Ако е ползвало 22 дни отпуск, болнични или други отсъствия - да.
Ако е работил през всичкото време, изпитателния срок е изтекъл на 03.10.

А кога и по какъв начин е платен дохода?
И по какъв начин ще подавате Д6 - на място или по електронен път?

За да не отварям нова тема, ще попитам тук!
А ако съдружника е и пенсионер и се осигурява в друга фирма, какви осигурителни вноски ще трябва да се внасят?

Най-общо - минимум здравни. От значение е:
- пенсионерът върши ли някаква дейност във фирмата, в която е съдружник
- в другата фирма на какво основание се осигурява
- желае ли да се осигурява за пенсия
- желае ли да се осигурява за ОЗМ

Аз пък ще се хвана за ГД. От ИТ са много чувствителни към ГД с чистачка - имало работно място.
Няма да коментирам колко са прови и дали са прави, но е факт

Доколко зная, пенсиите се плащат за текущия месец. Не ми се смята  но предполагам, че през септември е получил пенсията за м.08 и 09, а последното плащане е за м.10

Най-общо казано: При осигуряване на две места за един и същи риск, обезщетението е върху сумарния осигурителен доход.

Какво да объркат? За работата извън България се взема минималната работна заплата (за България). Освен ако не сте работили там чрез български работодател и осигуровките са внасяни в България.

След като средно дневното обезщетение се смята от средно дневният осигуритеелн доход от последните 24 месеца - явно "да"

Какво пише в отказа

Здравейте,
имам следния въпрос на който за сега откривам различни отговори... .

Отговорите не са чак толкова различни. Различни са ситуациите.
Във Вашия случай зависи този съдружник-управител дали само ще управлява или ще върши и нещо друго. Зависи и какво целите - икономия, пенсия, майчинство.   

Осигуряват се спряма тава, което вършат във фирмата.
Ако единия /или двамата/ не вършат нищо - не се осигуряват.
Който управява - може да е СОЛ, може и ДУ. Който върши друго, без управление - СОЛ или ТД. Най-икономично е СОЛ и за управлението и за всичко останало. С или без заплащане на личния труд.
Наличието на трудов договор има значение ако осигуряването там  е на 3000 лв

Датата на отпускане на обезщетението. Тя трябва да е посочена в решението на НОИ

Декларират се за месеците по договорите с Д1, Д6- само за осигурителните вноски за сметка на възложителя. При изплащането им се подава Д6 за личните осигурителни вноски и съответно данък по ЗДДФЛ, ако е удържан авансово.

Наистина ли е така?
Бихте ли цитирали закон или наредба.

Платено е по банков път, декларацията е подадена 7ми месец.

За всяка дума ли трябва да питам отделно:
По банков път - кога?
Декларацията е подадена м.07 - коя декларация? За Д1 и Д6 разбрах, че са подадени м.07. Питах за Д55.
НАП задават въпроси - какви?

Разбрах Вашия въпрос, поне относно ситуацията. Не разбрах какви въпроси са задали от НАП, за да се насоча към конкретен отговор.
Не случайно попитах кога е платено на изпълнителите по ГД. Как е платено - по банков път или в брой. И кога е подадена Д55.
Това, че сте внесли някакви пари по сметките на НАП, нищо не значи. Те са отишли за покриване на други задължения

Съмнения сигурно биха възникнали. Евентуално да задълбочат проверката с цел да установят някаква свързаност на лицата, опит за отклонение от данъчното облагане и/или укриване на ДДС. Ако всичко е по пазарни цени, не би следвало да се тревожите.

А кага е платено по тези ГД? Може би през юни? Помислете дали е възможно да е било така. Д55 подадена ли е и кога?
Иначе санкциите са: глоба за неподадена декларация и лихви за забравата.

Още по-дълъг период - 18 месеца. Това е за обезщетението от НОИ, което се плаща от четвъртия работен ден на болничния нататък.
Първите три дни се плащат от работодателя и са 70% от надницата през месеца, през който е започнал болничния

Вземате го от книжката/информационната брошура на автомобила. Обикновено там е посочен малко по-нисък разход с рекламна цел, но все пак е нещо, написано черно на бяло от производителя/вносителя.
Ако автомобила е втора употреба... намерете някакви данни от производителя. 

Казвате, че след преместване на фургоните, те ще бъдат откачени от захранването. А със самото захранване какво ще стане - ще си го приберете и използвате пак или си остава там, където е и вече не е Ваше?
Не зная за какви фургони иде реч, но при нас ги ползваме на строителни обекти. Захранваме ги от обектово табло с кабели. При приключване на обекта фургоните се преместват, кабелите се свалят, а таблото се демонтира. И кабелите, и таблото отчитаме като разход и обикновено го калкулираме на клиента като временно ел.захранване. Е, някои части от таблото ползваме повторно, но това не пречи да им вземем парите и от следващия клиент