Въпросът ми за вносните бележки по-скоро беше пише ли (задължително, като реквизит) името на фирмата като наредител на внасянето, за да се познае, че една вносна бележка е документ на дадена фирма?

Това - не като реквизит, но това обстоятелство не прави тази вносна бележка "недокумент" на фирмата. В практиката са чести плащанията на задължения на фирми чрез трети лица и разчети. Аз самата не съм привърженик на тази практика, но не може да се отрече, че се среща често и не би трябвало да има проблем при изпълнението на тази "технология". Нали по същата логика моята фирма може да плати осигуровките на друга фирма чрез полето задължено лице в платежното ? Каква е разликата в случая ?

Не по-маловажно е още нещо - на клиента, който е платил ще му трябва документ за неговото счетоводство. В общия случай - касова бележка или вносна бележка от банката. В случая какво ще получи - вносната бележка с името на hrisy79 ли?

Това и основанието за внасяне - по ф-ра ... от фирма...

да попитам - при внасяне по нечия банкова сметка какво искат да се пише във вносната бележка? Искат ли някъде да пише фирмата, от чието име е вноската, или само името на внасящото ФЛ?

Те вписват това, което е отразено във вносната бележка. Ако освен името на вносителя е вписано в основание и фактурата за плащане и клиента - отразяват във вносната бележка и това.

Ако на вносната бележка пише името на служител на фирмата, в чиято сметка се внася, си е внасяне от касата в сметката.

Вероятно това е една нишка, по която НАП може и да тръгне и да реши да създава неприятности, но преди това трябва да има ясен отговор на въпроса " идентифицира  ли се физическото лице - управител или служител  на една фирма със самата фирма и най-вече с нейната каса ???
Още повече, че при вноски на пари самата банка като види в основание плащане по фактура взема такса като плащане от трето лице. Това прави със сигурност Райфайзенбанк примерно, а вероятно и други банки.

Това май вече не минава.

Така е - банката иска името на действителния вносител, но пък в основание може да се пише по коя фактура и от кой клиент и всичко е ОК.

1. След като е амортизирано ДМА-то,на каква стойност може да го продаде фирмата така че при ревизия да няма проблеми с продажната ст-ст?

Пазарната цена е тази, която ще ви гарантира спокойствие.

2.Правилно ли е това с удържането на ДДС-то от физическото лице купувач?

Бих се изненадала, ако има още хора, които се вързват на това. Може и да минава номера, не знам.

Това НЕ не може да се твърди така категорично още повече, че въпросът е много общо зададен и не се знае конкретиката по него.

Вижте СС 18 Приходи и т.7,1 - 7,3 от него.

Не променяйте Д1. Там се отразява кодът на дейността на фирмата , в която има най-много заети и няма общо с индивидуалния код на лицето. Това е кодът, който е определящ за МОД на осигуряването / определяне на основната дейност за целите на осигуряването / . Можете да направите допълнителни споразумения с хората и да приведете нещата в съответствие. Не мисля, че следва да подавате уведомления в НАП - те се подават за смяна на длъжността и срока на договора, а вие не правите нищо от това.

И какво ще стане като възразя, пак ще ме глобят според мен.

Кого искаме да защитим в случая - Вас или фирмата ? Защото , ако изхождаме от коректността следва да се подаде декларацията без уговорки.

Не помня някъдеда има изискване да се посочи по чия инициатива е прекратяването по чл.71/1. Но няма и забрана
Тъй като при определяне обезщетението за безработица има значение по чия инициатива е прекратен ТД, повече от желателно е да се направи такъв запис!

Напълно подкрепям това мнение и точно този аргумент !

Това е български ДДС номер. Фирмата е регистрирана в България за целите на ДДС!

Точно така. 

към Росица :
Ползвате си ДДС-то и не съставяте никакъв протокол.

Сторнирането на таксите от страна на банката е малко като това да си издал фактура за предоставена услуга, ама понеже не е платена да решиш да си намалиш вземанията...

Нещо като да направят дарение на клиента...хахх

Ако имахме при нас извлечения със сторнирани такси и ние щяхме да сторнираме. Такива обаче нямаме, защото това сторниране става при закриване на сметката и е вероятно решение на банката да се процедира така в момента на служебното и закриване.
_{офтопик :Вероятно е въпрос на престиж банката да няма несъбрани вземания.}

 или да ги отразя като друг приход  със записване Разчети с банки на Други приходи?

Ей това повече ми харесва, че има и "документална обоснованост" . Иначе резултатът е един и същ.

Здравейте,

този процес го виждам на практика при лабораториите , които изпращат проби за определени изследвания в други лаборатории, които имат апаратура за това. На практика става точно описаното от Вас. Не виждам пречка освен, ако възложителят не поставя изискване самият стоматолог да е с умения и право да извършва  дадената услуга .

Имам предвид фактурата за закупени продукти, която е издадена на нашата фирма да се отчете като представителен разход като се внесат 10 % данък върху представителните разходи.

Това намирам за правилно решение в случая. Все пак на това честване едва ли са присъствали само работещи във фирмата , а и характера на мероприятието не бих определила като социален.

 През това време СОЛ-овете какво имат право да правят - да работят с храна за в къщи или да прекратят временно осигуряването си?

Според мене не трябва да спират самоосигуряването си - могат да работят , както си отбелязала , продавайки храна за в къщи .

И аз в петък ходих на място - не в София. Повсеместно е така, уви.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

започва от следващия, в случая имам фактура от м.10.2019г. мога ли да я включа  11.2020г.Благодаря.

Не можете да я включите през 11.2020 - правото на ползване на данъчен кредит е възникнало 10.2019 - тогава не сте го ползвали и остава да го ползвате следващите 12 месеца - от 11.2019 до 10.2020 вкл.