.........
ЗЗО

(5) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;   

ЗДДС. Въпрос:  Следва ли да се описват анулирани фактури в дневника за продажбите и каква е санкцията, ако не са посочени?


Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
Анулираните фактури трябва да бъдат описвани в дневника за продажбите на техния издател. Съгласно записаното в приложение № 12 към ППЗДДС, при анулиране на фактура в данъчния период на издаване на документа, тя се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, но полетата, описващи стойност, се оставят празни (не се попълват) или в тях се записва стойност нула. Това означава, че при анулиране на фактура в периода (месеца) на нейното издаване, тя се посочва дневника за продажбите (приложение № 10 към ППЗДДС), но без стойностите в нея – само като номер и дата, като се описват и данните за получателя и за вида на стоката или услугата (колони 6 - 8 на дневника). За отбелязване е, че в такива случаи документът изобщо не се отразява в дневника за покупки (приложение № 11 към ППЗДДС) на получателя по фактурата. При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на издаване на документа, данъчният документ се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Така в дневника за продажбите анулираната фактурата трябва да се опише наново и изцяло, с тази разлика, че стойностите, посочвани в съответните колони на дневника, ще бъдат с отрицателен знак. Което ще доведе до намаляване на задължението по ЗДДС на доставчика за данъчния период на анулиране на фактурата – със сумата на съдържащия се в нея данък. Разбира се, тъй като обикновено анулирането на фактура (сгрешен данъчен документ) е съпроводено с издаването на нова (и описването й в дневника за продажбите), ако в нея също фигурира начислен ДДС, до посоченото намаление на данъчното задължение на практика няма да се стигне При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на нейното издаване, документът по правило се отразява и в дневника за покупки на получателя (също с отрицателен знак) – за данъчния период на неговото анулиране. Законът предвижда санкция при неотразяване на данъчене документ само когато същото е довело до определяне на данъчно задължение за периода в по-малък размер (чл. 182, ал. 1 от ЗДДС). Затова издателят на документа (доставчикът) не може да бъде санкциониран за неотразяване на анулираната фактура в дневника си за продажбите – за него това неотразяване не води до определяне на ДДС в по-нисък размер.

Източник Данъци Tita.bg

Отговаря Иван СИМОВ - регистриран одитор
Счетоводство
   Имаме финансов лизинг на автомобил, който с тристранно споразумение между две ЮЛ и лизинговата компания е прехвърлен от едното на другото ЮЛ. Прехвърлят се всички права и задължения, както и опцията за придобиване в края на лизинговия договор. Фактура никой не е издал. Въпросът е трябва ли да се издаде фактура? Kак се осчетоводява тази операция?

   Правилно в случая не е издадена фактура за прехвърлянето на договора. Това би било необходимо, ако лизинговият договор не съдържаше опция, а задължение за придобиване на вещта в края на договора (виж чл. 13 от ППЗДДС). Въз основа на тристранното споразумение трябва да отпишете актива срещу намаление на задължението по лизинговия договор. Остатъчното салдо по сметката за задължението се приключва на разход/приход. В ГДД следва в увеличение да посочите счетоводната балансова стойност на отписания актив, а в намаление данъчната му балансова стойност.

Каква е разликата между трудов договор по Кодекса на труда и договора за изработка (услуга) по Закона за задълженията и договорите?

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на работа.

Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение.

Със сключването на трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите.  При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключве за еднократно изпълнение.

Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.