Няма законова пречка да се назначи бременна жена. Дори да е в осмия месец
Няма законова пречка да се разболеете и да ползвате болничен след само един отработен ден, стига да имате нужния осигурителен стаж преди това /при други работодатели/
Обаче при болничен след един ден работа  НОИ светва червената лампичка "тия ще точат бюджета" и хайде да ги проверим. Проверката е по документи и анкети - защо са назначили точно Вас, имали ли са други кандидати; като позицията им била толкова нужна защо няма назначен заместник; лични въпроси - да опишете работното си място, колегите..., колегите да Ви опишат...такива работи. Е, проверката не  е в 100% в случаите
Ако "работите" един по-дълъг период /месец, два/ може да си спестите евентуалните проверки. Стига здравословното Ви състояние да го позволява /не се изисква задължителна почивка, болнично лечение и т.н./ и заплатата за този период да не повлияе отрицателно на бъдещото майчинство. В края на краищата - по-добре по-малко, но нещо, от колкото нищо, нали
Вариант 1: Настоящият работодател е търпелив и разбран човек и Ви чака да се върнете на работа след всичките болнични, майчинства, отпуски.... Като се върнете на работа и иска да Ви уволни, съвсем спокойно може да го направи, защото още ще сте в срок на изпитване
Вариант 2: При прекратяване договора с този работодател изчаквате да изтече поредния болничен /ако вече не е 45 дни преди раждане/ и не си вземате болничен няколко дни. В това време сключвате договор с новия работодател, ОТРАБОТВАТЕ поне един ден и започвате с поредните болнични. Много вероятно е след такава "врътка" новият Ви работодател да бъде проверен от НОИ
Варианти много:
- имали сте нещо надплатено
- данъкът по Д6/8 е приспаднат от друго направено плащане и е останало задължени епо друг данък
- имате някаква грешка в Д6/8, но тогава едва ли ще е приета
- нещо друго...

Прегледайте Справката за задълженията и плащанията, както и Справката за преведените суми и покритите с тях задължения.
Убедете се, че Д6 с код 8 наистина е приета и погледнете с какви данни е приета
Ако ползвате ДСК - четете новините.
Иначе: проверявате какво наистина е платено (Справка за наредените плащания и покритите с тях задължения; Справка за задълженията с възможност за плащане - история на плащанията....). Ако наистина сте надвнесли - следите си задълженията и не внасяте няколко месеца до изчерпване на вноските
 Споразумели са се управителя на фирмата да не плаща за изораването. Това е,което имам като информация. Чуденката е дали може да бъде сключен граждански договор.
Значи фирмата има ниви, а управителя има трактор и ще оре нивата на фирмата. Така ли?
Що да не може по ГД. Или по договор за услуга. Е, има работно място, но то може да се тълкува като място за изпълнение ва услугата. Имайте предвид, че ако този управител е и съдружник, на каквото и основание да му платите,  все ще попаднете в т. 26и от ЗДДФЛ.
Аааа, няма да плащате... :hmmm: тогава попадате в чл.16 на ЗКПО.

Иваче: безвъзмездните договори не да забранени, но са много подозрителни. А когато са между свързани лица прдлежат и на регулация
Попитайте този, който Ви търси дъкумент за доходите. Може би ще се съгласи различните доходи да се удостоверят с различни документи.
Да
Да
Не. Добре е да има копие от ТЕЛКа в сченоводствота на фирмата.

ТЕЛК и пенсиониране са различни неща (често са и двете, но не винаги).
За осигуряването се съобразявате с фактара "пенсия", за данъка - с фактора "ТЕЛК". От различните комбинации между ТЕЛК и пенсия следват различни комбинации в осигуровките и данъка.

Колкото за ГДД - СОЛ с възнаграждение за личния труд я подава задължително
 не намерих как да извадя справка за доходите ми като работа (по данъчната декларация).
Можете да поискате заверено копие на ГДД. Искането може да се подаде онлайн, получаването - на място
Само че ГДД вероятно не включва доходите от рента

Цитат
 Ако отида на място в НАП дали могат да ми извадят така комбинирана справкя?!
Отидете и питайте. Лично аз не вярвам, че могат да Ви издадат справка и за необлагаемите доходи (рента), ако не са декларирани .

на практика изработвам софтуер за друга фирма с договор за изработка, който по същество е "работодател дава работа на работник" ..

Не, договорът за изработка (т.нар.граждански договор) няма нищо общо с "работодател дава работа на работник", а си е "стопанска дейност"

По въпросите за авторското право не се наемам да коментирам
да, но ми е трудно с определяне на сумата на болничния за работодател ..
"За работодателя"?
Първите два дни - 70% от дневната надница + всички осигуровки (в частта за работодателя, естествено)
За останалите дни -  4.8% от 933 пропорционално на дните
Друтото са удръжки от заплатата на работника

Ако Ви интересува друго, задайте въпроса си по друг начин.
Зависи под каква форма  изпълнява функциите на управител.
В някои от случаите зависи дали желае да се осигурява за пенсия или за пенсия + ОЗМ.
За точен отговор погледнете КСО, чл.4
Т.е. подавам само Декларация обр. 1 с код Корекция?
Да. И отмятате, че не подавате Д6
Доколкото разбирам въпроса: фирмата е внасяла осигуровките на СОЛа и сега той  дължи пари на фирмата и не мисли да ги плаща.
Не виждам начин как ще знаете преди края на месеца какъв ще е осиг.доход по ТД.

Аналогични казуси:
1. Лице с доход по ТД 3250 лв получава доход по ГД (без НПР) от 600 лв. Удържате осигуровки върху 500 лв. В края на годината по ТД плащат премии, които разпределят по месеци и се оказва, че за конкретния месец лицето вече е осигурено върху 3550 лв по ТД.
2. Пенсионер работи по ГД от.02 до 05-ти. Плащате на 05-ти. Доходът е 500 лв. Не удържате осигуровки. На 20-ти този пенсионер започва работа по ТД. Изведнъж се оказва, че през месеца е осигурен на друго основаниие
3. Горното, но с безработен. В края на годината ще се окаже, че от една страна през месеца е бил осигурен на друго основание и по ГД би трябнало да се внесат осигуровки,  а от друга страна - тъй като през част от месеца е самоосигуряващо се лице по смисъла на ЗЗО (чл.40, ал.5), то дохода по ГД трябва да се включи в годишното изравняване на ЗО.

Идея си нямам как можем да се ангажираме с прдвиждане на бъдещи обстоятелства.
Абстрахирате се от факта, че парите са за осигуровки и ги третирате като вземания от ФЛ.
Отписването на вземанията обикновено е с Други извънредни разходи.
Друг въпрос е, че това ФЛ е собственик и е "свързано лице"
Значи проверката /вероятно/ е само по разходната част.
Преди няколко години имах такава за около 15 годишен период. Включваше и данни за детските, когато се плащаха от работодателя. Чинно си съставих всички справки, но тези за преди повече от 5 години въобще не ги гледаха. Само си ги прибраха.
Щом не сте проверявани...
Друг въпрос е, че не могат да Ви наложат глоби за нарушения с изтекла давност. Но могат да дадат предписания за корекции на подадени данни
Цитат
 Нищо не е осчетоводено освен декларацията по ддс за продажбата на катастрофиралия автомобил
Очевидно има и д.уги неща за осчетоводяване.

Цитат
 Та въпросът ми е как точно ще стане осчетоводяването(на влизането и излизането на парите)
Осчетоводяването е според основанието на това "влизане и излизане" на парите. А "влизането" би трябвало да е осчетоводено още през миналата година

Цитат
 Защото много казват, че е грешка, че съм превел парите по личната ми сметка, други казват, че не е проблем, трети ми казват, че трябвало съм да плащам данък за приход заради обещетението и данък дивидент, за превода по личната ми сметка.
Всичко, което Ви казват е вярно. По принцип. Въпросът е кое точно е приложимо във Вашият случай според това, как са оформени "влизането" и "излизането" на парите от сметката.
Дали има данък върху застрахователното обезщетение,  може да погледнете в ЗКПО. А дали не дължите ДДС върху стойността на бракувания автомобил, може да прочетете в ЗДДС.

Колкото за декларация Г3, за това че фирмата не е извършвала дейност - убеден ли сте че отговяряте на изискванията за подаване на такава декларация? И смятате ли, че това е достатъчно като годишна отчетност?

Май е време да си намерите седми счетоводител.