Ясно. А имам ли право пак да се запиша на борсата ?

Казвате, че това през 2015 е било продължение на онова недоизползвано обезщетение, отпуснато през 2014? Значи от датата на ОТПУСКАНЕ на предходното обезщетение са минали 3 години. Ще имате право на "пълна борса". Стига да отговаряте на останалите условия.

Здравейте,трябва ли да се иска съгласие от фирмите клиенти или контрагенти за използване на техните данни и ако трябва в кои случаи се прави това  .
темата е много полезна за което ви благодаря

Регламентът се отнася само до данните на ФЛ. Данните на фирми, предоставени Ви по силата на договор, фактура,... или публикувани в ТР не се нуждаят от защита по този регламент. Това разбира се не значи, че не сте длъжни да пазите търговска тайна.
Ако събирате данни на фирми за да ги предоставяте на трети лица, вероятно ще Ви трябва съгласие и/или поне декларация за информираност, но това не е във връзка със защитата на ЛД, а от  изисквания за елементарна коректност на бизнес отношенията.

Един вид за тези задължителни случаи и институции съгласие не ни е необходимо, нали ? Извън това - искаме декларация за съгласие от лицето .

Нещо не можах да разбера дали ни е необходимо съгласие за задължителните случаи или не. За по сигурно смятам да опиша в декларацията за информираност къде ще предоставям ЛД и че ще искам съгласие за всеки друг случай.
Още не съм съставила текста на тази декларация, защото още не съм прочела всички материали, но се насочвам към няколко задължителни елемента в нея:
- какви данни се събират /име, егн, паспортни данни, адрес, медицинско, стаж.../ - на кого се предоставят по силата на закон
- срок за съхранение
- кои данни не могат да бъдат "забравени" по желание на лицето
- допълнителни условия за предоставяне на ЛД на трети лица по желание на лицето
- допълнителни условия за предоставяне на ЛД на трети лица по желание на администратора на ЛД

Допълнение по повод Отговор 331 на Делфинчето: Не е задължително вида на ЛД и предоставянето им по закон да са изброени -  може и с препратка към Регистъра.


Ако успея да измъдря нещо за дребните работодатели, които сами си обработват ЛД, ще го публикувам.

Може да си направя отделна колона в книгата за изходящи номера. Важното е всичко да е с "доброволно" съгласие и това съгласие да е писмено документирано.

За да не стават правилата/политиките прекалено разводнени, смятам да впиша само задължителните случаи на предоставяне на данни /НАП, НОИ и други институции, когато за това работодателят е задължен със закон;  обслужващата служба по трудова медицина; ЧСИ; банките, в които работникът е кредитоискател, поръчител по кредити и/или се превежда трудовото възнаграждение и обезщетенията/. При всички останали случаи смятам да искам писмено съгласие за конкретните данни и конкретния получател.
Например: "Долуподписаният... на основание чл.... от Политиката за поверителност на ЛД на фирма... , давам съгласието си личните ми данни, посочени в сл.бележка с изх.№ .../.... да бъдат предоставени на ....". Чудя се дали да не вмъкна текста в сл.бележки, издавани със свободен текст.   

имена и ЕГН задължително. Ти бележката я даваш на самото лице, а то на кого ще я дава и дали ще я дава въобще си е негова работа.

В тази връзка - непрекъснато издаваме всякакви служебни бележки - по чл. 45, СИС,  за детски, за стипендии, за записване в детска градина, .... . Част от тях са наше задължение по ЗДДФЛ, друга - поради хрумка на някоя общинска или училищна администрация, трети - щото му трябват на човека.  И всичко с мноооого лични данни.
Питам: ако в политиката ми на поверителност е записано, че ще предоставям личните данни на работещите по ТД само на НАП, НОИ и СТМ и само във връзка с задължителното деклариране на данни, свързани с трудовото правоотношение, в нарушение ли съм, когато издавам сл.бележка, удостоверяваща месечния доход на работник, който иска да докаже на бъдещия си наемодател, че е платежоспособен? Или предавайки сл.бележка на лицето не нося понататъчна отговорност къде и на кого ще я представя? Т.е. - отговорността за предоставяне на ЛД пред трети лица си е негова?

Ако покупката е еднократна, инцидентна и ако не мислите, че в близките  5-10 години ще достигнете оборота за задължителна регистрация по ДДС, доста бих се замислила за смисъла от доброволна регистрация. Всичко е въпрос на конкретни сметки при конкретните условия.

Времето с обезщетение по чл. 222, ал.1 се води за осигурителен стаж при пенсиониране, но тъй като няма осигуровки за безработица, не влиза в стажа за определяне периода ан обезщетението.
Няма начин сам/а да си внесете осигуровка за безработица. Просто ще трябва да поработите още един месец.

ПП  Тъй като стана въпрос за осигуровките  върху обезщетението по чл. 222, ал.1, напомням, че върху него не се дължат здравни осигуровки и сте длъжни сам/а да си внесете здравните за периода.

 Да благодаря и аз

Дано с мойте писания съм успяла да помогна на някого.

Прочетете КСО, чл.49. Обърнете внимание на последното изречение на ал.1. Вижте и чл. 41, ал.3.

Когато се определя от дохода, обезщетението за безработица е на база средния осигурителен доход с осигуровки за безработица през последните 24 месеца преди месеца на прекратяване на договора. Кратък период с максимален доход едва ли ще има голям ефект.
За времето, през което сте работили извън страната се взема минималната работна заплата. Справка - КСО, чл.54б, ал.7, т.3

Защо да нямате право на 90%? Е, не от възнаграждението, а от средния осигурителен доход с осигуровки за ОЗМ от последните 24 месеца (или 18 - не ми се проверява). Ако в тези месеци има периоди с болнични и платено майчинство - взема се дохода, от който е изчислено обезщетението. Т.е. - ако нямате неплатено майчинство (или то е много малко) вероятно майчинството за второто дете ще е подобно на първото.

Дали чрез прокурист или по друг начин - важното е лицето да не се самоосигурява.

По-точното е "лицето да не подлежи на осигуряване на друго основание". За случая с ЕООДто, което има дейност - собственика да не е вписан като управител, да не упражнява друг труд във фирмата си и да не е регистриран като СОЛ.
Не зная дали ще стане с прокурист, но с управител по ДУ и работници за другата работа - вероятно. В ТР трябва да е вписано името на другия управител. Ако си направите сметката: вписване на обстоятелства в ТР, възнаграждение и осигуровки на управителя и на работниците  и т.н. може да дойде по-скъпо от обезщетението за безработица.
Предлагам Ви един малко по-евтин и практичен вариант: взема си един пенсионер (майка, баща, тъща..) за съдружник и го вписва като единствен управител. След това пенсионерът "върши" всичко - и управлението и останалата работа само срещу едни 40,80 на месец.

Това изискване за трите месеца не е прието. И ден е достатъчен (теоритично), но е добре да са поне 5-6.
За определяне периода на обезщетението се гледа осигурителния стаж с осигуровки за безработица от 01.01.2002 г. насам. 10 месеца се полагат при стаж от 11 години и 1 ден до 15 години.
Подробности - КСО, чл.54в

Не

Предполагам, че не подлежи на одит.

1. Защо смятате, че трябва да го назначавате за управител, след като не  е вписан като такъв при регистрацията?
2. Какво значение има, дали се осигурява като СОЛ или не? Ако върши само това, което е по ТД в работното време, не му трябва СОЛство. Ако пък върши и други неща, нищо не пречи едно да прави по ТД, друго като самоосигуряващ се съдружник.

Няма никакъв проблем да сключи ТД, след като от страна на работодателя се подписва другия (управляващия) съдружник. Е, предполагам, че управителя се осигурява за дейността си.

Не

Имах такъв случай, само че го "хванах" само след три месеца. Отидохме на място в НАП, обяснихме ситуацията и подадохме нова Д7. Без санкции.
Беше преди 5 години и тогава нямахме ПИК. Все си мисля, че ако подадете Д7 с ПИК, вероятността за глоба ще е минимална.

Обясниха ми , че хазайката трябва да обяви ,че получаха доходи от наем в ТД на НАП , а ние/ фирмата / да внасяме авансовия данък

Кой Ви обясни това?
И защо не прочетохте закона? Толкова ясно е обяснено в коя ситуация кой, какво и кога декларира.

Не винаги е възможно да се сключи ГД, а да се "назначи на ГД" е недопустимо.
Аз съм за срочен ТД по чл.68, ал.1, т.3.  Никъде не виждам изискване или ограничение относно причините за отсъствие на титуляра.