В моя архив намирам таблица за преход от НКП-96 към НКПД 2005
В нея 7412 по  НКП-96 са Работници по производството на  хлебни, сладкарски и тестени изделия

Повторих без да искам

На 20.12.2024 връчвам предизвестие в което казавам че считано от 01.01.2025 започва да тече 30 дневен срок ....

Казаха Ви: няма такава опция.

От написаното в първоначалния въпрос разбрах, че "считано от 01.01.2025, трудовото Ви правоотношение ще бъде прекратено". Не свързах "считано от 01.01" с 30- днеевния срок

Връчете предизвестието на 02.01. Изтича на 01.02.. (събота). Прекратявате ТД считано от 02.02. (Неделя)
Може да прекратите и от 31.01, ако толкова държите (не виждам смисъл). Дължите обезщетение за неспазено предизвестие за 1 раб.ден

Подозирам, че предизвестието е връчено и изтича на 31.12, а питането е за връчване на заповедта за прекратяване на ТД.
Ако е за заповедта - може да се връчи по-рано.
Ако наистина е за предизвестието - може,  но трябва да платите обезщетение на работника

ПП  вече сте обяснили.
И така не става. Докато е в отпуск не може да връчите предизвестие без разрешение от ИТ. Вижте чл 333

По мои сметки трябва да е най-малко 666,43
Има 13 отработени дни + 2 дни болничен от работодател. За 15 дни осиг.доход не трябва да е под МОД. А МОД зависи от дейността и длъжността, но не е под 933
(933:21)*15=666,48

На всяко медицинско за работа се посочва длъжността, която ще се заема и личния лекар (или този, дето е издал медицинското) посочва дали лицето е годно да заема тази длъжност.
Не смятам, че СТМ са по-компетентни от лекуващия лекар, но им е вменено това задължение да дават заключение на заключението.
На Ваше място първо бих искала становището на СТМ (задължиние им е, пък и се плаща ) и после ще подпиша договора.  Защото подпишете ли веднъж с телкоджия... край няма.

ПП По принцип не виждам смисъл от едно заключение на СТМ след започване на работа.

ПП2   погледнете какво сте написали в цитираното от мен по-горе : "първо трябва да го регистрирам в НАП, а после да го регистрирам в НАП" Как става така

Трудовата медицина трърди, че първо трябва да го регистрирам в НАП, а после да го регистрирам в НАП.

?!?

Вие обявявате актове - Вие се подписвате за истинността

Когато се подава по електронен път има опция тази декларация да се подпише с КЕП директно в сайта на ТР. В декларацията автоматично излиза името на подаващия (в случая съставителя на ГФО)

Ще го освободите от когато се разберете.
Считано от 06.01 е приемливо решение. Особено ако човекът държи "да няма дупка"

ПП  Да Ви припомня: при прекратяване считано от 06.01. уведомлението по чл.62 се подава най-рано на 06.01.
Няма значение и не е проблем, че от другата фирма ще подадад уведомление за сключен ТД преди 06.01

Ако през последните 18 месеца има само един с ТД - няма да има право на обезщетение за безработица.  Изискват се 12 от последните 18 с осигуровки за безработица.

Нещо не разбрах
Нали е СОЛ? Какъв неплатен отпуск?

Не сте права.
Прагът не остава 100 хил лв., а се НАМАЛЯВА на 50 хил. евро, което е 97 хил лв. и нещо
За някой 2000 лв може да са фатални

И да се отрази, какво може да направите? Да се напънете да оздравеете по-бързо? Или да се върнете на работа въпреки мнението на лекарите?
В края на краищата по-важно е не какъв размер пенсия ще вземете, а колко дълго ще я получавате.

ПП. Мисля, че болничния няма да се отрази на пенсията, но изчакайте и по-компетентно мнение

Не може като СОЛ, защото и двамата се водят като СОЛ в други фирми.

Това не е никакъв, ама съвсем никакъв проблем. Аз съм СОЛ в три фирми - свободна професия. Е, осигурявам се на едното място и подавам Д1 от там.
Погледнете Наредбата за ООСЛБГЛЧ. Пише си.

Проблема не е от това да ги заведа и двамата с ДУК, а защото ще надвишат тавана на осигуретелния доход,

Като сумарният им доход стане над 3750, ще внасят осигуровки върху 3750, а върху горницата няма. Пише го в КСО. Даже е посочен реда - ТД и ДУК, после СОЛ

 затова се питам дали  е възможно само единия да се осигурява, но и двамата са вписани като управители,

Възможно е. Стига само единия да върши дейност

може да се окаже проблем пред институциите , ако само единия се осигурява.

Никакъв проблем. Стига този, дето няма да се осигурява да не върши НИЩО /не "почти нищо"/ във дружеството

Тъй като щом е вписан като управител, да значи все пак извършва управленска функция не е просто съдружник.

Това, че е вписан като управител, съвсем не значи че реално извършва управленска дейност

1. Никъде няма записано, че управителят задължително трябва да е на ДУК. Може да управлява и като СОЛ
2. Този съдружник, който не извършва никаква дейност в дружеството, няма основание за осигуряване
3. "почти никаква дейност" е все пак дейност
4. Това, че упражнява другаде дейност като СОЛ, нищо не значи. Може да е СОЛ на няколко основания, като внася осигуровки само на едното и годишно изравнява върху целия доход като СОЛ
5. Няма възможност за осигуряване над максималния праг. Това обаче не значи, че доходите му не може да са над 3750

"Вратичката", която търсите е ... цял портал - не упражнява дейност=не подлежи на осигуряване Вижте т.2.
При "почти никаква дейност" обърнете внимание на т.4

Няма никакво изискване. Както се споразумеят

Точно това ме обърква "трудова дейност" - да си управител равнозначно ли е на това да извършваш трудова дейност?

КСО
чл.4, (3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, ......;

Е, нали управляващия собственик или съдружник се самоосигурява именно по силата на чл.4/3/2 защото упражнява трудова дейност във фирмата си.

Спирането на обезщетението за безработица възниква от факта, че вече подлежи на задължително осигуряване по КСО, а не че дейността, която почва да упражнява е по трудово, нетрудово или приравнено на трудовото правоотношения.
Ако започне да управлява по ДУ - основанието ще е по чл. 4 /1/7 и пак ще спре обезщетението за безработица.

ще загуби


КСО
Чл. 54д. ((1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава;

НМЕ
Чл. 12. Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:
1. на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 3 КСО;