След като получавате по ГД суми над МРЗ след приспадане на необходимо-присъщи разходи за Вас ще бъде подавана декларация обр.1 , в която ще се декларира не месец на плащане, а месец на полагане на труда. Ако съвпада с периода на получаване обезщетение от НОИ вероятно или ще следва да върнете пари или да не бъдат преведени, ако не са изплатени все още.
Вижте чл.74 от ППЗДДС - там са подробно изброени .  :smile1:
Не, месец май 2019 е последната възможност.
Той спори с вас, че не трябва да вписване номера във фактурите, които вие издавате към него?! Впечетляващо ми е за какви неща имат имат енергия хората...

Къде го забеляза това , Пъпешче ?  :smile1:
Аз от първия пост останах с впечатление, че става дума за приходните фактури, които издава той, но сега при второто писане го забелязах вече...
Много е изнервящо обаче някой да ти пили на главата с подобни неща и да търсиш как да се обосновеш.
Здравейте!
Да видим какво казва чл.94 ал.2 ЗДДС :
Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".

Според мене, ако при регистрацията по чл.97А сте вписани в този регистър и имате издаден номер с BG си го вписвате във фактурата. Нямам практика с регистрирани по чл.97А и разсъжденията ми са съвсем теоретични.
Обади се на някой от телефоните за връзка с НСИ, дадени на сайта им. Много са отзивчиви - ще ти помогнат да се справиш. Имах проблем и аз и се оказа, че НСИ не ми е сред разрешените опции не знам къде си - с тяхна помощ се оправих.
Благодаря,а трябва ли да посочваме ДДС номера на клиент регистриран на това основание във фактурата, която му издаваме или го третираме все едно не е регистриран по ддс?

Не съм срещнала на практика никъде забрана да се вписва или изискване да не се вписва ДДС номера при регистрация по чл.97А . Единствено следва да не се начислява ДДС и в зависимост от случая да се посочва на какво основание - при доставки с място на изпълнение на територията на страната - чл.113 ал.9, а при услуги с място на изпълнение територията на държава - членка или трета страна - чл.21 ал.2 ЗДДС.
Благодаря на всички, казуса е разяснен- т,е, параграф 22

Този "параграф" явно не е от ЗЗО ... :smile1:
С тази промяна от 2019 се сложи край на "вратичката" в закона благодарение на която тези лица не се осигуряваха. Впрочем това нашумя покрай началото на проверките на електронните търговци, които НАП масово започна да проверява и да привиква да си декларират доходите . В началото това не беше свързано с изискване за осигуряване. Вече тази промяна от 2019 изисква и осигуряване на същите тези лица. Който се възползвал до момента - възползвал се.
Сега вече следва да се осигурява независимо от наличието или не статута си на търговец.
Според мене това, че се налага да бъде платена тази такса за получаване на пари чрез  PAY PAL  не означава, че Вие не сте платили договорената цена . Точно нея сте си платили, а те имат задължението да си платят за услугата на  PAY PAL  . Дори, ако отидем по-далече би следвало да е договорено тази такса за чия сметка да бъде. В случая все едно те Ви я префактурират. Аз не бих я включила в стойността на стоките . Дори бих потърсила правомерно ли ми я начисляват .
В крайна сметка Вие ще си прецените как да постъпите - сигурна съм, че има аргументи и в двете посоки.
PAY PAL таксите щом влизат във фактурата, престават да бъдат финансови разходи. Започват да са компенсиращи разходи за да доведе китаеца стоките до България.

Принципно няма такси PAY PAL . Има такса за получаване на пари чрез тази система. И не мисля, че тези разходи са "компенсиращи" / каквото и да значи това / , за да дойде стоката до България.
При първоначалното прочитане на въпроса разбрах едно, а впоследствие се замислих и за други аспекти на ситуацията. В крайна сметка не става ясно този ден от работодател ли е, от НОИ ли е, как точно се вписва в Д1 - бил е неотразен или обратното, отразен, но грешно... Както и да е - ако трябва да не разпитваме и само да отговаряме по точно зададения въпрос, то бихме се ограничили до следното :

нямам промяна в д6?
Значи не се подава Д6.

Да но ме отхвърля....и незнам защо
И ние няма как да знаем.
подавайки заявление в НАП ми излиза съобщение, не съществува запис да БУЛСТАТ .... в регистъра на НАП.

При идентичен случай снимах екрана със съобщението и го изпратих по имейл на НАП . Каквото и да правиха нещата се оправиха. / чак и рима има  :smile1: /
https://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=7718.0

В тази тема вижте отговор 9 и прикачения файл към него. в общи линии по този въпрос, който поставяте е необходима и консултация с юрист, защото има доста правни моменти, които трябва да се съобразят.
Според мене / без да претендирам, че давам правилния отговор в момента / искате да "преместите" едни пари от една сметка в друга. Би следвало обаче да се отпише и задължението към съдружника преди да се премине към тази стъпка. Имаше преди време една тема / аналогична / за трансформиране на допълнителни вноски в капитал. Там доста добре се даваше аргументация, че това е възможно , но не и преди да се отпишат самите вноски и да се закрие задължението.
Осигурителният им доход не се е променил

Някои проценти обаче са се променили.
Все си мисля, че този 1 ден болнични ще повлияе и на Д6 .
Вероятно сте редактирали поста си, защото определено в предходния пост беше вписан чл.113 ал.3 . И защо сега от Кодекса на труда ?
чл. 113, ал. 9 от Кодекса на труда
(9)

Освен това в първото си питане не уточнявате по кой член от ЗДДС е регистрацията на въпросната фирма , а сега поствате чл.97 / или може би друг / - ако питането беше коректно щяхте да получите и такъв отговор, а не да се гадае.
Правилно постъпвате като подавате Д1 с код К за лицето и Д6 с код К и намалените суми. Понякога това неравнение е със стотинки от закръгленията , които прави приемащата програма на НАП - не Ви ли дава съобщение колко е разминаването ?