Връчване на заповед за уволнение при неявяване на работа

Публикувано на 24.02.2012

Отговаря Гошо Мушкаров – д-р по икономика


    Въпрос: В трудово-правни отношения, служител не се явява на работа, няма оформени документи за прекратяване на правоотношението.
Ако работодателят изпрати по куриер с обратна разписка на адреса на служителя (адресът, който работодателят има) покана за явяване, предизвестие, заповед за прекратяване или други свързани с правоотношението документи, счита ли се служителят за редовно уведомен:
1) ако откаже да получи пратката;
2) ако не е открит на адреса?
На какво основание в този случай е редно да бъде прекратен трудовият
 договор със служителя?

   Отговор: Казусът не е никак лек, защото няма изчерпателно и пълно нормативно решение.
Преди всичко трябва да се знае, че за да предизвика действие, волеизявлението на работодателя трябва да бъде доведено до знанието на съответния работник или служител. Това се отнася и за заповедта за прекратяване на трудовия договор.
В Кодекса на труда са предвидени два начина за узнаване на волеизявлението на работодателя (в случая на заповедта за уволнение) – лично на работника или служителя (без оглед на това дали е в предприятието или на друго място) и чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Заповедта влиза в сила от връчването й на лицето или от датата на подписа върху писмото с обратната разписка.
Проблемите възникват, когато лицето откаже да подпише връчената му заповед, или писмото с обратната разписка, или пък когато не може да бъде намерено на посочения адрес. За такива случаи няма релевантна правна уредба, поради което може да се ползва общата практика на съда. Защото ако лицето оспори законосъобразността на уволнението, възникналият трудов спор може да бъде решен само в съда.
Първо. Важно е да се знае, че е достатъчно пред съда да бъде доказано по безспорен начин, че лицето е узнало за решението на работодателя да го уволни от съответната дата и с описаните мотиви. Затова ако има опасения, че лицето ще откаже да подпише заповедта или обратната разписка, работодателят или писмено упълномощено от него длъжностно лице трябва да му прочете дословно заповедта за уволнение със съответната правна и фактическа мотивация. За да няма спор, целесъобразно е това да стане в присъствието на поне двама свидетели. Те съставят протокол, в който отбелязват своите лични данни, както и факта, че лицето е запознато със заповедта. Протоколът се датира и подписва от свидетелите, които при необходимост трябва да се явят в съда и да свидетелстват за отказа на лицето да получи заповедта или писмото с обратната разписка, и за това, че заповедта му е била прочетена дословно.
Второ. Дори и когато лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес работодателят трябва да положи всички усилия да връчи заповедта на лицето. Заповедта трябва да се изведе на интернет-страницата на предприятието, да бъде поставена на подходящо място в офиса и т.н. Целесъобразно да опишат всички предприети действия, от които да личи, че работодателят е положил всички усилия да връчи заповедта. Оттам нататък само съдът може да прецени дали работодателят е изпълнил законовото си задължение да връчи заповедта на лицето. Ще отбележим, че в някои случаи съдът приема липсата на лицето на посочения от самото него адрес като обективна невъзможност на работодателя да му връчи заповедта и оневинява работодателя.
По отношение основанието за прекратяване на трудовия договор работодателят трябва да се съобразява, че трябва да е налице безспорното фактическо основание за уволнението. Ако лицето не се явява на работа в два или повече последователни работни дни, работодателят може по предвидения в Кодекса на труда ред да му наложи дисциплинарното наказание „уволнение” и на това основание да прекрати трудовия договор по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Но при уволнение на това основание действат предварителните закрили по чл. 333 от КТ. Това изисква към момента на връчване на заповедта за уволнение работодателят да е получил поименно писмено съгласие от съответната инспекция по труда или другия посочен в чл. 333 от КТ орган, а когато това се изисква – и от ТЕЛК.