Във връзка с преизчисляването искам да попитам:
- заплатите за м.12 начислявам и плащам през м. януари като правя и изравняването на данъка. Имам например 100 лв данък за внасяне по ведомостта за м.12 и 80 лв данък за възстановяване от изравняването.
- междувременно през м. 12 плащам заплатите за м. 11 и там имам данък за внасяне от 120 лв.
- през м. януари подавам Д6 с код 8 за данъка върху платеното през м.12 /120 лв/
- през м. февруари подавам Д6 с код 8 за данъка върху платеното през м.01 /100 лв/
Питам се в коя от двете декларации трябва да приспадна възстановения данък от изравняването?
а) Приспадам в Д6 за м.12, подавана през м.01, като сумата става 40 лв /=120-80/, а в Д6 за м.01 си остава 100 лв?
б) Приспадам в Д6 за м.01, подавана през м.02, като сумата става 20 лв /=100-80/, а в Д6 за м. 12 си декларирам всичките 120 лв?

И в крайна сметка както и да въртя нещата, внасям 140 лв данък

Като управител - трябва. Като СОЛ - зависи.

Вариант 1. Ако фирмата е ООД или ЕООД и има неразпределена печалба - да си разпредели дивидент, да си направи едно кухо плащане от кухата каса и да си плати данъка /ама не кухо :-) /
Вариант 2. Да си ликвидира фирмата, да си вземе един кух ликвидационен дял и да си плати един реален данък.
Вариант 3. Да си остави нещата така и да чака по-добри времена. И да има готовност при една евентуална ревизия набързо да събере парите в касата.

Пропуснете това "данъка за м.11" и го приемете като "данък за платеното през м.12" и ще се "разплетете" :-)
Иначе е така, както казвате: Д6 за осигуровките върху заплатите за м.11 - през м.12, Д6 за данъка върху платеното през м.12 - през м.01. И въобще да не Ви притеснява, че Д6 с код 8 може да е само с една колона. В такъв случай ще трябва да отметнете, че не подавате Д1.

Мислете по следния начин: данъкът се декларира с Д6 през месеца, следващ месеца на плащане.
Пример: заплатите за м.ХХХХ се плащат на 10.11. Д6 с код 8 се подава от 01.12 до 25.12, като горе се посочва м.11., а най-долу 31.11. И въобще не Ви интересува кога е подадена Д6 с код 5 за м.ХХХХ

УП2 се издава за осигурителния доход по трудовите договори. УП 3 се издава, ако по някой ТД е работил с непълно работно време.
Доколкото знам за ДУК не се издават УП. За СОЛ със сигурност не се издават УП.

Съгласна съм, че е възможно без писмен договор, но аз, като обслужвана фирма, бих изисквала такъв. Особено ако не познавам бъдещия счетоводител. Всичко се случва и колко и казаната дума да е хвърлен камък, няма тежест в съда.

ПП. Работя в строителството и почти винаги заедно с количествено-стойностната сметка предлагам писмен договор на клиента. Така той се чуства по-спокоен. Случва се да работиме и по устни уговорки, но за малки поръчки и при стари клиенти. Та - устните уговорки не са забранени, стига двете страни да си имат доверие.

Важното е това счетоводно обслужване да е срещу заплащане. Както при обущаря

Ако трябва да подавате ГДД, нама начин да не декларирате дохода от ДУК:) Не мога да кажа в кое приложение. Друг въпрос е, че ако има само доходи от ДУК и пенсия, не съм сигурна дали трябва да подава ГДД.
Ако подавате ГДД, то в справка 2 в колона 3 включвате и дохода оп ДУК

1. Да. За периода, през който е СОЛ
2. Мисля че не, но вижте в ЗДДФЛ.
3. Таблици 1 и 2 не се попълват за ДУ. Поне не и за времето, през което не е бил СОЛ. За останалия период /когато е СОЛ/ се попълват в колоната за ТД. Пише го в указанието.
4. Щом пише в указанието...

Като СОЛ-само здравно, попълвате само таблица 2

Какви суми виждате в здравноосигуротелния статус?
Задължението, което виждате с ПИК, включва и лихвите за просрочието и това трябва да платите.

Както до сега.
В крайна сметка "статутът" и на авансовите, и на изравнителните ЗОВ е един и същ.

6 месеца общо. От първия работен ден при първия работодател до сега.
За майчинство Ви трябват поне 12 месеца осигурителен стаж общо
Ако заплатата Ви през последната година и половина-две е била по-ниска от сегашната, болничният ще се отрази неблатоприятно на сумата на майчинството, но пък ще е добре за здравето Ви и здравето на бебето.

Кажи кода на длъжността и кода на дейността и ще получиш отговор.

Пък и сам можеш да си го намериш по тези данни. Виж по-горе: Справочник - МОД 2016

А примерно говорим за хранителен магазин с месечен оборот 39х и направени само стокови разходи за 31х  и магазина работи със средна надценка 22% как да сверим дали всичко е ок ?

Надценката увеличението на продажната цена над цената на придобиване, отнесена към цената на придобиване. Във Ващия случай (39-31)/31*100=25,8%
Ако работехте с 22% надценка за всички стоки, то при продадени стоки с покупна цена 31, трябваше да имате 31 + 31*22/100=37,82 приходи

Процентът на печалбата не е същото като процента на надценката. Все пак имате и други разходи, не само за покупка на стоки.

Обикновено процентът на печалбата се взема като част от приходите
Печалба 220 - 190 = 30
Процент на печалбата е 30/220 *100= 13,6%

Разходите за кафе, съответно и за кафе машина не се ли смятат за предствителни?

Хайде сега - представителни. Аз си ги водя като разходи за осигуряване на здравословни условия на труд - осигурявам на персонала топли и освежаващи напитки.

ПП Ако беше казал - социален разход, можеше и да се замисля, ама представителен...

Щом политиката е такава... значи чакате 45 дни
 
Редно е доставчикът предварително да е уведомен за тази политика и да се е съгласил на сделката, знаейки за късното плащане. Не е добра търговска практика да бъде уведомен за това след сделката.

Срокът е според условията на продажбата.

Правото на данъчен кредит зависи от това за какво ще се използва веща. Ако ще я ползваш за основната дейност на фирмата - да имаш право /кафене/.

E, и в офиса да си я ползваш, пак ще имаш право на ДК :-)