№  М-26-Н-25 от 22. 06. 2012 г. относно прилагането чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

   МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   
   По повод Ваше писмено запитване,  препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-26-Н-25#2/04.05.2012 г., Ви уведомявам за следното:
   
   Предвид описаната фактическа обстановка, дружество – взискател по изпълнителни дела, образувани и водени от частни съдебни изпълнители, заплаща авансово на съответния частен съдебен изпълнител такса за образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия по реда на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Посочили сте също, че за изплатените такси частният съдебен изпълнител издава фактури и/или сметки по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ. В запитването Ви е уточнено, че таксите са за сметка на длъжниците по делото и след събирането им, съдебният изпълнител ги възстановява на дружеството – взискател. В тази връзка поставяте следният въпрос:

   Кой следва да подава Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени такси на частни съдебни изпълнители – взискателят или длъжникът?

   Съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. В справката, на основание чл. 73, ал.2 от закона не се включват само изплатените доходи от:
-   трудови правоотношения;
-   задължително социално осигуряване; както и
-   доходи, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид разпоредбата на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, доходите, които се изплащат на физическите лица - частни съдебни изпълнители, представляват доходи от упражняване на свободна професия. За целите на облагането с данък по ЗДДФЛ, този вид доходи са включени в обхвата на т.нар. „доходи от друга стопанска дейност”, облагаемият доход и годишната данъчна основа за които се формират по реда на чл. 29 и 30 от ЗДДФЛ. Видно е, че доходите от друга стопанска дейност, в т.ч. и тези изплатени на физически лица, упражняващи свободна професия (в случая като частни съдебни изпълнители) не попадат сред изключенията, визирани в текста на чл. 73, ал. 2 от ЗДДФЛ.
По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма от същия закон регламентира таксите и разноските, които събират частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 78, ал 1 от ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за:
   извършването на изпълнителни действия;
   извършването на други действия.
Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители (вж. чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ), като в тази връзка е обнародваната Тарифа за таксите и разноските (ТТР) към ЗЧСИ (ДВ, бр. 35/28.04.2006 г.). Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане (вж. чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ). Доколкото таксите се изплащат в полза на частните съдебни изпълнители по повод извършваните от тях процесуални действия, те представляват възнаграждение за положения от тях труд и следва да се третират като доход за физическите лица. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ, в която е посочено, че частните съдебни изпълнители могат да договарят и допълнителни възнаграждения (освен таксите по изпълнението).
Предвид разпоредбата на чл. 80 от ЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с ТТР се внася авансово. В този смисъл е и текста на чл. 33 от ТТР, в който е указано, че таксите, предвидени в тарифата, се плащат от взискателя при образуване на изпълнително дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. В тази връзка следва да се уточни, че по отношение на физическите лица (в т.ч. и упражняващите дейност като частни съдебни изпълнители), меродавен е принципът на придобиване на дохода, т.е. облагаем е доходът, придобит през течение на данъчната година (вж. чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ).  Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
   плащането-при плащане в брой;
   заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
   получаването на престацията – за непаричен доход.
Предвид цитираните разпоредби сумите, изплатени в полза на частните съдебни изпълнители (такси и други възнаграждения), представляват доход за физическите лица и подлежат на облагане в годината на придобиването им. Обстоятелството, че таксите по изпълнителното дело са за сметка на длъжника не променя данъчното им третиране. На практика длъжникът възстановява разходи (разноски) по изпълнението, които е направил взискателя, като изключение от този принцип е регламентирано в чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ по отношение на допълнителните възнаграждения, които е възможно да договори частният съдебен изпълнител. Изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.

   Предвид цитираните разпоредби и изложените аргументи, считам че платец на дохода е взискателя и той следва да посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ изплатените през годината доходи на физически лица – частни съдебни изпълнители. 


  ИЗПЪЛНИТЕЛЕН  ДИРЕКТОР НА
              НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
              ПРИХОДИТЕ: