.... като пусна Д6 по ЕГН, а месечните му декларации бяха по различен идентификатор.
Дайте съвет
:)
Ами то така си се прави - Д6-13 по ЕГН, Д1 по БУЛСТАТ. 
Така както е написано във въпроса, аз съм с впечатление, че разхода за стоката не е отчетен по никакъв начин в 2022-ра. Може и да греша в прочита, но "но този разход го губим" ме навежда на мисълта, че не греша .
Значи проблемът не е във фактурата, а в отчитане движението на стоките :)
Дано питащата е решила какво да прави :)
Реално погледнато имате време да подадете корекция и в НСИ и в НАП, а данъка ще остане надплатен до следващото задължение за някакъв данък, било то по ЗДДФЛ, било то по ЗКПО.
След като стоката е получена (заприходена) и продадена, логично би било вече да е отчетен разхода. Както и задължението за плащане (нали не е платена).  Не виждам какво трябва да се променя в ГДД и в ГФО. Единствено някакво салдо по 4531 или друга разчетна сметка за неползвания през периода ДК. Само че това не влияе върху печалбата, ГДД и данъка. Едва ли ще повлияе и на ГОД, тъй като там нещата са в хиляди.
Полага му се, ако е работил повече от месец (или беше че има 1 месец трудов стаж - вижте как е формулирано в наредбата).
3 р.д. годишно пропорционално на месеците през които е работил.
А как е осчетоводена при придобиването? Не е ли възникнало задължение към доставчик (30*/401)?
Сега би трябвало да осчетоводите само ползването на ДК.
А стоката получена ли е? Ползвана ли е за следващи сделки?
Да но така фирмата излиза на загуба.
Е и каква от това?
Като нама приходи, а само разходи, очевидно ще е на загуба
Не може да си заделя от печалбата. Първо трябва данък дивидент. Пък после може да прихваща вземания със задължения.
Може да плати от касата/банката без да намесва печалбата
Може като ДУ (ако има такъв), може като СОЛ. Може единия, може двамата, може нито един.
Зависи дали фирмата има дейност, кой управлява, кой изпълнява друга дейност, кой не упражнява дейност във фирмата...
Същото е састо при един собственик или при един управител. Само че тук са двама и за всеки поотделно се решава
И аз така мислех, смятах всичко 100 пъти но се разминава
Щом излиза в левове, значи е ОК :)
Не е нужно навсякъде да спазвате правилата за закръгляване. Все някъде ще се наложи 2300 лв да се закръглят на 3 хил., а 2600 на 2. Харесайте си къде да го направите.

ПП една година видях доста зор с един ОПР с пет пера по 300-400 лв в разходи, едно перо приход малко над 2500 лв и около 300 лв печлба. И всяко закръгляване на разход към 1 ме праща в друга справка....
Защо данък? Защото към момента на плащане вече не е СОЛ, така ли?
Зададох глупав вупрос, защото в достъпите на ел.подпис липсва декл. по чл.50. Фигурира декл.по чл.92 незнайно защо и как.
Влезте в ел.услуги на НАП като ФЛ с ЕГН, а не като ФЛ -осигурител с ЕГН или ФЛ с БУЛСТАТ.
В декларация обр. 1 за Сол  си посочва, че подава само за здравно и съответно сумата,  примерно 400 лв осигурителен доход, върху който ще внесе здравна вноска от 8%. Това няма да попречи  на изплащане на обезщетението от НОИ по болничния лист.
Не всеки апартамент може да бъде ползван за офис. И това не зависи от НАП, а от ЗУТ. Има изисквания за смяна на предназначението на обекта. По някога трябва съгласие на всички собственици на жилища в блока. По някога не трябва. Може да си еска доказване на допълнително паркомясто и т.н.
По този въпрос се обърнете към архитект, запознат с прилагането на ЗУТ при смяна предназначението на имота.

При ползването на жилището за стопански цели трябва да се промени и данък сгради и такса смет. Промяната е към доста по-голяма сума. И тук пак не работа на НАП, а на Службата за местни данъци и такси към съответната община.
ДТ сметка от стария сметкоплан/ КТ сметка от новия
и
ДТ сметка от новия сметкоплан/ КТ сметка от стария
Според това, кое салдо от стария сметкоплан къде отива в новия
След като има подадена Д7, то в справките от НАП има и задължението и осиг.доход
Ако питате за Т2 - пишете каквото искате. Двете стотинки не са голяма разлика :)
Лично аз бих заложила на вариант 2
По ал.5 се осигуряваш, ако нямаш за месеца нищо друго като осигуряване, а то е имало.

Чета и препрочитам въпросната ал 5 и никъде не виждам да се споменава "през месеца", "за месеца" или нещо подобно.
Ето, прочетете я и Вие, г-н Трифонов:
(5) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:....
Чисто математически: ако средномесечния доход някой месец не е над максимума, не би трябвало да има разлика дали общия годишен доход ще се дели на 3 или 12.

ПП Нали не пропускате да намалите брутния доход с НПР преди да го пъхнете в Т1 и Т2.