Отговаря Иван СИМОВ - регистриран одитор
Счетоводство
   Имаме финансов лизинг на автомобил, който с тристранно споразумение между две ЮЛ и лизинговата компания е прехвърлен от едното на другото ЮЛ. Прехвърлят се всички права и задължения, както и опцията за придобиване в края на лизинговия договор. Фактура никой не е издал. Въпросът е трябва ли да се издаде фактура? Kак се осчетоводява тази операция?

   Правилно в случая не е издадена фактура за прехвърлянето на договора. Това би било необходимо, ако лизинговият договор не съдържаше опция, а задължение за придобиване на вещта в края на договора (виж чл. 13 от ППЗДДС). Въз основа на тристранното споразумение трябва да отпишете актива срещу намаление на задължението по лизинговия договор. Остатъчното салдо по сметката за задължението се приключва на разход/приход. В ГДД следва в увеличение да посочите счетоводната балансова стойност на отписания актив, а в намаление данъчната му балансова стойност.

Каква е разликата между трудов договор по Кодекса на труда и договора за изработка (услуга) по Закона за задълженията и договорите?

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на работа.

Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение.

Със сключването на трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите.  При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключве за еднократно изпълнение.

Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.

" Данъчен кредит за разходите, свързани с леки автомобили
Публикувано на: 06.02.2014



Този материал разгледа данъчното третиране на разходите, свързани с експлоатацията на превозните средства, попадащи под дефиницията за „лек” автомобил. За мотоциклетите режимът на закона е аналогичен, поради което всичко казано за леките автомобили може да се разглежда като валидно и за тази категория превозни средства.
Първо ще прегледаме определението за лек автомобил, според ЗДДС.
Автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.
Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Кои разходи попадат в обхвата на закона и какво е данъчното им третиране
Стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, за посочените по-горе  стоки или услуги не е налице право на данъчен кредит. Законът обаче определя някои изключения, чиято приложимост значително се увеличи с измененията, влезли в сила от януари 2013 г.
Данъчен кредит за стоки и услуги, свързани с наети леки автомобили
Вероятно като най-значимо сред изключенията следва да бъде посочен режимът за облагане с ДДС на разходите, свързани с наетите автомобили. До края на 2012 г. за тях, както и за автомобилите собственост на данъчно задължените лица, нямаше възможност да се приспада данъчен кредит. В новия закон обаче с отпадането на думата „нает” от текста положението значително се промени.
В настоящия текст на закона не съществуват ограничения за приспадане на ДДС както за самите плащания по наема на лек автомобил, така и за стоките и услугите, свързани с експлоатацията му, стига те да могат да бъдат свързани с дейността на фирмата и да са документирани по реда, описан в закона.
Разграничение между нает и придобит лек автомобил
Поради факта, че в текста на закона не присъства определение нито за нает, нито за придобит актив, нито са записани критерии за разграничение на двата типа сделки, се дава възможност за вариации в тълкуването и прилагането на закона и съответно за грешки, в резултат на които фирмите рискуват да понесат загуби.
Позицията на НАП
За да внесе повече яснота в тази несигурна материя, НАП публикува Указание № 91-00-88 от 26.06.2013 г., в което по същество са направени следните тълкувания:
получаването на леки автомобили по договор за лизинг, при който е уговорено безусловно прехвърляне на собствеността в края на договора, е приравнено на придобиване на автомобила – за лизинговите вноски и за всички разходи, свързани с тези автомобили не е налице право на данъчен кредит;
ползването на леки автомобили по договор за лизинг, в който е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността в края на срока на договора и сумата на всички вноски по договора е близка до пазарната стойност на автомобила отново е приравнено на придобиване на този актив, тоест и в тази хипотеза нямаме право на данъчен кредит за всички доставки, свързани с лекия автомобил;
когато основанието за ползване на лекия автомобил е договор за лизинг или наем, в края на който собствеността не се прехвърля и сумата на вноските по него е значително по-малка от пазарната цена на автомобила, то сделката се определя като наем и е налице правото на приспадане на данъчен кредит както за наемните вноски, така и за стоките и услугите, свързани с лекия автомобил.
Видно е, че отправните точки, на които се основава това указание са принципът за предимството на съдържанието пред формата и критериите за разграничение между оперативен и финансов лизинг, записани в МСС 17. В този аспект се получава разминаване с третирането на самите плащания по договори за лизинг, при което водеща хипотеза е наличието или липсата на безусловно прехвърляне на собствеността на отдадения на лизинг актив в края на срока на договора.     
Тази промяна всъщност е връщане в сила на разпоредбите на Закона за ДДС, действащ преди  1-ви  януари 2007 г. – датата на присъединяването на България към ЕС. Мярката е продиктувана от писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11. В него са посочени несъответствия на действащото ни законодателство с  Директива 2006/112/ЕС и по-точно с частта й за ограничаване на приспадането на данъчен кредит. Там е посочено, че присъединяващите се страни членки, до приемането на единни правила за цялата общност, могат да запазят действащото преди присъединяването си законодателство в тази област, но нямат право да въвеждат допълнителни изключения за ползване на данъчния кредит. За да избегне евентуални санкции от органите на ЕС, правителството ни отстъпва от твърдата си позиция за максимално ограничаване на приспадането на ДДС за разходи, свързани с леките автомобили.
Данъчен кредит за доставки, свързани с леки автомобили, използвани единствено или предимно в основната дейност на фирмата
Друг случай, в който ЗДДС дава право на фирмите да приспадат данъчния кредит за разходите, свързани с леките им автомобили е хипотезата, при която лекият автомобил е зает в извършването на специфични и изрично изброени в закона типове доставки. Тези доставки са посочени в чл. 70, ал. 2, т. 1 и включват:
транспортни и охранителни услуги;
таксиметрови превози;
отдаване под наем;
куриерски услуги
подготовка на водачи на моторни превозни средства
До края на 2012 г. законът изискваше превозните средства да се използват единствено за изброените по-горе дейности, за да е налице правото на приспадане на ДДС. От началото на текущата година се допуска те да бъдат заети в различни дейности, стига основната дейност на фирмата да е една от посочените по-горе. Правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. С това изменение в закона определено се осигурява  повече свобода и гъвкавост на бизнеса да използва активите си според възникващите потребности, без да претърпява загуби от подобни действия.
Какво се разбира в ЗДДС под основна дейност?
Основна дейност е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по ЗДДС.
Може ли да се ползва данъчен кредит за разходите за транспорт с лек автомобил на служителите от и до местоработата и при командировки?
Според текста на закона, за транспорта на командировани от фирмата лица не се прилага ограничението за приспадане на данъчен кредит за стоки или услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност. Въпреки това в Разяснение № 217-39 от 23.11.2011 г. на НАП е изразено становище, че нормата на чл. 70, ал. 1, т.5 от ЗДДС, с който се ограничава правото на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с експлоатацията на леки автомобили, е специална по отношение на нормите уреждащи правото на данъчен кредит при доставки, свързани с лек автомобил, включително и когато се касае за транспорта на командировани лица. Това означава, че нямаме право да приспаднем ДДС за закупеното гориво и други консумативи, в случай че транспортът на командированото лице е осъществен с лек автомобил, който е собственост на фирмата или е личен на командированото лице. Ситуацията е малко по-различна, ако транспортът по командировката се осъществи с нает лек автомобил, включително и таксиметров. В този случай са налице всички предпоставки за приспадане на данъчния кредит.
Аналогична е ситуацията и при транспорта на работниците или служителите от и до местоработата им. Вариантът за ползване на данъчен кредит при положение, че транспортът се извършва с лек автомобил, е автомобилът да бъде нает – от таксиметрова или друга компания, предоставяща транспортни услуги.