Публикувано на 29.08.2014

Христо Досев, дипломиран експерт счетоводител, регистриран одитор


    В бр. 5/2014 г. на сп. „Форум на счетоводителя”,Христо Досев, дипломиран експерт счетоводител, регистриран одитор отговаря на следния въпрос: Какви са особености в счетоводното отчитане на разходи за минерална вода, тоалетна хартия, сапун и др., предоставени от фирмата за всички работници в нея?

   Съгласно изискванията на чл. 282 от Кодекса на труда, всеки един работодател е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на своите работници и служители съобразно санитарните норми и изисквания. Въпросите, регламентиращи санитарното и битово обслужване, се разглеждат и в Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за безопасност и здраве по работните места и при използване на работното оборудване. В членовете 229 - 234 се дават основните и минимални    изисквания за санитарно-битовото обслужване на работниците и служителите.
Изискването на чл. 230 от наредбата е, за осигуряване на личната хигиена на работещите да се осигурят санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. Според изискванията на чл. 237, ал. 1 от наредбата, близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните работодателят е длъжен да осигурява необходимия брой тоалетни с умивалници, а според изискването на алинея 2 от същия чл. 237, на работещите следва да се осигурява достатъчно количество питейна вода и по възможност подходящи безалкохолни напитки.

   Всички документално обосновани разходи по задоволяване на санитарните и битови потребности на работниците са част от текущите разходи за дейността на съответното предприятие, поради което същите са данъчно признати при спазване на общите принципи на материалните данъчни закони. Ето защо, ако съответните разходи по закупуване на минерална вода, тоалетна хартия, сапун са документално обосновани, същите ще бъдат признати за данъчни цели по реда на ЗКПО (без да се считат същите за социален разход, върху който следва да се дължи данък по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО) и за тях ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит, ако са спазени общите принципни постановки на упражняване на правото на приспадане на данъчния кредит по смисъла на ЗДДС.





   




   

   




 

 

Петя Гинина, юрисконсулт

 От 01.01.2007г., с присъединяването на Република България към Европейския съюз започват да се прилагат правилата за координация на социалноосигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета № 1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета № 574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент № 1408 от 1971г. Посочените правила се явяват една от правните гаранции за прилагане на принципа на свободното движение на хора и осигуряват непрекъснатост на социалната закрила на лицата, които се придвижват свободно на територията на Европейския съюз, на останалите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия) и Конфедерация Швейцария.

Следва да се има предвид, че това не са правила за хармонизация на различните социалноосигурителни законодателства в държавите-членки, а са правила за координация, тоест чрез тях се определя кое е приложимото осигурително законодателство за лицата, които се движат свободно в Общността.

Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.13 -17 от Регламента. В чл.13(1) е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка. В регламента са предвидени и изключения от това основно правило и по-конкретно особените правила в чл. 14а(2) за лицата, едновременно самостоятелно заети в две или повече държави членки, чл. 14(2) за лицата, едновременно наети в две или повече държави-членки и чл. 14в за лицата, които едновременно са наети на територията на една страна от ЕС и самостоятелно заети на територията на друга държава членка.

Определенията на понятията "наето лице" и "самостоятелно заето лице" са изложени в чл.1, б."а" от регламента. На първо място, за да се определи приложимото законодателство за дадено лице е важно да се знае дали то може да се определи като "наето" или като "самостоятелно заето" лице, според законодателството на държавата, в която упражнява трудова дейност. В тази посока е и практиката на Съда на европейските общности, а именно: Решение на съда (Пета колегия) от 30 март 2003 година, Barry Banks and Others (Бари Бенкс и други) срещу Theatre royal de la Monnaie, Дело С-178/97, Решение от 30.01.1997 г. "Hervein" (Хервайн) Дело № C-221/1995 г., Решение от 30.01.1997 г. "E.J.M. de Jaeck" (Е. Дж. М. де Яак) Дело № C-340/1994 г.

По отношение на България, към категорията "наети лица" следва да се отнесат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО. За лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, България е направила вписване в Приложение I на регламента, като ги е определила като "самостоятелно заети лица".

С оглед казаното при работа на гражданите на ЕС на територията на РБългария и eдновременно с това и на територията на други държави-членки са възможни няколко хипотези:

1. Лицето е едновременно самостоятелно заето и в РБългария и в друга държава-членка:

А. Съгласно разпоредбите на чл. 14а, параграф 2 от Регламент № 1408/71 на Съвета, лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава членка. Следва да се има предвид, че терминът "пребиваване" се дефинира само като "обичайно пребиваване", съгласно член 1з на Регламент № 1408/71. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговият обичаен център на интерес. Обстоятелствата, които имат значение за определяне на обичайния център на интерес са:

● Семейството на наетото лице да продължава да живее в дадена държава членка. Това сочи, че то пребивава там, макар че сам по себе си този факт не е достатъчен;

● Наетото лице е постоянно наето в дадена държава членка. По презумпция то пребивава там, макар че семейството му се намира в друга държава членка.

● Постоянността и непрекъснатостта на пребиваване на лицето преди неговото движение. Постоянството и целта на отсъствието му.

● Характерът на трудовата заетост в другата държава членка.

В подкрепа на казаното е и Решение на Съда (трети състав) от 3 април 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal des affaires de securite sociale de Paris Франция) -Philippe Derouin/Union pour le Recouvrement des Cotisations de Securite Sociale et d'Allocations Familiales de Paris - Region parisienne (Urssaf), Дело C-103/06.

В това решение съдът е постановил също, че при определянето на основата за изчисляване на социалните вноски, законодателството на всяка съответна държава членка следва да определи доходите, които да се вземат предвид за изчисляването на вноските (вж. в този смисъл Решение по дело Nikula, Решение от 13 май 2003 г. по дело Muller-Faure и van Riet, C 385/99, Recueil).

От цялата, посочена в настоящото решение съдебна практика произтича, че след като Регламент № 1408/71 е средство за координиране, а не за хармонизиране, държавите-членки са компетентни да определят сами основата за изчисляване на вноски, тоест държавата-членка, чието законодателство е приложимо, определя кои доходи се включват в основата и какви вноски се дължат върху тях.

Б. В случая, в който лицето е едновременно самостоятелно заето в две или повече държави-членки, но не упражнява никаква дейност на територията на страната, в която пребивава, предвид изречение второ от чл.14а, параграф 2 на регламента, за него ще се прилага законодателството на държавата членка на ЕС, на чиято територия лицето упражнява основната си дейност. Предвид разпоредбите на чл.12а, параграф 5, б. "г" от Регламент № 574/72 при определяне на основната дейност се взимат предвид местоположението на постоянните помещения, в които самостоятелно заетото лице упражнява дейността си. Ако това условие не бъде изпълнено, се вземат под внимание критерии като обичайното естество или продължителността на извършваните дейности, броят на предоставяните услуги и доходите, произтичащи от тези дейности.

Предвид казаното по-горе, самостоятелно заетото лице ще следва да подаде искане за издаване на удостоверение Е 101 за приложимото законодателство до ТД на НАП, когато имаме следните хипотези:

а) Лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави членки, едната от които Република България, е подчинено на законодателството на Република България, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на Република България;

б) Ако лицето не упражнява никаква дейност на територията на държавата членка, в която пребивава, то е подчинено на законодателството на Република България, ако упражнява основната си дейност на територията на Република България. Критериите за определяне на основната дейност са определени в чл. 12а(5)(г) от Регламент (ЕИО) № 574/72.

Издаденото удостоверение Е 101 удостоверява, че съответното лице остава подчинено на българското осигурително законодателство до конкретна дата и с този формуляр то ще докаже, че не дължи вноски по законодателството на другата държава членка, в която също упражнява дейност като самостоятелно заето лице.

Формулярът Е 101 се издава след поискване от компетентната ТД на НАП. Преди издаване на формуляра се извършва проверка на декларираните от лицето данни и анализ на приложените към искането доказателства за наличие на основания за издаването му. При установяване на несъответствия при направената съпоставка на данните в Искането, както и в случай, че подадената информация в искането не е достатъчна или лицето не е приложило доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, служителят, извършващ проверката, може да поиска представянето на допълнителна информация от лицето. След преценка на събраната информация се издава удостоверение Е101 или мотивиран отказ да се издаде такова. Един екземпляр от документа се предоставя на лицето. Върху екземпляра предназначен за приходната администрация, получателят вписва името си, датата на получаване и се подписва.

Когато е налице обратната хипотеза, в която европейският гражданин представи удостоверение Е 101, в което се удостоверява, че за него е приложимо друго европейско законодателство, а не българското, осигурителни вноски за това самостоятелно заето лице по българското законодателство няма да се дължат.

2. Ако лицето е едновременно самостоятелно заето лице на територията на България и наето лице на територията на друга държава членка:

Съгласно чл.14 в, параграф "а" от Регламент №1408/71, ако параграф "б" не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава членка, е подчинено на законодателството на държавата, на чиято територия е наето на платена работа.

По смисъла на параграф "б" на чл.14в, параграф "а" не се прилага, при условие че държавата членка е направила вписване в Анекс VII на регламента. При тази хипотеза за лицето ще се прилагат едновременно законодателствата на двете страни по заетост. Тъй като България е направила вписване в Анекс VII на Регламент 1408/71, в тази хипотеза то ще подлежи на осигуряване едновременно в България и в другата държава членка.

В този случай не е необходимо издаването на формуляр за приложимо законодателство Е 101, тъй като осигуряването ще се провежда и по двете законодателства.

3. Ако лицето е едновременно наето лице на територията на България и на територията на друга държава-членка:

Съгласно чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки.

В случая, ако например белгийски гражданин, който пребивава в Белгия, работи по два договора като наето лице - в белгийска компания и по трудов договор за българско търговско дружество, съгласно упоменатото координационно правило, лицето следва да остане подчинено на белгийското законодателство, което се установява с удостоверение Е 101, издадено от компетентната институция в Белгия. В този случай българският работодател е необходимо да се информира какви са задълженията му на осигурител във връзка с осигуряването на наетия от него белгийски гражданин по националното законодателство на Белгия, като: осигурените социални рискове (схемите за социална сигурност); осигурителния доход; размера на дължимите осигурителни вноски; разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурено лице; сроковете и реда за внасяне на осигурителните вноски; други задължения, предвидени в белгийското законодателство.

Ако е налице обратната хипотеза, а именно: наето лице, пребиваващо в България и работещо като наето лице в страната и същевременно е наето в друга държава членка, например Гърция. В този случай работодателят от Гърция ще следва да се информира какви са задълженията му на осигурител по българското законодателство във връзка с това лице. За тази цел той ще следва да се регистрира като осигурител по чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър Булстат, а наетото лице ще следва да подаде искане за издаване на удостоверение Е 101 за приложимото законодателство до ТД на НАП. С това удостоверение лицето ще удостовери, че остава подчинено на българското законодателство.

Обобщено, случаите в които лицето следва да се снабди с формуляр Е 101 от ТД на НАП в тази хипотеза, са:

● Лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на Република България в следните случаи:

а) ако работи за един единствен работодател, пребивава на територията на Република България и отчасти упражнява дейността си на тази територия (чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) 1408/71).

б) ако работи за един единствен работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на Република България в случай, че лицето не пребивава постоянно на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си /чл. 14(2)(б)(ii) от Регламент (ЕИО) 1408/71/.

в) ако пребивава на територията на Република България в случай, че работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки /чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) 1408/71/.

 ● Лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки, и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на Република България, е подчинено на законодателството на Република България /чл. 14(2)(а) от Регламент (ЕИО) 1408/71/.

а) когато посоченото предприятие е със седалище в друга държава членка, но има клон или постоянно представителство на територията на Република България, лице, което е наето на работа в клона или постоянното представителство, е подчинено на законодателството на Република България /чл. 14(2)(а)(i) от Регламент (ЕИО) 1408/71/;

б) когато лицето пребивава на територията на Република България и е наето на работа предимно на тази територия, това лице е подчинено на законодателството на Република България, дори и ако предприятието, за което работи, няма седалище, място на стопанска дейност, клон или постоянно представителство на тази територия /чл. 14(2)(а)(ii) от Регламент (ЕИО) 1408/71/.

Издаденият формуляр удостоверява, че съответното наето лице остава подчинено на българското осигурително законодателство до конкретна дата. Процедурата по издаване и връчване на удостоверение Е 101 е същата като казаното по-горе.

Тук следва да се отбележи също, че удостоверението се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, а когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът се издава в 45-дневен срок от постъпването му. Съгласно чл. 90, ал. 2 от ДОПК екземпляр от документа се изпраща на работодателя, ако искането за издаването му е направено от наето от него лице, както и на заинтересованите институции на другите държави членки.

Отказът за издаване на удостоверението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред териториалния директор. Териториалният директор може да разпореди издаването на искания документ или да остави жалбата без уважение. Съгласно чл. 95 от ДОПК отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването му, което ще рече, че ако жалбоподателят реши може да пропусне административното обжалване и да отправи жалбата си директно до съответния административен съд. И в двата случая, когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието му. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Важно обстоятелство е също, че докато не бъде анулирано или обявено за невалидно, издаденото в съответствие с Регламент № 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, удостоверение Е 101, е задължително както за Националната агенция за приходите, компетентна да определя приложимото законодателство съобразно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕИО) № 1408/71 за България, така и за компетентните институции в другите държави членки, а също така и за работодателите, наели на работа европейски граждани, притежаващи такова удостоверение.

В тази посока е и практиката на Съда на европейските общности (СЕО), която освен горепосоченото, постановява и че няма никаква пречка за сертификат Е 101 да има обратна сила в зависимост от обстоятелствата, което означава, че няма пречка той да бъде издаден и след периода, през който се е полагал трудът. СЕО постановява още, че задължение на компетентната институция на държавата членка, която е издала този сертификат, е да провери дали той е правилно издаден, и ако е необходимо да анулира сертификата, ако компетентната институция на държавата членка, в която лицето изпълнява възложената му работа, изрази съмнения относно верността на фактите, на основание на които е издаден сертификатът и съдържащата се в него информация