Времето с обезщетение по чл. 222, ал.1 се води за осигурителен стаж при пенсиониране, но тъй като няма осигуровки за безработица, не влиза в стажа за определяне периода ан обезщетението.
Няма начин сам/а да си внесете осигуровка за безработица. Просто ще трябва да поработите още един месец.

ПП  Тъй като стана въпрос за осигуровките  върху обезщетението по чл. 222, ал.1, напомням, че върху него не се дължат здравни осигуровки и сте длъжни сам/а да си внесете здравните за периода.

Прочетете КСО, чл.49. Обърнете внимание на последното изречение на ал.1. Вижте и чл. 41, ал.3.

Когато се определя от дохода, обезщетението за безработица е на база средния осигурителен доход с осигуровки за безработица през последните 24 месеца преди месеца на прекратяване на договора. Кратък период с максимален доход едва ли ще има голям ефект.
За времето, през което сте работили извън страната се взема минималната работна заплата. Справка - КСО, чл.54б, ал.7, т.3

Защо да нямате право на 90%? Е, не от възнаграждението, а от средния осигурителен доход с осигуровки за ОЗМ от последните 24 месеца (или 18 - не ми се проверява). Ако в тези месеци има периоди с болнични и платено майчинство - взема се дохода, от който е изчислено обезщетението. Т.е. - ако нямате неплатено майчинство (или то е много малко) вероятно майчинството за второто дете ще е подобно на първото.

Дали чрез прокурист или по друг начин - важното е лицето да не се самоосигурява.

По-точното е "лицето да не подлежи на осигуряване на друго основание". За случая с ЕООДто, което има дейност - собственика да не е вписан като управител, да не упражнява друг труд във фирмата си и да не е регистриран като СОЛ.
Не зная дали ще стане с прокурист, но с управител по ДУ и работници за другата работа - вероятно. В ТР трябва да е вписано името на другия управител. Ако си направите сметката: вписване на обстоятелства в ТР, възнаграждение и осигуровки на управителя и на работниците  и т.н. може да дойде по-скъпо от обезщетението за безработица.
Предлагам Ви един малко по-евтин и практичен вариант: взема си един пенсионер (майка, баща, тъща..) за съдружник и го вписва като единствен управител. След това пенсионерът "върши" всичко - и управлението и останалата работа само срещу едни 40,80 на месец.

Това изискване за трите месеца не е прието. И ден е достатъчен (теоритично), но е добре да са поне 5-6.
За определяне периода на обезщетението се гледа осигурителния стаж с осигуровки за безработица от 01.01.2002 г. насам. 10 месеца се полагат при стаж от 11 години и 1 ден до 15 години.
Подробности - КСО, чл.54в

Не

Предполагам, че не подлежи на одит.

1. Защо смятате, че трябва да го назначавате за управител, след като не  е вписан като такъв при регистрацията?
2. Какво значение има, дали се осигурява като СОЛ или не? Ако върши само това, което е по ТД в работното време, не му трябва СОЛство. Ако пък върши и други неща, нищо не пречи едно да прави по ТД, друго като самоосигуряващ се съдружник.

Няма никакъв проблем да сключи ТД, след като от страна на работодателя се подписва другия (управляващия) съдружник. Е, предполагам, че управителя се осигурява за дейността си.

Не

Имах такъв случай, само че го "хванах" само след три месеца. Отидохме на място в НАП, обяснихме ситуацията и подадохме нова Д7. Без санкции.
Беше преди 5 години и тогава нямахме ПИК. Все си мисля, че ако подадете Д7 с ПИК, вероятността за глоба ще е минимална.

Обясниха ми , че хазайката трябва да обяви ,че получаха доходи от наем в ТД на НАП , а ние/ фирмата / да внасяме авансовия данък

Кой Ви обясни това?
И защо не прочетохте закона? Толкова ясно е обяснено в коя ситуация кой, какво и кога декларира.

Не винаги е възможно да се сключи ГД, а да се "назначи на ГД" е недопустимо.
Аз съм за срочен ТД по чл.68, ал.1, т.3.  Никъде не виждам изискване или ограничение относно причините за отсъствие на титуляра.

Не разбрах какво имате предвид под "собствено помещение"  - собствено на ФЛ или собствено на ЕТ-то?

И според мен е така

Е, не точно така Посочения от Вас период е 25 месеца.
Би трябвало да е от 01.05.2016 до 30.04.2018

И според мен е така

Да

https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,21742.msg136777.html#msg136777
В тази тема вече Ви е обяснено. За Д55 и справката по чл.73 от значение са датите (тримесечията) на плащане.

При освобождаване по чл.71 е важно според мене как е сключен договора и кой го прекратява. Ако е сключен в полза на работодателя и той го прекратява мисля, че тъй като всъщност не е по желание на работника  не би следвало да има минимално обезщетение, а такова по общия ред.
_{/ без претенции, че съм права, но мисля, че този случай не е в обхвата на чл.54 б  ал.3 КСО /}

От значение е не в чия полза е уговорен изпитателния срок /може да е в полза и на двете страни/, по-важно е по чия инициатива е приложен чл. 71/1. Ако това е по инициатива на работодателя, работника има право на "пълна борса".

В конкретния случай: НиНа12 е била на борсата около 12 месеца и повече от 6 месеца от тях са в рамките на последните 18 календарни месеца

1. Няма минимален срок. Може в деня, в който се явите на работа. Теоретично може и по време на болничния.
2. При тази дълга предходна борса едва ли имате 12 месеца с осигуровки за безработица през последните 18, така че сега въобще нямате право на обезщетение.
Ако все пак имате 12 от 18 с трудов договор (сумарно, може с прекъсвания, но без да броите времето на борсата) ще имате право на минималното обезщетение.

След като не са минали 3 години от отпускането на предходното обезщетение, сега имате право САМО на минимума - 4 месеца по 9 лв. на работен ден (около 200 лв месечно). Няма значение как е прекратен трудовия Ви договор.