Договорът за ученичество е с особен предмет, произтичащ от клаузата за обучение. По своя предмет той не се различава особено от останалите договори за придобиване на квалификация. За разлика от тях обаче при него професията се усвоява "по време на работата". Тоест ученикът престира своята работна сила по време на обучението. Тази специфика е изразена при задълженията на двете страни по трудовото правоотношение за обучение - за работодетеля да обучи ученика по определената специалност или професия, а за ученика да усвои уговорената специалност или професия в процеса на работата.
Без престирането на работната сила на ученика обучението в процес на работата не може да се осъществи. Оттук идва и определянето на договора за ученичество като трудов договор. Той е трудов не само заради престирането на работната сила на ученика, а защото включва в себе си и останалите задължителни реквизити на трудовия договор. Това са работно място, характер на работата, размер на възнаграждението, право на платен годишен отпуск и др. От определянето на договора като трудов следва и регистрирането му в НАП посредством подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, в което е предвиден и отделен код за договора за ученичество (код 14). До този извод стигаме и като четем разпоредбата на чл. 233 от КТ, който казва, че за отношението между страните по време на обучението се прилага действащото трудово законодателство. Това на практика означава, че за договора за ученичество се прилагат всички разпоредби на Кодекса на труда. В тази връзка следва да отбележим, че за този договор се издава трудова книжка, зачита се трудов стаж и т.н.

Срок и възнаграждание
Както вече казахме, договорът за ученичество по своята същност на практика е трудов договор и като такъв е разбираемо да бъде сключен в писмена форма.
Част от съдържанието на договора за ученичество се урежда в ал. 2 на чл. 230 от КТ, а именно частта, която е свързана с обучението. Минималното съдържание тук е задължително, но волята на страните е свободна и те могат да уговарят това съдържание при свободно изразена воля. Елементите на това минимално съдържание са: форма на обучението, място, времетраене на обучението и обезщетение при неизпълнение на договорките. Законодателят е решил да постанови ограничение само в частта период на обучението. Тук отново говорим за свободна воля, но с ограничение във времето – не повече от 6 месеца. Целта на това ограничение вероятно е да установи закрила на ученика с цел да се избегне злоупотреба от работодателите, като под формата на обучение прикриват друг вид правоотношение с по-ниско възнаграждение. Възнаграждението на ученика за периода на обучението е най-малко 90% от МРЗ за страната.

Може ли срокът за обучение да бъде прекъсван или спиран
Законът не предвижда нито едното, нито другото – тоест с изтичането на срока обучението се прекратява. Доколко това е разумно предвид обстоятелството, че в периода на обучение ученикът може да е ползвал отпуск за временна неработоспособност или друг вид законоустановен отпуск, е преценка на законодателя. Разбира се, такива случаи могат да бъдат уговорени в самия договор за ученичество. Но двете страни невинаги могат да предвидят всички възможни хипотези. От изключителна важност е в договора за ученичество да бъде упомената точно професията или специалността, за която се извършва обучението. Недопустимо е посочването на една професия в договора, а ученикът да се обучава по друга професия.
Придобитата професия или специалност от ученика се признава след полагане на теоретико-практически изпит. Едва след като ученикът е положил и е издържал изпита, обучението ще бъде признато за успешно завършено и ще му бъде призната определена степен на квалификация по съответната професия или специалност. При изтичане на срока за обучение на ученика се разрешават най-малко 12 работни дни платен отпуск за подготовка и явяване на изпит. Забележете, че в тези 12 работни дни се включва както подготовката, така и явяването на изпита. В случай че ученикът не издържи изпита, той има право на повторно явяване, като за повторната подготовка и явяване на изпита му се полагат най-малко 12 работни дни неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. От това следва, че договорът не може да бъде прекратен преди полагането на изпита.
С договора за ученичество страните уговарят не само срока и условията на провежданото обучение. С него също се определят и задълженията на страните след завършването му. Ал. 3 на чл. 230 въвежда две взаимосвързани задължения на страните - за работодателя да предостави на завършилия подходяща работа, за която го е обучил, а за работника да предоставя работната си сила по изучената професия или специалност за определен период от време. И тук волята на страните е свободно изразена, но ограничена до максимален срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години.
Когато една от страните по договора за ученичество не спази уговорките на договора, същата дължи обезщетение на ответната страна. Когато работодателят не осигури на ученика, който успешно е издържал изпита, подходяща работа по придобитата специалност или професия, дължи на обучавания брутното възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил съответната работа, но за не повече от 3 месеца. При незавършване на обучението, при непостъпване на осигурената работа и при напускане на работа преди изтичане на уговорения срок ученикът също дължи обезщетение. То съответства на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната работна заплата за страната. Тук обаче трябва да кажем, че размерът на обезщетението се определя според количествени показатели на неизпълнението на договорените условия.

Предсрочно прекратяване
Договорът за ученичество на практика е срочен трудов договор и той следва да се прекратява с изтичане на уговорения срок. Разбира се, много въпроси възникват при предсрочно прекратяване на този тип договори. Изключително много въпроси възникват най-вече от това, че в трудовия закон не е предвидено специално основание за прекратяване на договора за ученичество.
По отношение на този вид трудови договори законът се нуждае от промяна, която, надяваме се, ще бъде направена скоро, с което ще се изчистят доста неуредени условия на обучение, а и ще се отговори на някои често задавани въпроси.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
 ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – ПЛОВДИВ




Във връзка с постъпило запитване с Вх. № …….01.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……., Ви уведомяваме следното:

 

В запитването си сте посочили, че дружеството има двама съдружника, които са самоосигуряващи се лица. Единият е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение. Другият съдружник няма никакво трудово-правно отношение с фирмата.




Поставили сте следните въпроси:

1. Признават ли се за данъчни цели разходите за пътуване и престой по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 за управителя на фирмата и другия съдружник?

2. Ползва ли се данъчен кредит при фактури за нощувки от хотели?

 

Въпрос по ЗКПО

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно двете условия поставени в закона, а именно:

- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и

- физическите лица, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

На основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Видно от съдържанието на нормата на материалния закон и посоченото в запитването за съдружника, който не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството, не са изпълнени изискуемите от закона условия и на това основание счетоводните разходи за пътуване и престой няма да бъдат признати за данъчни цели.

Относно другия съдружник, за който посочвате, че е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение следва да имате предвид регламентираните с различни закони възможности за сключване на договори за извънтрудови правоотношения. Така при липсата на трудов договор, но при наличието на договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг договор на основанието, на който лицето /съдружник и управител/ работи в дружеството за реализиране на предмета на дейност, са налице договорни отношения, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. С оглед признаването за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой, същите следва да са свързани и извършени в съответствие с извършваната стопанска дейност. Разходите е необходимо да са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО. Следователно разходите за пътуването и престоя във връзка с дейността извън населеното място, където се упражнява основната дейност на дружеството, следва да се доказват с първични счетоводни документи, с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи в зависимост от основния предмет на дейност.

Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.




            Въпрос по ЗДДС

В глава седма от ЗДДС е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона.

В конкретния случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, дава право на лицата, да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.

Предвид гореизложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.