Със сигурност годишната Д6 за 2014 може да се подава с ПИК на ФЛ.

^{Поне така е записано в сайта на НАП.}

Не се занимавай с глупости и зорлем не си навличай беля.
Ако сега подадат корекция на ОКД5 няма да ги глобят, защото е минало давност, но най-вероятно няма да я приемат. Ако пък приемат корекцията, това ще доведе до необходимост за промяна на Д1 за 01.2011, ГДД 2011, Д6/13 за 2011...

Предполагам, че 27 дни по-малко трудов и осигурителен стаж не са ти фатални. Още повече, ако в този период наистина няма дейност като СОЛ.

Щом от 2011 до сега нищо не е направено, по-добре не правете нищо.
Проверете здравноосигурителния статус и вижте има ли месеци без ЗОВ. Най-вероятно е да няма. Но и да има един месец преди 4 години - не е проблем.

Не зная номерата на колоните, но наистина ще имате надвнесени осигуровки и изравнен годишен осиг.доход със знак минус.
Надвнесените осигуровки могат да бъдат приспаднати от следващи плащания по същите параграфи. Със сегашните данъчно-осигурителни сметки това не е никакъв проблем.
Внимавайте какво ще декларирате в Д6/13.
Не зная дали трябва да коригирате Д1.

1. Правите ГД, в който упоменавате конкретната работа, която ще се свърши и срокът, за който трябва да е свършена. Не трябва да "прозират" работно време и работно място. Вписвате сумата, която ще платите за цялата работа за целия срок. В ГД няма място  "сумата, върху която дължим осигуровки"
2. Да. Удържате и данък. При плащането попълвате СИС и издавате сл.бележка.
3. Да. До 25-ти на месеца, следващ месеца на плащане.
4. Както се договорите.
5. Д55 се подава до края на месеца, следващ тримесечието, през което е платено. По-особено е , ако плащането е през 4-тото тримесечие.

Не зная това "до" какво значи. Ако включва 01.04. - и април

ЗДДФЛ
Чл. 18. (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

Това значи, че за доходите по ТД месечното облекчение се ползва само в месеците на валидност на ТЕЛКа. При годишното изравняване, ако се прави такова, се отчита годишното облекчение и надвнесената част от данъка се възстановява. Ако няма годишно изравняване от работодателя, изравняването се прави с ГДД.

Поредния популизъм. След реформата в ДЗПО и въвеждането на еднодневни ТД с "билетчета". Не виждам с какво наетия работник по въпросните еднодневни или почасови ТД ще е по-защитен от трудова злополука в сравнение с работещ по ГД или без договор? Като че наличието на някакъв договор предпазва от нещо.

А примерът с хотел "Вероника" е напълно неуместен. Само който не се е занимавал със строителство може да повярва, че някой работодател ще накара работници да режат арматура на колони в основите на сграда. И то в процеса а събаряне. Неколкократно беше споменато за забраната на достъп до сградата, наложена от техническия ръководител и от координатора по безопасност, но никой не обърна внимание на това. С помощта на "обективните" ни медии беше изготвен портрет на "некоректния строител" с образа на някакъв си г-н Георгиев. Един най-обикновен събирач на старо желязо.   Лично на мен ми се е налагало да търся съдействие от полицията, при събарянето на най-елементарна ограда с бетонови колони и около 80-100 кг арматура. До такава степен обикалящите наоколо "почистващи" бригади ни пречеха на работата. Ако беше станал инцидент, аз щях да съм виновна и сега нямаше да мога да пиша в този форум.

Между другото - не видях коментари по темата за еднодневните ТД
 http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=14503.0
Стигам до извода, че предложението Ви се струва или съвсем логично или абсолютно безсмислено. Или още сега виждате отворените "вратички" при прилагането.

КСО Чл. 42. (2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. ....

Във случая на 12.02.2015 е последния ден в осигуряване на това лице, а 14.03.2015 е последния ден от 30-дневния срок след прекратяване на осигуряването. Така че дори да плащате някакви здравни осигуровки за периода на временната нетрудоспособност, то те трябва да бъдат само за 4 дни /от 11.03. до 14.03.2015 г./

И аз да допопитам нещо Имам едно ЕТ, на което подадохме и баланс. После се усетих, че не би трябвало. Мислите ли, че ще има някакви последици???

Последици? Жестоки!

_{Не зная някой да е глобен и/или наказан за представени документи в повече}.

Слагаш ги в колоната за доход от дейност като ЕТ. Реално месечния осиг.доход ще е по-голям, но ще трябва да се ограничи до 2400 лв.
Предполагам, че знаеш, че в Т1 и Т2 трябва да попълниш и дохода по ДУ.

Щом е в неплатен от 01.01.2015, значи в деня предо болничния НЕ Е бил осигурен за ОЗМ и следователно няма право на обезшетение за временна оетрудоспособност.
Щом е взел болничен, то Вие трябва да го занесете в НОИ. В приложение 15 посочвате дата на прекъсване на осигуряването 12.02.2015.
Колкото за осигуровките по време на болничния - мисля, че трябва да продължава като неплатен отпуск. Нека колегите да ме поправят, ако греша.

А от кога е в неплатен? На 10.03. неплатения отпуск бил ли е признат за стаж? Ако е "да"  - прекъсва се ползването на отпуска и се ползва /плаща/ болничен. Ако е  "не" - няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност.

Ако не сте приели друг начин на разпределяне на имуществото, придобито през брака, различно от семейната имуществена общност, но всичко се дели на две - и договора, и наема, и данъка и сл.бележки, и ГДД.

 В таблици 1 и 2 се попълва и дохода по трудов договор. Не зная номера на колоната, но е някъде в началото.
Трябва да имате предвид, че дохода, отразен в служебната бележка от работодателя, включва платените заплати, а осиг.доход в таблиците се декларира според месеца на полагане на труда. Добре е да поискате от работодателя и сл.бележка за осигурителния доход по месеци.
Щом като СОЛ няма облагаем доход, то в съответната колона не попълвате нищо.
Попълвате само колоните за осиг.доход по ТД, доход, върху който са дължими осигуровки като СОЛ, сумарен осиг.доход върху който са дължими осигуровки и сумарен осиг.доход върху който са внесени осигуровки /ако има такава колона/

Според мен трябва да е Нефинансови предприятия съставящи баланс, но не съм много сигурна дали е така?

Да

Кое да се приспада от облагаемия доход? Доходите по ГД?

в случая напускащият няма да продаде дела си - ще търси заплащане на дружествения дял . - това не го разбирам. Хем няма да продава, хем ще търси заплащане. Вярно е, че мина полунощ и трудно мисля...
дали не е добре преди това да разпределим дивидент и на другия - аз лично бих предпочела подобен вариант. Все пак това е решение на съдружниците.
Има и един още по-добър вариант. Да предположим, че фирмата има 2 лв. основен капитал и двама съдружника, 10 лв. неразпределена печалба, и активи /материали, ДМА .../ за 20 лв. и задължения за 8 лв.  Напускащия съдружник да се спазари с оставащия  да закупи неговия 1 лев дружествен дял за 12 лв. /1 лв + 1/2 от неразпределената печалба + 1/2 от стойността на активите - 1/2 от задълженията/

Когато се разпределя дивидент, той се разпределя ва всички съдружници. Не може единият да получи, а другия - не.
Тази оставаща неразпределена печалба не участва ли в изчисляване на дружествения дял на напускащия съдружник - не. Дружествения дял на напускащия съдружник е само неговата част от основния капитал, която е внесъл съгласно дружествения /или учредителен/  договор. Неразпределената печалба няма общо с дружествения дял.
Има и нещо друго - напускащия съдружник най-вероятно ще продаде своя дял от капитала на другия съдружник /напускането му няма да е свързано с намаление на капитала/. В този случай може да продаде дела си за повече пари. Т.е. - делът от 10000 лв. може да бъде продаден за 20000 лв. с оглед на това, което е оставил след себе си.  Е, стига да има кой да му плати толкова. Въпрос на договаряне.

Ако бъркам нещо, моля колегите да ме поправят.

За напускащия съдружник наистина е по-добре първо да се разпредели неразпределената печалба като дивидент. За оставащия по-добре е обратното.
При напускане на съдружник единственото, което му се дължи, е внесения от този съдружник капитал. Ако си продаде дяловете на друг /на другия съдружник или на трето лице/, може да получи номинала на своя дял от капитала или повече, ако фирмата е атрактивна и ако може добре да се спазари.
Ликвидационните дялове са само при ликвидация на предприятието.