Публикувано на 08.04.2011

    Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   Може ли по искане от страна на работодателя (със Заповед за отпуск) да пусне работника в неплатен отпуск за 30 работни дни за една календарна година, зачитани за трудов стаж? Може ли само със Заповед за отпуска, в която се посочва, че поради намаляване обема на работа и ремонт на част от магазина, се нарежда работникът да излезе в този неплатен отпуск? По кой член от КТ? Ще се признават ли за трудов стаж тези 30 работни дни за годината, когато не са по молба на работника? Каква ще е процедурата, ако се наложи работодателят да пусне в по-дълъг неплатен отпуск работниците си?

   По никакъв повод работодателят няма право да разпореди ползването на неплатен отпуск от работниците и служителите.
В съответствие с чл. 160, ал. 1 от КТ, неплатеният отпуск се ползва по искане на работника или служителя, със съгласието на работодателя. Искането на лицето и съгласието на работодателя се постигат в писмена форма. Ако няма подадено писмено искане от работника или служителя, заповедта на работодателя за ползването на неплатен отпуск е незаконосъобразна. Ползваният на това основание неплатен отпуск се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж в размер до 30 работни дни за една календарна година.
По време на престой повече от пет работни дни работодателят има право, на основание чл. 173, ал. 7, т. 1 от КТ, да разпореди ползването на платения годишен отпуск, без да е получил предварително искане от съответните работници и служители. Ако работникът или служителят няма неизползван платен отпуск или ако престоят продължи повече от полагащите се на лицето дни платен годишен отпуск, работниците и служителите ще продължават да се явяват на работните си места, като по време на този престой трябва да им се заплаща уговореното трудово възнаграждение.
Ако спирането на работата продължи 15 и повече работни дни, работодателят има право, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, да прекрати трудовия договор с предизвестие. В случай че няма да има спиране на работата, но се установи намаление на нейния обем, работниците и служителите могат с предизвестие да бъдат уволнени, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Тези възможности трябва да бъдат разяснени на работниците и служителите преди спирането на работата или преди намаляване на обема є, които биха довели до уволнения, ако евентуално не се ползват платени или неплатени отпуски.

ДОПК
.........
Давност

Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Чл. 172. (1) Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.