Публикувано на 31.10.2013, автор Константин Стоянов   
 

В моята практика съм консултирал изготвянето на най-различни договори за наем и съм забелязал, че поради незнание или подценяване на важността обикновено се пропуска една много важна дата – образно казано “невидимата дата”.



Ако “невидимата дата” не бъде ясно дефинирана не може правилно да се определи на коя дата трябва да бъде издадена фактурата за наем. Това е така, тъй като в общия случай фактура се издава до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.

Да, но на коя дата възниква данъчното събитие при договорите за наем?

Според Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) договорите за наем са договори с непрекъснато изпълнение, което означава че всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка. Съответно данъчно събитие възниква на датата, на която плащането за конкретен период е станало дължимо.

На практика това означава, че фактура за наем трябва да се издава всеки път, когато стане дължимо плащането за месечен, тримесечен и др. период, определен в договора за наем. Т.е. “невидимата дата” е датата, на която всяко плащане по договора за наем става дължимо или иначе казано това е началната дата на възникване на задължение за плащане на наем за конкретен договорен период.

Например, ако в договор за наем е уговорено между страните, че наемната цена трябва да се плаща всеки месец до 15-то число на месеца, за който се отнася, но не е посочена началната дата на периода, в рамките на който плащането е дължимо (“невидимата дата”), няма да има ясен критерий за това на коя дата трябва да се издаде фактура. Ако обаче страните се договорят, че плащането става дължимо на 5-то число на месеца, за който се отнася, то правилната формулировка ще бъде “…наемната цена е дължима от 5-то до 15-то число на месеца, за който се отнася”. Това уточнение със сигурност ще защити договора за наем от формален данъчен проблем, свързан с това дали фактурата е издадена в законоустановения срок.