Дължимост на осигурителни вноски от наследниците на починало лице, което е имало качество на самоосигуряващо се лице

Постъпило е писмено запитване от лицето В.П.В. наследник на починалото самоосигуряващо се лице И.С.В. относно осигурителното законодателство. Според изложеното в него съпругът на В.П.В. е починал на 09.11.2009 г. В качеството му на самоосигуряващо се лице същият има невнесени осигурителни вноски за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., които е декларирал с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”. Като негова съпруга В.П.В. не се е отказала от наследство. Във връзка с изложеното поставя въпроса в случай, че се откаже от правото за получаване на добавка от пенсията на починал съпруг възможно ли е да бъде освободена от задължението за внасяне на осигурителните вноски, дължими от починалия й съпруг?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2009 г.) изразяваме следното становище:
След направена справка в информационната система на Националната агенция за приходите се установи, че съпругът е извършвал търговска дейност в качеството на едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година (чл. 6, ал. 7, т. 2 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Тъй като физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, те се считат за самоосигуряващи се и за осигурени лица по смисъла на КСО за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски (чл.5, ал.2 и § 1, т.3, изр. трето от ДР на КСО). Аналогична е разпоредбата и на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Следователно осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за предвидените в чл. 4 от КСО осигурени рискове имат строго личен характер, поради което правата и задълженията по задължителното общественно осигуряване възникват само за физическото лице независимо, че на основание чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ със задължителните вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки, дължими от самоосигуряващите се лица, се намалява облагаемия доход на предприятието на едноличния търговец. Това означава, че както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците. Аргумент в подкрепа на това становище са и разпоредбите на чл. 80, ал. 3 и 4 от КСО, съгласно които отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия, а получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство. На наследника, който поема предприятието на починалия търговец ще бъдат прехвърлени само евентуалните задължения на праводателя като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО за работниците и служителите и за други лица, които наследодателят е бил задължен да осигурява. В разглеждания случай тази хипотеза не е налице, защото няма данни същият да е имал задължение да внася осигурителни вноски за други физически лица.
Предвид представената фактическа обстановка в запитването, осигурителните вноски на едноличния търговец са установени по основание и размер преди смъртта му с декларация обр. № 6. Тъй като личните права и задължения на самоосигуряващото се лице се погасяват с факта на смъртта му, няма основание за прехвърляне дължимостта на определените, но невнесени задължения за осигурителни вноски на неговите наследници.
Следователно на основание гореизложеното следва да се отбележи, че липсва законово основание за внасяне от страна на лицето В.П.В. на невнесени от съпруга й лични осигурителни вноски в качеството му на едноличен търговец. Относно правото на добавка от пенсията на починал съпруг по реда на чл. 84 от КСО, компетентно да изрази становище е ТП на НОИ – гр…., отдел „Пенсии”.