" Общо вноски за годината = 1300.32 + 5 934.98 + 2414.88 - 6 000 =3 650.18лв "

Реално внесените пари за данък и осигуровки обаче ще бъде
1300.32+5934.98+2414.88 = 9650.18

не съм проверявала изчисленията на отделните суми, приемам, че са верни
" Идеята на човека е по този начин да си разпредели неразпределената досега печалба, вместо да плаща 5% данък дивидент."

Точно този мотив не го разбирам, защото е далече по-евтино да си разпредели данък-дивидент.Въпрос на аритметика колко се спестява, но би могъл да си гласува личен труд в размер на дължимите осигуровки, за да си спести ДДФЛ и данък дивидент за този размер. Може пък СОЛ да се осигурява на максимума и в този случай дали ще плати 10 % ДДФЛ или същият процент данък печалба е все едно . Не знаем каква е фактическата ситуация.......От гледна точка на размера на възнаграждението за личен труд - никъде не съм срещала ограничения и ако има пари може да си ги разпредели, особено като си плати и дължимите данъци за това.  :smile1:
 :wave:

" Т.е. аз всяка година ще намалявам резултата с признатите съгл. ЗКПО данъчни амортизации. Формира ли се данъчна временна разлика (тук нямам счетоводен приход или разход)? "

Темата е интересна и се надявам да се получи дискусия . Ще споделя моето мнение, но нека имащи повече опит и знания по въпроса се включат . :smile1:

СС 12
...........
Временни разлики - разликите между балансовата стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа.


СС12 ни дава определение за временна разлика и е видно, че същата произтича не от разходите за амортизации, а от разликите в балансовата стойност на един актив и неговата данъчна основа . Доколкото в САП и ДАП инвестиционният имот ще има различни такива смятам, че ще възникнат данъчни временни разлики , а тяхното проявление е чрез начисляваните амортизации - нулеви счетоводни и съответните данъчни .Обратното проявление на тези данъчни временни разлики би могло да настъпи при продажбата на имота .
Уговорената лихва трябва да не се различава от тази между несвързани лица .
След като е от този месец е достатъчно клиентът да Ви върне оригинала, да опишете фактурата в дневник продажби като анулирана без да издавате за това протокол.

" ЗДДС
Чл. 116. (4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа::"

В случая издадената фактура не е отразена в дневника на доставчика.
 :wave:

ЗДДС
.............
Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протоколът.


Кочанът, с който документирате продажбите съдържа данъчни документи, които си имат поредна номерация и във формуляра дапълнително указвате дали е фактура , ДИ или КИ в случая. Ако следва издадените документи да са КИ то документите следва да имат пореден номер от кочана, да е указано, че са КИ и да е посочено отделно към кои фактури са тези КИ .
Правилният отговор е на Малкият в тази тема http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8596.0.html . По принцип чл.79 въобще не разглежда случаите на продажба на ДМА.

ЗДДС
.............
Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Само искам да допълня pmihaleva , че в тази тема изобщо не се поставяше въпросът дали трябва или не да се дължат осигуровки , а как да се попълни обр. 1 . С оглед на това не смятам, че писалите в тази тема са дали подвеждаща информация.
alfa ,

благодаря ти много , че си постнала това разяснение. Надявам се то недвусмислено да разсее всякакви съмнения относно правилното решение в случай на еднократно изплащане на суми по граждански доход, отнасящ се за различни месеци на полагане на труда.  Винаги трябва да следваме логиката - месец на полагане на труда - същият месец в обр.1 - облагане за месеца на полагане на труда. :thumbup: :give_rose:
" Кое е месечно възнаграждение по граждански договор? "

Чрез линка към темата отговорих  на този въпрос . / 4*400 /
За дължимите осигуровки нека всеки си защити позицията пред когото трябва .  Това не е единствен въпрос от данъчно-осигурително естество с различни мнения и тълкувания . :smile1:
 :wave:

Вижте едно становище, дано да Ви е от полза .  :smile1:
Според мене следва да ги натрупате в стойността на актива, може би да подадете корекция на подадена вече декларация .  :smile1:
 :wave:

" Определено е ЗА КОГО възниква задължение за начисляване и внасяне на осигурителни вноски.
- който получава възнаграждение в даден месец  над МРЗ, ако то е единствен осигурителен доход "

Ще цитирам Наредбата за пенсии и осигурителен стаж :
чл.38
..........
(5) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.


В чл.38 ал.5 е указано, че става дума за месечно възнаграждение, а не за възнаграждение, получено в месеца.


" Според Наредба Н-8, Д1 се подава също след изплащане на възнаграждението "
Да, но в обр.1 се указва месеца на полагане на труда.
 :wave: , Airini !

Темата е много интересна и добре, че я "актуализирахте" с продължението по нея. Направи ми впечатление, че в приложената по-горе статия http://ezines.zakonnik.net/2009/viewzine.php?id=533 има такъв текст " Трябва да се има предвид обстоятелството, че приходите и разходите, резултат на извършена последваща оценка (преоценка) на инвестиционни имоти, се разглеждат в ЗКПО като данъчна временна разлика." В същото време , четейки ЗКПО не намерих потвърждение на това, защото смятам, че чл.65 ЗКПО не дава възможност да има данъчни временни разлики от преоценка на амортизируеми активи. Той си е просто категоричен, че " Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели."


Съгласна съм с извода на Airini , че не следва да се формират данъчни временни разлики.
" И така:
1. По отношение на прихода/ разхода от последващи оценки явно не се формира данъчна временна разлика, а директно се коригира счетоводния финансов резултат."

Нека пък да се получи и дискусия - от това темата само ще спечели . :smile1:
Подкрепям мнението, изразено от pmihaleva .  :smile1:
Гражданският договор може да бъде еднократно изплатен, но той определено се отнася за месеците на полагане на труда. Ако примерно лицето - пенсионер беше СОЛ и има граждански договор, то при попълването на Т 2 съгласно указанията щеше да разпредели сумата за " месеците на упражняване на дейността " . Месецът на изплащане на дохода не следва да се приема и за месец, за който ще се подаде обр.1, защото в обр.1 се отразява месецът на полагане на труда .
В такъв случай, щом си СОЛ в СД май ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си внасяш върху МОД!

Да, щом си СОЛ и упражнява дейност - задължително осигуряване на МОД .
 "И пак не разбирам - каква е връзката с печалбата на СД с дохода на физическо лице? Нали по-голямата печалба води до изплащане на дивиденти, върху които се внася само данък, а не до Годишно изравняване на осигуровки???????"

Няма никаква връзка между печалбата на СД и дохода на физическото лице. За целите на осигуряването се взема доходът на лицето в качеството му на СОЛ . В СД явно няма такъв и тъй като упражнява дейност, макар и да не получава доход за това е задължено да се осигурява на минималния праг за СОЛ. Осигуряването е следствие на упражняване на дейност. Ако има доходи - ще има и изравняване, ако няма , както е в случая , ще се осигурява на задължителния минимум и на него ще му се завери книжката.

Така е, при отговора си не съм прочела написаното от питащата след първия въпрос , а именно постинга от Ноември 20, 2013, 16:30 .