Точно така. Взема заем от банка и го предоставя на ЮЛ.  Къде  виждаш печалба ? Получава от ЮЛ едно към едно вноската която е дължима към Банката.  Вноската от ФЛ към банката е разход който не се отчита в ГДД. Има "приходи от лихви",но не видях да има ред за разходи за лихви.  Вероятно нещо пропускам и търся компетентно мнение.

В ГДД, подавана от ФЛ се деклалират и ризнават само такива разходи, които са свързани с дейността му. Например разходите на ЕТ, нормативно признати разходи на земезелски производители и наемодатели, НПР при граждански договор и т.н.
В случая ФЛ тегли банков заем не за някаква дейност, а за лични нужди. НАП не ес интересува за какво ще ползвате този кредит и какви лихви ще плащате по него. Това си е Ваш проблем. Е, има /или имаше/ някакво облекчение за лихвите по ипотечни кредити на млади семейства, но Вие може би не попадате там.
От друга страна - Вие предоставяте заем на ЮЛ, срещу който получавате допълнителен приход под формата на лихва. За НАП няма значение от къде сте взели пари за да ги дадете на ЮЛ /стига да имат доказан произход/. НАП се интересува от получения доход /лихва/ от дейността "предоставяне на заем".
От друга страна - за ЮЛ, на което сте предоставили заема, лихвата представява разход и намалява печалбата и данъка му точно с толкова, колкото Вие, като ФЛ, дължите по ГДД. Т.е. това, което е разход за ЮЛ е приход за ФЛ и крайния резултат за фиска е нула.

Ако не искахте да плащате данък, да бяхте уговорили други условия с ЮЛ - например безлихвен заем в размер на Вашия банков кредит + банковата лихва с ежемесечно погасяване на част от кредита/с размера на банковата лихва/. Това обаче може да стане, ако ФЛ и ЮЛ не са звързани лица.

Може ли ДУК да бъде безвъзмезден? - може, но не е желателно. Можете да погледнете ЗКПО, чл.16, ДОПК, ДР, §1, т.3 букви б, ж, м..., и т.8
Длъжни ли са двамата съдружника да се осигуряват като СОЛ, при условие, че не упражняват дейност в дружеството? - нито са длъжни, нито имат основание да го правят и при желание от тяхна страна.

Според КТ няма място за избор. Казано е 3 месеца, но не повече от срока на договора. Предизвестието може да е един месец само при ТД за един месец. Поне размера на предприятието, който се вписва в ТД. Иначе при вече действащ ТД реалното предизвестие може да е и 5 дни, ако до края на срока остават толкова. Няма да коментирам смисъла на предизвестие, което изтича са срока. Явно е от значение само   за определяне на обезщетението за неспазено предизвестие.

Едномесечно предизвестие,което фактически той не спазва,а спира да идва на работа.

Не идва на работа сега,  но до края на предизвестието може да дойде. Може да е болен или да  се "разболее"... ТД все още не е прекратен. За предсрочното прекратяване наистина Ви трябва подписа на работника.
Вижте какво съм писала в 11:12.

В молбата пише с едномесечно предизвестие,което служителя не спазва.

Как по-точно пише: "едномесечно предизвестие, което няма да спазя" или "едномесечно предизвестие", по време на което служителят не идва на работа?

Не съм убедена, че предизвестието не е "отработено", тъй като ТД /ще/ е прекратен с изтичане на предизвестието. Няма начин да бъде прекратен по-рано, защото работникът не е предявил такова желание в писмен вид. Ако ТД бъде прекратен от работодателя преди края на срока, то работодателят би дължал обезщетение по чл.220.
Според мен, въпреки отсъствието на работника, работодателят няма право да търси обезщетение за неспазено предизвестие. "Наказанието" за работника е липсата на осигуровки и заплата за един месец.

След като имаш подадено и прието  предизвестие и фиксиран срок, заповедта има само информативен характер. При прекратяване по чл. 326 по желание от работника, неговия подпис върху заповедта не е задължителен.

Нямате голям избор. Водите го самоотлъчка /без всякакви осигуровки/ и като изтече предизвестието, прекратявате ТД на основание чл. 326. Слагате копие от заповедта, оформената трудова книжка /ако е при Вас/, справката за ползвания отпуск и евентуалното обезщетение по чл. 224, и друго /ако има/ в една папка и чакате някога да се сети, че документите му трябват. Ако не сте му платили последната заплата - не плащате, докато не се яви. Давността е три години.

Не, не е првилно. Срокът е според датата "считано от...". Т.е от 29.09. до 05.10.

И двата ми осигурителни дохода са доста високи, всичко е коректно изчислено. Ако бях направила умишлено това, щях да си "боледувам" на воля през годините, а не да имам по един болничен в година за по 5 дни.

Ако смятате, че всичко е коректно - обжалвайте. Ако има грешка, ще я отстранят.
Съветвам Ви първо да проверите:
- върху какъв доход са правени авансовите вноски като СОЛ от началото на 2015 г. и какъв е средномесечния доход за 2015 по ГДД
- щом доходите са високи - прескачат ли максималния праг?
- има ли някакво увеличение на осиг.доход по ТД за периите, включени в базата за обезщетението /премии, добавки.../
- сравнете размера на болничния със средния нетен доход
- прочетете пак писмото. За какви първи три работни дни по болничните листи като самоосигуряващо лице става въпрос?

Различните срокове на предизвестие са често срещана практика.
Няма изричен текст за забрана в кодекса

Да, в КТ може няма забрана /не съв проверявала/ за различен срок на предизвестие, но определено има изискване за еднакъв срок :
Чл. 66. Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:....
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

От ГИТ са ми проверявали такива договори, нищо не казаха, в смисъл не ги обявиха за "незаконни".

Съжалявам, че ще прозвучи като заяждане, но или имате дебели връзки или нещо не е точно така, както казвате.

Обаче в този случай колко месеца ще е срокът на предизвестие? Може би само 1 м. и за двете страни?

Колко е предизвестието в конкретния случай не мога да знам, докато Кати не каже, но след като ТД е срочен /поне така пише в началото/, предизвестието трябва да е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора /чл. 326, ал.2 от КТ/

НОИ не са прави.
Имах подобен случай точно тази година с един работник.
Той се противопостави и ги съди и ги осъди.
Но съдиите взимат решението и може да вземат каквото си искат решение.
В нашия случай отсъдиха в негова полза.

За болничен от 2015? И във връзка с осиг.доход от 2015, включен в базата за изчисляване на болничния?
Би ли прикачил копие от съдебното решение. Без личните данни.

Мисля, че въпросът е зададен неправилно и 3-те месеца и 1-ят месец се отнасят не за изпитателния срок, а за срока на предизвестието.
Иначе звучи доста глупаво...

Ако са уговорени различни срокове на предизвестие за работника и работодателя, това звучи.... незаконно. За това допуснах, че може да са договорени различни срокове за изпитване за двете странии. Знам, че е глупаво, но поне не е забранено. Какво са фактите, само Кати може да ни каже. Ако се появи...

Няма проблем към една фактура да има няколко плащания в брой, по банка или и в брой и по банка. За всяко плащане в брой се издава касов бон. Няма изискване датата на фактурата да съвпада с датата на плащането и касовия бон. Важното е сумата от плащанията да се равнява на сумата по фактурата. Макар, че и това не е съвсем задължително.

Дано съм разбрала какво питате

По всяка вероятност от НОИ са прави. Явно за посочените периоди сте се самоосигурявали на по-висок осиг.доход, който не сте доказали с доходите си според ГДД. Коригирането на болничните върху реалния осиг.доход е в сила от 01.01.2015. Вижте чл.54м от КСО.
Вашата "вина" е, че не сте си определили коректно авансовите осиг.вноски. Няма да Ви обвинявам, че сте направили това умишлено с цел по-високо обезщетите.

1. Няма да е основание за отказ.
2. Какво значи: собственикът не желае трудов на 4 часа ? Няма задължение да назначава счетоводителя като негов служител на трудов договор. Достатъчно е да сключи договор за счетоводно обслужване с фирма или лице, които се занимават с такива услуги.
3. Съветвам Ви да не отлагате договора със счетоводител. Всяка забава може да се отрази негативно за джоба на собственика (щях да напиша " на джоба Ви", но Вие се разграничавате от собственика....)

Няма законово основание да искате работодателя да плати за забавянето на трудовата книжка. В КТ не е записан конкретен срок. Ако можете да докажете нанесени вреди или пропуснати ползи, можете да съдите бившия работодател, но първо си направете сметка какво сте изгубили. Пропуснали сте около половин месец обезщетение за безработица. Тъй като сте напуснали с предизвестие от Ваша страна, обезщетението щеше да бъде 4 месеца по около 150 лева. За половин месец - около 75-80 лв.
Относно борсата: ако се бяхте записали веднага след прекратяването на договора, щяха да Ви отпуснат минимума (както вече казах). При започване на новата работа трябваше да прекратите борсата. Ако от новата работа Ви съкратят или напуснете до 9 месеца, щяхте да имате право на остатъка от вече отпуснато обезщетение. Ако работите повече от 9 месеца и прекратите договора преди да са минали 3 години от датата на отпускане на предходното обезщетение, пак ще имате право само на минимума. Независимо от основанието за прекратяване.
След като сте започнали нова работа без регистрация на борсата, сега поне имате повече шансове: 1. да работите дълго и безпроблемно, 2. да прекратят договора при по-изгодни за Вас условия, 3. отново да напуснете по Ваше желание или по взаимно съгласие и да отидете на борсата с минимално обезщетение.
Относно осигуровките: за "дупката" дължите само здравни осигуровки, които за пълен месец са 18,40. Трябва да си ги сметнете пропорционално на неотработените дни и всички работни дни в месеца. Преди това трябва да подадете декларация образец 7 в НАП по лична карта. След като не сте в осигуряване от 27.08., Д7 се подава до 25.09. Това е по закон. На практика: ако нямате други пропуски в здравното осигуряване и ако не Ви трябва удостоверение за липса на задължения, можете да не подавате Д7 и да не внасяте осигуровките за тези няколко дни.

И все пак проверете какви дати са записани в трудовата книжка и в заповедта за прекратяване на ТД.

Ако правилно Ви разбирам: уговорен е срок на изпитване 3 месеца в полза на работодателя, като първия месец е и в полза на работника. И този първи месец е изтекъл без отсъствия, отпуски или болнични. В този случай работникът не може да напусне Или чл.71. Може да поиска да напусне по чл.325, ал.1, т.1, но работодателят не е длъжен да се съгласи. Работодателят може е да приложи чл.71, но не е длъжен да го направи. Остава напускане по чл.326. Това не могат да откажат.

Щом сте започнали работа, НЕ се записвайте в бюрото по труда!!!! Това може да Ви доведе неприяти последици в следващите ТРИ години.
И няма смисъл да се занимавате с предходния работодател.

Други разходи не е ли оборота по 609?