Ако ЧФЛ беше и съдружник съм съгласна с Вас, че при липса на възнаграждение по ДУК не следва да се осигурява на прага на управител. Следва обаче да се осигурява като СОЛ. В случая обаче СОЛ не е възможна опция . Първото, което ми прави впечатление в ситуацията е, че външно за дружеството лице полага труд безвъзмездно и това води до чл.16 ЗКПО и в тази връзка се счита за отклонение от данъчното облагане . Каква е логиката и смисъла едно ФЛ да работи и да не получава нищо ?
По-скоро да си зададем въпроса следва ли управител - ЧФЛ , външно за дружеството , да се осигурява ?
По отношение на здравното осигуряване има нюанси - дали е със статут на постоянно или временно пребиваващ. Потърсете теми и тука - има такива - и има мнения на колеги с опит в подобни ситуации.

Дружество Х ЕООД е с едноличнен собственик ЧЮЛ (регистрирано извън ЕС).
Според мен като самоосиг.се лице не следва и не може, защото собственик е ЧЮЛ.

Да, това е така.

Като управител следва, но само ако получава възнаграждение.
Чета чл.4, ал.1,точка 7 от КСО ....

От кой точно текст правите това заключение ?

От статията в "Експертис"  _{/ прочетохте ли я ?} /:
" Следователно, ако не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, данъчната основа при продажбата на лекия автомобил е договореното възнаграждение между вас и получателя на доставката, увеличена и/или намалена с елементите по чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС."

След като имате закупено МПС от физическо лице не може да прилагате чл.50 ЗДДС . Лицето може и да си е платило ДДС-то, но не Ви го е продало с фактура, предполагаща ползването или не на данъчен кредит. В този смисъл е и по-горе постнатия линк от дискусия на подобна тема.

Здравейте, имам следното питане...
Дружество регистрирано по ДДС, Възнамерява да закупи МПС от физическо лице с цел да се отдадена лизинг.  Разлика между покупната и продажната цена няма да има
т.е. няма да има марж. Според Вас може ли да се позовем на Чл. 50 от ЗДДС и сделката да е освободена?

Според мене - не.
https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,17541.msg128071.html#msg128071

Съотвено личния избор на служител да не ползва картата, за да бъде документално обоснован - се предоставя декларация - в която се заявява, че не желае да ползва картата.
Така лично аз го тълкувам за себе си

Така опираме до момента, в който тълкуваме нещата така, както бихме искали да изглеждат. 

Декларациите за отказ ги приемам в случаите, когато част от работниците са в отдалечено населено място / примерно гр.Левски/ и в близост няма обект. 

Всъщност това не нарушава ли принципа на общодостъпност на социалните разходи и дали в случая те биха били такива ?

Достатъчно ли е да подам само Д6 за м.09 ?

Не, не е достатъчно - подавате и Д1 с код К и попълнени клетки 31 и 31А.

Опитайте да направите регистрация на този ТД с ел.подпис - има голяма вероятност според мене системата да Ви я приеме. Глоба няма да има така или иначе - давността е минала.

Вариант 1: Картата се поема от работодателя изцяло - предлага се на всички служители, но я получават реално само тези които са пожелали - другите, мое мнение, разписват една декларация че се отказват да я ползват.
В този вариант имаме налице - социален разход, начисляваме 10% съгласно чл. 204.

Нещо не ми допада вариантът с подписване на тези декларации за отказ. По-скоро определението за социални разходи в натура съгласно т.34 от пар.1 на ДР на ЗКПО за конкретния случай го разбирам такива карти да са предоставени на всички, а да ги ползва който и когато иска. Така мисля.

Вариант 3. Издавам касови бележки при плащането от страна на служителите, отчитам с ОП. Ползвам пълен ДК на фактурата.

В питането Вариант 3 е даден като разчет с персонала и не би следвало да се отчита с касови бележки и да се ползва ДК.
При Вас - да, отчитате приход и разход.

Вижте в справката за активните трудови договори към момента дали имате такова назначено лице.

 как стои въпроса ката член на СД, трябва ли да го водя като в болнични без обезщетение или друго?

Просто в болнични ?

http://www.gli.government.bg/page.php?c=53&d=2914

" за "дата на сключване" се попълва 1.04.2017 г., длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008) и код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението. "

Това като официално становище. Пробвайте и Вашата версия - важното е да се отразят всички промени, които искате да направите.

Аз затова се чудех дали не е най-удачно да пусна ДС с актуална дата, с която да се смени кодът от 02 на 01 и съответно да се посочат новите кодове по НКПД и КИД, като ще посоча и кодовете по ЕКАТТЕ.

В Указанието обаче се посочва датата 01.04.2017 като задължителна за ЕКАТТЕ.
За кода според мене не Ви трябва ДС, защото той е променен служебно . А 02 си е всъщност отдавна безсрочен, но него няма как да подадете с 01.04.2017 - необходимо е ДС и тридневен срок на деклариране.

_{/ предполагам обаче, че ако всичко това подадете с дата 01.04.2017 системата ще промени данните в правилната посока /}

Или да ги попълня според указанието с дата на сключване 01.04.2017 г., но тогава не знак дали системата ще ги обвърже.

Това е задължителната дата и смятам, че ще ги обвърже. За кода - с този ще си ги подадете, а ако желаете да са с код 01 ще направите ДС, но вече с актуална дата. 01.04.2017 не върши работа за тази цел.

Ще подадете новите, актуални кодове. Старите дори не съществуват в програмата на НАП.

Разбрах идеята - ползва се чл. 17 ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.

Каква е в случая, когато фактурата е на името на една фирма, а МД на друга ?

Не знам защо, но разбрах въпроса като "Отчет за продажбите", който се прави при отчитане на продажби за населението при регистрация по ЗДДС. Може би упоменаването на това, че фирмата е регистрирана по ЗДДС ме накара да мисля в тази посока.
Не го разбрах за месечен отчет на касов апарат. Ако е последното - да, прави се, както е писал и bobo .