Подавате Д1 с код корекция и чеквате, че не следва да се подава Д6.
Имах предвид, че такава е практиката - да се изпраща писмо за изпълнените предписания. А относно това дали е задължително и в кой нормативен акт е отразено попитайте ИТ - те най-точно ще кажат.
Има срок на предписанието.Затова питам трябва ли да ги уведомим писмено?

Такава е обикновено практиката.
т.е. може да се изисква и 3 месеца предизвестие, ако договора е безсрочен

Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
В такъв случай този текст кога се прилага?

Чл. 334. Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

Вземам си думите назад за предизвестието  - верно, че става дума за втори ТД. и все пак отправна дума е "може" - може и 15 и повече, каквото се договори. :good:
1.Да, може договорът да е безсрочен
2.да
3.Не - 30 дни при безсрочен и 3 месеца при срочен ТД
4.Да, може да не се подписва, но не пречи и да има такова съгласие в случай, че обстоятелствата се променят.
ЗДДС
чл.75
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.
Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;


Здравейте
При подаден със закъснение опис за наличните активи при регистрацията по ЗДДС може ли да се направи нещо ?

Според мене - не . Поне по закон.
 Когато възнагражденоето по ГД за м.12.2017г. се изплати в м.01.2018г. трябва ли да се удържи данък?

Да, доходът е получен 2018 и платецът дължи ДДФЛ за първо тримесечие на 2018.
За съжаление калкулатора изисква въвеждане на данни за 12 месеца назад, а при мен доходът на трудов договор е само от 1 месец. преди това е граждански договор и борса който не мога да въведа като осигурителен доход.

За тези месеци извън трудовото правоотношение въведете МРЗ.
направих с минус и плюс, само да видя как да излъжа и програмата, защото с този номер не мога да вкарам пак фактура, трябва да е протокол,

Може би не Ви забранява да използвате фактура с минус, а само Ви съобщава, че вече има въведена такава . Това е само предупреждение , а иначе би трябвало да можете да въведете със знак минус отново фактура.
 трябва ли да се представи на работодателя болничният все пак ще му бъде издаден със същата дата болничен от болницата сдед изписването ?

Да, трябва. Следващият болничен ще подадете по-късно, а дните в него ще ограничите като елиминирате дублиращите се с този болничен в момента.
Ако ЧФЛ беше и съдружник съм съгласна с Вас, че при липса на възнаграждение по ДУК не следва да се осигурява на прага на управител. Следва обаче да се осигурява като СОЛ. В случая обаче СОЛ не е възможна опция . Първото, което ми прави впечатление в ситуацията е, че външно за дружеството лице полага труд безвъзмездно и това води до чл.16 ЗКПО и в тази връзка се счита за отклонение от данъчното облагане . Каква е логиката и смисъла едно ФЛ да работи и да не получава нищо ?
По-скоро да си зададем въпроса следва ли управител - ЧФЛ , външно за дружеството , да се осигурява ?
По отношение на здравното осигуряване има нюанси - дали е със статут на постоянно или временно пребиваващ. Потърсете теми и тука - има такива - и има мнения на колеги с опит в подобни ситуации.
Дружество Х ЕООД е с едноличнен собственик ЧЮЛ (регистрирано извън ЕС).
Според мен като самоосиг.се лице не следва и не може, защото собственик е ЧЮЛ.

Да, това е така.

Като управител следва, но само ако получава възнаграждение.
Чета чл.4, ал.1,точка 7 от КСО ....

От кой точно текст правите това заключение ?
От статията в "Експертис"  / прочетохте ли я ? /:
" Следователно, ако не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, данъчната основа при продажбата на лекия автомобил е договореното възнаграждение между вас и получателя на доставката, увеличена и/или намалена с елементите по чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС."
След като имате закупено МПС от физическо лице не може да прилагате чл.50 ЗДДС . Лицето може и да си е платило ДДС-то, но не Ви го е продало с фактура, предполагаща ползването или не на данъчен кредит. В този смисъл е и по-горе постнатия линк от дискусия на подобна тема.
Здравейте, имам следното питане...
Дружество регистрирано по ДДС, Възнамерява да закупи МПС от физическо лице с цел да се отдадена лизинг.  Разлика между покупната и продажната цена няма да има
т.е. няма да има марж. Според Вас може ли да се позовем на Чл. 50 от ЗДДС и сделката да е освободена?

Според мене - не.
https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,17541.msg128071.html#msg128071
Съотвено личния избор на служител да не ползва картата, за да бъде документално обоснован - се предоставя декларация - в която се заявява, че не желае да ползва картата.
Така лично аз го тълкувам за себе си :)

Така опираме до момента, в който тълкуваме нещата така, както бихме искали да изглеждат.  :smile1:
Декларациите за отказ ги приемам в случаите, когато част от работниците са в отдалечено населено място / примерно гр.Левски/ и в близост няма обект:wink1:

Всъщност това не нарушава ли принципа на общодостъпност на социалните разходи и дали в случая те биха били такива ?