Данъци


   Въпрос: Дружеството ни изработва изделия за дружество от Чехия. И двете дружества са регистрирани по Закона за ДДС. Има договореност за изработка на определено количество, като доставките ще се извършват по конкретни поръчки през 2013 г. Договорено е чешкото дружество да преведе авансово 10% от стойността на цялата доставка, като при всяка конкретна доставка да се приспадат полагащите 10% аванс.
1. Трябва ли БГ дружеството да издаде фактура за авансовия превод, при положение че няма данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС и не може да се представи потвърждение за получаване на доставката в изискуемия срок.
2. Може ли в случая да се приложи чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и да не се издава фактура за частичното авансово плащане.
3. Правилно ли е фактура да се издава при извършване на действителните доставки, когато реално е данъчното събитие и съответно получаваме потвърждение, че доставката е получена.

   Отговор: Въпреки че става въпрос за "изработка", вие след това продавате въпросното изделие. Следователно вашата доставка не е вид „ишлеме”, а продажба, т.е. ВОД на стока. При аванс за ваша ВОД може и да не издавате фактура. Това е така, защото истинският данъчен документ – фактура, се издава към датата на данъчното събитие, т.е. към момента на изпращането на стоката (изделието) на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС. В ЕС издават понякога и две фактури - при аванса - която не е истинска фактура, и при доставката, което вече е истинската фактура.
Тъй като нямате данъчно събитие при получено авансово плащане за бъдеща ВОД на стока, може да не издавате фактура за авансовото плащане, а да издадете фактура за цялата доставка, след като настъпи данъчното събитие. С оглед прецизност и яснота следва да приспаднете в нея получения 10% аванс.

   Ако все пак решите да издадете фактура за авансовото плащане, трябва да имате предвид, че съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС за авансово плащане при вътреобщностна доставка фактурата може да бъде издадена в по-дълъг срок (до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за доставката по чл. 51, ал. 1 ЗДДС). На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през която данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от закона (данъкът не става изискуем към датата на плащането и издаването на фактурата, поради което не се отразява в дневника за продажбите през данъчния период, през който тя е издадена, а през данъчния период, през който настъпва изискуемостта). В този смисъл е и изразеното становище на НАП в писмо № 24-00-27 от 21.04.2007 г. на НАП.

"Ще трябва ли да се регистрирам като Администратор на лични данни? Що е то принцип за отчетност?

N.B.! Ако реша да започна бизнес след 25 май 2018 г. и той е свързан със събиране и обработване на лични данни (име, ЕГН, номер на лична карта, адрес, IBAN и др.), то трябва да знам, че отпада задължението ми да се регистрирам като администратор на лични данни към Комисията за защита на лични данни (КЗЛД). Ако пък имам бизнес и вече съм регистриран като такъв, то това не ме освобождава от задължението, да се съобразя с новите правила, предвидени в Регламента, и да направя промени в организацията на бизнеса си.

Регистрацията като администратор на лични данни се измества от т.нар. принцип за отчетност. Той се изразява в задължението ми да мога да докажа във всеки един момент, че съм спазил/а изискванията на Регламента, т.е. ако ми направят проверка от КЗЛД да може се установи какви лични данни обработвам, за какви цели и за какъв период от време, как ги съхранявам (писмено или електронно), предоставям ли ги на трети лица и кои са те, какви мерки съм предприел/а, за да гарантирам сигурността на личните данни.



Трябва ли ми съгласие на лицето да обработвам личните му данни?

Ако нямам законово или договорно основание (например въз основа на трудов/граждански договор или договор за предоставяне на услуги) да съхранявам или обработвам лични данни на дадено лице, то трябва да съм получил/а неговото/нейното изрично съгласие. Това може да стане например чрез писмена декларация, включително и по електронен път (ако например имам сайт за онлайн търговия трябва да поискам съгласието на потребителите си да обработвам личните им данни чрез съответно поле, в което с тикче те дават своето съгласие).

Каква е ролята на Длъжностното лице по защита на личните данни?

Съгласно изискванията на Регламента трябва да определя и Длъжностно лице по защита на личните данни, което може да е:
•мой служител, или
•физическо или юридическо лице въз основа на сключен договор за услуги.

Длъжностното лице по защита на личните данни е натоварено със задълженията да осъществява надзор за спазването на Регламента и да ме консултира в областта на личните данни.

Длъжностното лице по защита на личните данни е и лицето, към което КЗЛД или всеки друг може да се обръща по въпроси, свързани със съхраняването и обработването на лични данни.

Винаги ли трябва да имам назначено Длъжностно лице по защита на личните данни?
•Ако съм публичен орган или структура, с изключение на съдилищата (например Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите);
•Ако бизнесът ми изисква редовно и систематично мащабно обработване на лични данни (например кол центровете);
•Ако бизнесът ми е свързан и с редовно и систематично обработване на специални категории лични данни (данни, свързани със здравословно състояние, политическа принадлежност, сексуална ориентация и др.).

Какво представлява регистърът на дейностите по обработването?

Като администратор на лични данни трябва да поддържам и регистър на дейностите по обработването в писмена или електронна форма. Регистърът трябва да съдържа информация:
•какви лични данни се обработват;
•за какви цели се обработват;
•къде се съхраняват личните данни;
•за какъв период от време ще се съхраняват;
•кои са ползватели и получатели на личните данни;
•какви са предприетите мерки за сигурност.

Идеята на регистъра е във всеки един момент, ако някой от моите служители поиска информация за личните си данни, които обработвам, да мога да му предоставя тази информация.

Що е то оценка на въздействието?


Друго мое задължение като администратор на лични данни е  да извършвам т.нар. оценка на въздействие на дейностите, свързани с обработването на лични данни, преди да започна самото обработване. При извършването й трябва да изисквам и становище на Длъжностното лице по защита на личните данни.

Ако оценката на въздействието покаже, че обработването ще породи висок риск (т.е. неправомерното обработване може да доведе до значителни вреди, кражба на самоличност на лицето, чиито лични дани се обработват), то преди обработването на личните данни задължително трябва да проведа предварителна консултация с КЗЛД.

Трябва да приложа и подходящи технически и организационни мерки за гарантиране сигурността на данните, като криптиране, псевдонимизация и др.

Кога е задължително да направя оценка на въздействието?
•
когато оценявам личните аспекти на дадено лице въз основа на автоматично обработване (включително профилиране) и взимам решения, които имат правни последици за лицето (например финансова институция, която преглежда и води профили на клиентите си в база данни във връзка с изпиране на пари или фирма, която изгражда поведенчески или маркетингови профили на своите потребители въз основа на посещенията на уебсайта си);
•при мащабно обработване на специални категории лични данни или данни, свързани с присъди и нарушения (например като работодател ми се предоставя информация за здравословното състояние и за евентуални присъди и нарушения, тъй като при постъпването на работа изисквам медицинска бележка и свидетелство за съдимост);
•систематично мащабно наблюдение на публично достъпна зона (например камери за наблюдение до банките и в близост до банкомати).

КЗЛД следва да състави и оповести списък на видовете операции по обработване, за които се изисква да се направи подобна оценка на въздействието.

Как ще бъдат защитени правата на потребителите?

Регламентът предвижда и нови права на физическите лица, които трябва да спазвам при обработването на лични данни, като:
•достъп до личните данни;
•информираност;
•коригиране, ако данните са неточни;
•изтриване на личните данни или правото “да бъдеш забравен”;
•ограничаване обработването на лични данни;
•преносимост на личните данни,
•право на възражение спрямо обработването на лични данни.

Ами ако има нарушение на сигурността на личните данни?

Ако установя, че е налице нарушение на сигурността на личните данни, трябва да уведомя КЗЛД не по-късно от 72 часа след като съм разбрал за него, както и да лицето, чиито лични данни за засегнати. Мое задължение е и да документирам нарушението, т.е. как е настъпило то, какви са последиците и какви действия съм предприел, за да се справя с нарушението. "