Начало на осигуряване- ЕГН - име - ЗП - активен с осигуряване, 3. дата от 2022- Начало на дейност - БУЛСТАТ - име - св.професия - активен.

Не коментирам. Само споделям факт.

Е, не е едно и също
Най-малкото при необлагаеми сделки нямате право на приспадане на ДК, а при облагаемите (в т.ч. и с 0 процента,  и с 9 процента) можете да ползвате ДК от вложените материали и услуги

Според мен облагаема. А според Вас?

И как ще стане закриването на Булстата?

Заличаване в Регистър БУЛСТАТ

Само един въпрос - защо не помислите за това тези лица да са самоосигуряващи, което е един доста добър и освен това икономичен вариант за осигуряване ?

За да обмислят всички варианти трябва да имат поне известна представа от начините за осигуряване.  А за това трябва или целенасочено четене или консултация със счетоводител. И двете неща не да много приятни

И защо да няма осигуровки ? Няма данък, защото няма възнаграждение, но осигуровки трябва да има на минимума за длъжността.

Повечето колеги казват (и го практикуват): "Няма възнаграждение - няма осигуровки".
В закона е записано точно така, както Вие го тълкувате. И за поддържам това мнение.

ПП Не съм имала ДУК без възнаграждение и не знам как се приема при проверка липсата или наличието на осигуровки

Понятието "ДУК без възражение" съм коментирала много пъти. Сега ще се въздържа. То си е Ваш проблем.

По въпроса: не, не я ощетявате за стажа. При ДУК също има осигуровки (стаж) за пенсия. Дали ще я ощетите с дохода за пенсия, не мога да кажа.

Шест работни дни, през всеки от които лицето е трябвало да отработи с посоченото в ТД работно  време (2 часа). Напр. от 01.07. до 08.07. вкл. (6 р.д. + събота и неделя)

Чл. 319.  Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни

Тук се говори за 26 дни основен платен годишен отпуск. Няма деление 20+6 или нещо подобно.

НРВПО
Чл. 23. (2)  Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Значи при 2-часов работен ден на този работник се полагат минимум 26:8*2=6,5 работни дни отпуск. Закръглено - 7 р.д. За десет месеца 7:12*10= 5,8 дни, закръглено 6 р.д. отпуск за периода 01.03.-31.12. при ТЕЛКаджия на двучасов работен ден

"Уважаеми потребители,

Във връзка с извършване на технически оптимизации, електронните услуги на НАП ще са временно недостъпни на 27.06.2022 г., между 17.30 ч. – 18.00 ч.

Извиняваме се за причиненото неудобство!"


Новия портал не работеше в по-широк диапазон от време. Старият работеше, но  ако успееш се добереш до него.

Зависи. Ако всяка покупка е отделна сделка - може. Ако имате някакъв договор за доставка на стоки на стойност над 10000 , независимо че доставката и плащанията са на части  - не става. И по една стотинка на ден да плащате, щом сделката е една, трябва да е по банков път

Събудихте интереса ми към въпросния сайт. Направих няколко проверки на фирми, за които имам информация:
- едно ЕТ с посочен оборот, съответстващ на реалния;
- друго ЕТ с посочени приходи за 2018 г в размер в пъти над действителните и без данни за 2012-2017 и 2019-2021,.като в някои от годините има приходи
- едно действащо ООД с подадени ГФО в ТР до 2021 г. включително- няма данни за приходи.. Същото ООД има обявени и публикувани данни със свободен достъп приходи от продажби в ЦПРС поне за последните 10 години.
- друго ООД - при публикувани или "обработвани" отчети в ТР , за едни години има данни (реални), за други няма, а за една от годините данните в 'папагал' са завишени спрямо реалните.
Питам се: дали го сайта просто не се обаждат на съответната фирма и питат за оборота, работниците и т.н. , вместо да проверят и препишат реални данни от ТР.
В тази насока 'биволъ' са по- точни

Ако е назначен по трудов договор и го осигурява работодател, отново ли е задължен да се осигурява като ЗП?

Да. Освен ако работодателят не го осигурява на 3400 лв.. Но и тогава подлежи на регистрация като самоосигуряващо се лице.

Може.
С ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Колега Мелби, веднъж Ви направих забележка за терминологията, но Вие не възприемате. Спрете най-сетне с това "възстановяване на осигурителни права" ! Лицето не е губило здравноосигурителните си права! За обезщетението за временна нетрудоспособност имат значение само две неща: да има 6 месеца осигурителен стаж с осигуровки за ОЗМ и да Е В ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ОЗМ при настъпване на нетрудоспособността (е и поне един ден преди това). Ако не е в осигуряване с ОЗМ, не може да му бъде издаден болничен лист.
От друга страна - болничен лист може да бъде издаден дори ако лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, но към момента на настъпване на неработоспособността отговаря на горните две условия
Казах Ви вече, пък и колегите потвърдиха, че и при отработен ден, и при ден платен отпуск, работникът ще е осигурен за ОЗМ

Дали ще е работен ден или платен отпуск, няма значение. Важното е преди настъпването на временната нетрудоспособност да е с осигуровки за ОЗМ..
Между другото: по време на неплатения без стаж не се губят здравноосигурителните права (нали има здравни осигуровки), а само няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност (няма осигуровки за ОЗМ). ЗО и осигуровки за ОЗМ са различни неща и дават различни права. Освен това едното е по ЗЗО, а другото по КСО.

В закона за акцизите не пише ли нещо?

1. Не мога да коментирам дали при лице на ТД ще има право на майчинство. Наистина лицата, упражняващи свободна професия, могат да назначават работници по ТД, но се предполага, че основната дейност се извършва от СП, а наетите лица само подпомагат дейността. Според мен наличието на работник, може да се тълкува като упражняване на дейност от СП
2. Може да работи, но ще взема 1/2 от майчинството.
3. Няма как да стане. При лица, упражняващи свободна професия, няма управител, няма ДУК...

Нека кажат и по-знаещите, но аз виждам два варианта:
- прехвърля майчинството на бащата, бабата, дядото... и почва да си работи.
- регистрира си едно ООД със съдружник, който ще управлява и ще върши работата. Или поне ще се подписва под нея.

Благодаря! И аз така мислех.....в края на годината с Декл.по чл.50 предполагам.

И за какво, като няма доход, колега?