А условие за анулирането на документ е и трите екземпляра да са при издателя ...

Или да се направи Протокол по чл.116 ал.4 ЗДДС за анулиране при вече включени в регистрите документи.
Извеждането от употреба става чрез консервиране на актива. Както и Маграт е посочила това се прави за период не по-малък от 12 месеца.
http://qwerty1/8291-konservirane-na-aktiv/
https://ekspertis.bg/document/view/qanda/133865/0/
Данъчни облекчения и преференции по ЗКПО

Не намирам някакво основание за ползване на данъчни облекчения - по-скоро направеното се доближава да социален разход с последващите плащания на данъци за социални разходи. Не мисля, че става дума за някаква задължителна по нормативен документ застраховка или не е така ?
Тоест на база на майчинството което съм получавала?

1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете,  - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2.  за времето на за бременност и раждане, - доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица
Да, ако има 50 и над 50 % степен на инвалидност и вече не е ползвал данъчното облекчение за други доходи. :smile1:
А защо няма издадена фактура от този доставчик / не авансова / ? И защо е издадена авансова без да има плащане ? Последната си е направо неправомерно издадена - тя си е  за анулиране. И все пак имате реална доставка на материали, която не е документирана, но счетоводно поне нямате отражение на този пропуск.
Ако правилно съм разбрала имате фактура за аванс, а аванс няма ?
Ако това е така то самата фактура е неправомерно издадена и не следва да има и отписване на несъществуващо задължение / имам предвид аванса /.
Няма как да се закрие салдото принципно без да имате дебитиране на разходна сметка за материали / за каквито  пишете, че е доставката / .
Клетка 80 се попълва при искане за ефективно възстановяване, а не при наличие на суми за възстановяване без да имате право да ги искате все още.
Не, не следва да я попълвате изобщо през посочения период.
Здравейте!
Точно такъв случай имах този месец - освободен служител на 30.08.2019. В септември начислено само обезщетение за неизползван отпуск и обезщетение в размер на 4 брутни заплати, без отработени дни. Подадох Д6 само с данък плюс Д1. Прие ги.

Разгледах си в ТРЗ програмата как бих могла да начисля подобна ситуация - единствено намерих вариант в модул "Корекция за предходен месец", което и намирам за правилно. Може да намеря начин, но на прима виста не успях, а ми стана интересно.  :smile1:
Чисто технически програмата няма да ми даде никакъв шанс за начисление на работник, който вече не ни е работник. Освен извън софтуера ? Обаче пък не виждам как ще формираш и Д1...
ВОП няма. С фактура или без нея при извършване на продажба в страната начислявате ДДС.
от къде ще се види това,че има окончателна осигурителна вноска?

Най-малко от ГДД и попълнените в нея Таблици 1 и 2. Не знам дали има някаква функция в системата, която да ги отнася и в персоналния регистър. Скоро на едно самоосигуряващо лице доплатиха суми за болнични със задна дата поради довнесени осигурителни вноски - явно Т1 и Т2 си вършат работата.
Да, точно така
Ясно , че е така. Все пак питам - в тези осчетоводявания, които сте дали къде се намира кредитната карта ? От тях не се вижда да има такава - толкова дълбоко е скрита в джоба на собственика.

Мога ли да взема счетоводна операция 493/151, ..да взема пък обратна на тази операция 151/493?

151 - кредит
493 - разчет със собственик
???  - сметка за кредитна карта /  не ви ли трябва /
В тези осчетоводявания къде е кредитната карта ?
С електронен подпис ние подаваме вече подписани документи на клиента. Счетоводната къща подписва подадения от нея документ, а той е повторение на вече съществуващия оригинал. Изобщо не може да се твърди, че подписваме ГДД на дадена фирма. Тя трябва да си съществува вече одобрена и подписана от фирмата, а това, което СК прави е да я подаде чисто технически и с идентично на оригинала съдържание в НАП. С подписа си ние удостоверяваме именно тази идентичност на подадената от нас ГДД с тази, подписана вече от клиента .
Когато счет.фирма подаде ГДД на клиент със собствен ел.подпис,

Ключовата дума е подаване - подаване на нещо вече подписано от собственика . Счетоводната фирма може да подава , но какво подава и при какви обстоятелства - вече е друга работа. А когато е с електронния подпис на фирмата - както и Пъпешче по горе писа - няма как да се докаже, че подаденото не е от самия собственик на фирмата.
СК е упълномощена да подаде, а в питането нещата отидоха и по-далече - IU да подписва електронно и ръчно ...
Ако СК подаде ГДД, неподписана от собственика , чия би следвало да е отговорността...?
Допълнено:
Но надхитряването  с НАП може и да не мине, защото извадката от НАП за излъчени декларации и др. е по IP адрес.

Тази причина може да е само една от различните възможни . Не мисля обаче, че е на първо място - особено за СК звучи несериозно и непрофесионално за самата СК . А по отношение на IP адреса - все пак с ел. подпис може да се подава от различни компютри с инсталирани съответните приложения на доставчика на ел.подпис.
По - скоро ми се струва , че така се цели избягване на отговорност най - вече.