да аз прочетох тази статия, но понеже в нея става въпрос за бизнес среща с вечеря, а при мен си е "банкет с работниците" та затова попитах

Мисля, че и в двата случая имаме представителни разходи, обложени със съответния данък по ЗКПО.  :smile1:
 Аз хубаво ще го издам само на база ведомостите, но предполагам от НОИ ще му ги върнат поради липса на данни в персоналния регистър. Оттам насетне какво се случва? Глобяват ни? Правим д1 и д6 за въпросните години? Или какво?

При липса на данни в персоналния регистър при пенсионирането на едно лице ми поискаха за липсващия период / ставаше дума за 2 месеца / да издам УП2 и 3. Не знам това практика ли е или не, но беше само това без никакви последствия и глоби и дори не поискаха да подаваме обр.1 за тези месеци, които бяха доста назад във времето.
Как да определя отчетната стойност  на всеки обект поотделно и отчетнатастойност на земята?

Защо не го направите с лицензиран оценител ?
Мисля, че е правилно. Пише го в наредбата за медицинската експертиза.

Чл. 48. Болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар въз основа на следните документи:
 1. акт за раждане на детето;
 2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване;
 3. документ за ползвания отпуск при бременност;
 4. служебна бележка от осигурителя, че лицето работи и се осигурява, или осигурителна книжка.

Много, много ти благодаря !
Спести ми търсене и време - благодаря ти !
Да ви попитам следното :
Майка ражда детето си в чужбина и впоследствие се връща в България.Ражда на 10.02.2015. Личният лекар на майката и издава болничен от 10.02.2015 за 42 дни. Според вас правилно ли е да е така след като в момента на раждането и след него / не знам точно какъв период / майката не е била в България ? И как е следвало да бъде издаден, ако не е правилно така ?

Благодаря предварително, дано някой е имал подобен случай и знае . :smile1:
Мисля, че слабото място на тази идея е в повтаряемостта на договореното - " при наличие на доставка, изпълнителят следва да извърши разтоварване на камиона, подреждане на стоката в склада и оформяне на складовите документи, свързани с доставката." . Гражданският договор следва да има за предмет извършване на услуга / в случая / с еднократен, инцидентен характер , а Вие смятате този предмет на договора да бъде повтаряем . Има различни видове ТД по КТ, от които можете да се възползвате с добър успех при "икономисване" на осигуровките. Все пак, ако след определени разяснения пред собствениците те поемат риска.......бихте могли, но на тяхна отговорност.
Указания за попълване на обр.1:

................
31. Начислен месечен облагаем доход - попълва се трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, начислени за съответния месец, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Попълва се за лица с попълнен "Вид осигурен" в т. 12 - 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 12, 14, 16, 17, 18, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 71, 72, 82, 83, 90, 92, 93, 94 и 95.

Единствените доходи, които са приравнени на доходи от трудово правоотношение са тези на СОЛ с личен труд в дружеството и получавано възнаграждение за този личен труд. Вашият случай не е такъв и не виждам защо говорите за чл.24 и СОЛ с НПР ?
Иначе, уверявам Ви, всеки е попълвал обр.1 на програмата на НАП, но не виждам с какво тази програма Ви задължава да вписвате нещо, което няма място там ? В случая - доход на СОЛ, който определено не е по чл.24 .
Здравейте, СОЛ получава доход от 1000 лв и има нормативно признати разходи от 40%... в клетка 31 от декларация 1(начислен месечен облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ) каква сума трябва да се запише ? 1000 лв или 600 лв ...както и нетното възнаграждение в кл.34 -1000 лв минус осигуровките или 600 лв без осигуровки ?

Ако действително става дума за СОЛ с нормативно-признати разходи не мисля, че може да става дума за доход по чл.24 ЗДДФЛ.

ЗДДФЛ
.........
Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

Или имате СОЛ с НПР и подавате чл.55 за ДДФЛ и този доход не е по чл.24 или въпросът не е коректно зададен. Ако пък е СОЛ с личен труд , за който действително се попълва 31А то този СОЛ не е с НПР.
без да се посочи този данък  декларацията е некоректна 

Това не е вярно.
Защо трябва да попълни в случая кл.31 ?
Аз съм за "продавач" и в длъжностната му характеристика да бъде записано, че приема пари за продадените стоки/продукция , издава касови бележки и връща ресто. Това всъщност е и ситуацията на практика в много обекти, където един човек обслужва клиентите в даден обект .
Длъжностна характеристика сладкар, код по нкпд: 51202002
ДЛЪЖНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА
СЛАДКАР

Клас по НКПД: персонал зает с услуги на населението
Код по НКПД: 51202002

I. Длъжностни задължения
Характеристика на изпълняваната работа: организира, ръководи, координира, контролира и участва в процеса на приготовлението на сладкарската продукция, нейното външно оформяне и издаването й; съобразява асортимента с наличните суровини и потребителско търсене; контролира доставката и съхранението на необходимите продукти по време, асортимент и количество; следи за експлоатационната готовност, ефективното използване и поддържане на оборудването и инвентара; контролира санитарно-хигиенното състояние на производствените помещения; контролира сроковете по съставянето и представянето на първичните счетоводни документи; прави рекламация на некачествените стоки и некачествено извършени услуги.
Отговорности: отговаря за: ефективното използване на суровините без да се нарушава технологията; намаляване материалните разходи в производството без да се влошава качеството на произвежданата продукция; правилното съхраняване на продуктите и готовата продукция.

II. Изисквания за заемане на длъжността: трябва да знае: нормативните документи по организацията и технологията на сладкарското производство; качествената и физико-химична характеристика и кулинарното предназначение на използваните суровини в сладкарското производство; правилата за експлоатация на машините и съоръженията; установените норми и срокове за водене на необходимата отчетност. Да има завършено средно образование и курс за професионална подготовка. Трудов стаж по специалността 5 години.

ІІІ. Подчинен е на специалиста по храненето и началника на отдел “АО” и “КБО”.

ІV. Подчинени длъжности – помощник-сладкар и работник кухня.

Изготвил:……………………………….

Утвърдил:……………………

Запознат съм с длъжностната характеристика и екземпляр от нея ми е връчен.

Служител:………………………………………………..
(трите имена)
Подпис:………………………

Дата:………………..
1.не в 29 и да в 31А

" Точки 29 и 30 се попълват само за лицата, работещи по трудови правоотношения, ако в т. 12.4 е попълнено "1" и лицето не попада в кръга на лицата по чл. 7, т. 1 - 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

2.да
3.да

/ според мене /
Може ли повече инфо. в смисъл..чл..т..ал... от.... за адвоката , защото твърди, че след като лицето е в болнични предходния на уволнението месец не му се полага обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ

Пожелаваме Ви въпреки адвоката да се справите успешно със ситуацията .  :good:

/ още не е приета забраната счетита да дават някои юридически консултации /
Няма как да се спести данък дивидент при скрито разпределение на печалбата и наличие на разпоредбата на  чл. 194 от ЗКПО във връзка с т. 4, б. ”в” от § 1 на ДР на ЗКПО.

Ние в случая не казваме, че има скрито разпределение на печалбата - точно обратното - коментираме как да не се изтълкува така. Именно при разчета собственикът "връща" парите обратно с тази цел.А тези въпроси, които сте маркирали възникват при всяка ревизия по ЕГН независимо дали дадени лични разходи са направени през фирмата или не.
Основателни са донякъде - зависи от относителния дял на тези разходи в сумата на разходите на фирмата. Иначе чисто теоретично по този начин могат да се "спестят" и други данъци освен данъка върху дивидента, ама от НАП не пасат трева.

Точно така си е и това май изпраща този вариант в "историята" , освен ако някой не заложи на принципа "риск печели - риск губи " .
Винги ме е занимавала една мисъл във връзка с темата . Ясно е, че ще се използва един от двата начина - разчет или разход и преобразуване. Използването на разходна сметка води до намаление на счетоводната печалба и от там при евентуалното и разпределение се дължи по-малка сума за дивидент и респективно за данък. Това е много удобно за фирмата, защото ще си е "спестила" данък дивидент с помощта на един счетоводен разход, който не е данъчно признат. Това обаче не ми се струва много издържано , защото пряко засяга фиска.

Честно казано този начин доста ме е изкушавал , но съм се въздържала да го ползвам именно поради по-горе посочените ми съображения и ползвам разчет.
/ ех, този принцип на предпазливостта /

Дали опасенията ми са основателни ? До момента ги намирам за такива, но знае ли човек.....