" Четох в ЗДДС, че вече периода за включване на фактурите е 12 месеца , а не както преди 3 месеца."

Защо не вярваш на прочетеното ? Срокът е 12 месеца . 

 

Стойността на фактурата е 770.97 и съответства на стойността на касовата бележка. Несъответствието не е между фактура и касов бон, а между ДО и ДДС и Сумата за плащане, която излиза с 1ст по- малко от сбора на ДО и ДДС. Ако при осчетоводяването примерно намаля ДО или ДДС с 1 ст. ми се равнява Д-т и К-т. В противен случай ми дава разлика.

Дт 601  - 642.48
Дт 4531 - 128.50
Кт 401   - 770.98 - това бих осчетоводила, защото сборът във фактурата е грешен
Дт 401/Кт 501 - 770.97 това е касовата бележка и тука идва едната стотинка разлика
Това имам пред вид, че бих осчетоводила Дт 401/Кт 501 - 770.98 , за да не ми се получава тази несъществуваща на практика разлика.

Аз нещо се опетлах. Delphine точно така както го казвате е, но аз немога да си обясня защо така ми се получава. Съставям  Дит 601 -  642.48лв. 4531/   128.50лв и К-т      /401    770.97лв.
И така кредита ми е по-малко с 1 ст.

642.48+128.50 = 770.98 - това ли е общата сума на фактурата или е написана обща сума 770.97 ? Отговаряйки до момента не знам защо приех, че имате несъответствие на обща сума по фактура и касова бележка ? Ако не съм разбрала правилно колко е сумата на касовата бележка ? 770.97 ли ? Ако е така то си осчетоводявате точните суми по фактурата за данъчна основа и ДДС като по Кт 401 ще Ви е с 1 стотинка повече от сбора във фактурата и ще имате разминаване с касовата бележка, както и коментирах по-горе.

Няма как да имаме несъответствие в касов бон и фактура и да имаме правилно и точно осчетоводяване - една неточност води до друга .

Причината е в несъответствието на сумата по фактурата и на сумата в касовата бележка. Осчетоводяването Ви е правилно, но поради това несъответствие излиза, че имате да давате още една стотинка на доставчика.Това е резултат от така предоставените документи от магазина. Аз бих осчетоводила плащането да съответства на сумата по фактурата, защото излиза, че иначе трябва да отидете да си платите още една стотинка. Не, че това ще направите, но това показват документите .

Не , че тази една стотинка си заслужава толкова коментарите, но така по принцип :
1.Ако имаме платена една стотинка повече от стойността на фактурата това си е надвнесена сума на доставчик
2.Ако имаме една стотинка по-малко от стойността на фактурата това си е дължима сума към доставчик

Нямаме законово основание да отнесем тези суми директно на разход , въпреки, че могат да са счетоводен, но не и данъчно-признат такъв. По-скоро следва да обръщаме внимание касовите бележки на доставчиците да съответстват на сумата, документирана във фактурата.

Осчетоводявате точно сумите по фактурата .

И аз съм на същото мнение , тези от НАП казват ,че методолозите им така казали ,че се дели на месеците с упражняване на дейност с личен труд, което според мен няма логика

Това " с личен труд " си е добавено от " методолозите ", защото декларацията се подава от ФЛ и то упражнява дейност в качеството на СОЛ и именно за тази дейност става дума, а не за частта от нея, за която е получен доход.

По-горе в поста си съм копнала извадка от Указанието за Таблица 2, а съм писала, че е Т 1. Това не променя много нещата, но ето текста от Указанието за Т 1 :

" Месечният осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.4 се определя като сумата в ред 13 на тези колони, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността."

И смисълът е същият като написаното по-горе от мене . Разделя се получения доход на 10 и се вписва в съответната колона на Т 1 и така дори  и помесечно не би имало довнасяне.

От Указанията за попълване на Таблица 1

" 2. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по т. 1 от указанията определят окончателния размер на осигурителния си доход въз основа на данъчната декларация. Окончателният месечен размер на осигурителния доход не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. (2200 лв.). Когато общият месечен осигурителен доход надвишава дохода, върху който се дължат авансово вноски, върху разликата следва да се довнесат здравноосигурителни вноски. Месечният осигурителен доход, с оглед изчисляването годишния размер на вноската, се получава като годишният облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността "

Независимо, че лицето е получило доход за положен личен труд само за четири месеца то е упражнявало дейността / в качеството си на СОЛ / 10 месеца и следва този доход от личен труд да се раздели помесечно на 10, а не на 4. И по никакъв начин не би се получила сума за довнасяне на осигурителни вноски - ясно е посочено в Т 1 , че вноските за довнасяне са процент от положителната разлика на последните 2 колони на ред 13 .

Република България
Национална агенция за приходите
№ 91-00-88 от 26.06.2013 г.

    
Относно: Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Във връзка с изменението на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2013 г., до Националната агенция за приходите са отправени множество запитвания, които касаят правото на приспадане на данъчен кредит за начисления на регистрирани по ЗДДС лица данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани със:
- договори за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил;
- договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил или
- договори за отдаване под наем на лек автомобил.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с направените запитвания изразявам следното становище:

По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г., "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. включително изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.

Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 94 от 2012 г., по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.

С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква съгласно чл. 6, ал. 1 от същия закон прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, С-15 5/01, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).

Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Въпреки че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор (сравни чл. 342 от Търговския закон), той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, така както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.

За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
- договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
- договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.

Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 320, стр. 1), следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг (вж. Решение по дело С-118/11 "Еон Асет Мениджмънт" ООД, т. 38).

Съгласно установената практика на СЕС "понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик" (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise.Safe. C-320/88, Recueil, точка 7 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, С-185/01, Recueil, точка 32).
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив (вж. Решение по дело С-118/11 "Еон Асет Мениджмънт" ООД, т. 40).
Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил, ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост, и сборът от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил, са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сборът от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договорят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникващи след 01.01.2013 г., е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл. 69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице ограниченията на чл. 70 от закона. Т.е. в случая, независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.2013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (при кражба или при бракуване на лек автомобил вследствие на ПТП или пожар), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги за предоставяне на ползване/наем на автомобила, данъчните събития за които са възникнали след 01.01.2013 г., ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при съобразяване с чл. чл. 69-71 от ЗДДС.

За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.


Заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите: (п)
(Стоян Марков)

Така мисля . 

Ако ми обясните и за двата случая ще Ви бъда благодарна.

Ако се осигурява като СОЛ в ЕООД - вижте отговора на Анатолия от 16.08 .
Ако се осигурява по ДУК в ЕООД     - платецът на дохода издава СИС и удържа осигурителните вноски за сметка на лицето , както и ДДФЛ.

СС 17
............
Класификация на лизинговите договори
3.1. Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. При промяна на условията на лизинговия договор, които водят до промяна на критериите, се извършва нова класификация на лизинговите договори.

Не може да го " обидите " с по-ниска основна заплата от МРЗ  при работа на 8 часа . 

дел

Дублираната е за код 12 - СОЛ - подаването на коригираща няма да наложи корекция на обр.6 .

Писмо № 94РР-68 от 14.05.2010 г. на МТСП

Право на платен отпуск за обучение
Независимо от обстоятелството, че работник или служител, с когото е сключен трудов договор, няма трудов стаж, той ще има право на платен отпуск за обучение, със съгласието на работодателя, ако учи в средно или висше училище без откъсване от производството.

Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година.
От цитираната разпоредба е видно, че за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
- да учи в средно или висше училище без откъсване от производството;
- да има съгласието на работодателя за това (съгласно чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРПВО), като съгласието на работодателя по чл. 169 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай).

Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение.
Ако са изпълнени горните изисквания, независимо от обстоятелството, че лицето, с което е сключен трудовият договор, няма трудов стаж, то ще има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. За този вид отпуск не се прилага изискването за придобит 8 месеца трудов стаж по чл. 155, ал. 2 КТ.