Разяснение Изх. № 20-196 от 01.02.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно Облагане и Дължими Осигурителни Вноски Върху Присъдено Обезщетение по КТ на Възстановен на Работа Служител


Във връзка с направено от Вас запитване до органите по приходи при ТД на НАП …… – офис ……, препратено ни по компетентност с писмо вх. № … от 14.01.2011 г. при Дирекция "ОУИ" ………………, Ви уведомяваме за следното:


Съгласно изложеното съдържание в писмото на 07.12.2007 г. сте съкратена от работа. На 01.02.2008 г. Ви е изплатено брутно обезщетение от 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, от което са приспаднати дължимите удръжки. След Решение на ВКС № … от 09.07.2010 г. сте възстановена на заеманата преди уволнението длъжност от 27.08.2010 г. Пишете, че при изплащане на първата заплата Ви е изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ, върху което са удържани ДОД и осигурителни вноски и ви е прихваната сумата 491.04 лв., изплатена Ви първоначално по чл. 222, ал. 1 КТ. Възстановила сте паричните обезщетения за безработица към НОИ.


Интересувате се имате ли право да Ви бъдат възстановени удържаните данъци и осигуровки върху сумата 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като за същия период са внесени осигуровки и ДОД по чл. 225 от КТ. Ако имате право какъв е реда за възстановяването им?


На основание чл. 222, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение на работник или служител за оставане без работа, което се изплаща при прекратяването на трудовия договор. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.

Независимо, че към писмото си не прилагате Решението на ВКС, от изложеното става ясно, че заповедта за прекратяване на трудовия Ви договор е отменена като незаконосъобразна.

На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попадат в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго законово основание, същите представляват облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.

Съдебното решение е с конститутивно действие и с него е възстановено трудовото правоотношение между Вас и работодателя от датата на влизане на решението в сила. Следователно дължимите от осигурителя данък върху общия доход и осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на оставане без работа стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.

Видно от приложените фишове при изплащане на цитираните по-горе обезщетения не се установи, че имате надвнесени данъчни задължения, тъй като брутното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е приспаднато изцяло от подлежащата на облагане сума, включваща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Относно задължителните осигурителни вноски, отговаряме следното:

Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не се дължат осигурителни вноски. При възстановяване на работник или служител на предишната работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят е задължен да внесе осигурителни вноски изцяло за своя сметка за целия период – от уволнението до възстановяването му на работа, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход вследствие на това уволнение /чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО/.

Дължимите осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се внасят от работодателя и от лицето, като разпределението на вноските между тях, е посочено в чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО /чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО/.

От цитираните разпоредби следва, че в случая няма дублиране на лични осигурителни вноски, тъй като такива се дължат само върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, докато по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО /за периода на незаконното уволнение/ осигурителните вноски са за сметка на работодателя.

От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към него фишове от заплати е видно, че изплатеното Ви при уволнението обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е прихванато от работодателя за сметка на присъденото от ВКС обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. При това прихващане е приспадната брутната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ /491,04 лв./, включваща удържаните осигурителни вноски, които са за Ваша сметка /43,21 лв./. Доколкото основанието, на което е изплатено първото обезщетение, отпада с отмяната на заповедта за уволнение, би следвало да отпадне и основанието за внасяне на осигурителните вноски. Неоснователно внесените осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са преведени по съответните сметки на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат възстановени на осигурителя или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК– по негово искане, подадено в компетентната териториална дирекция на НАП, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи.

За възстановяване на осигурителните вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са за Ваша сметка, следва да се обърнете към Вашия работодател.

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.

Този отговор се нуждае от корекция...


Наемателят може да плаща лизинговите вноски директно на лизингодателя или на лизингополучателя, а той от своя страна да си плаща задължението към лизингодателя. В първия случай е необходимо тристранно споразумение за това плащане между фирмите и лизинговата компания. Ще имаме случай на поемане на задължение към трета страна от наемателя и така той ще се разплаща за част от своето задължение. Префактуриране не е необходимо.

Вторият случай - плащане на лизингополучателя - ми се струва безсмислен, защото наемателят би могъл да си плаща наема в пълен размер и от него наемодателят да издължава лизинговите си вноски.

_{/ стана много дълго ... дано е и разбираемо/}

Проблем ли е фактурите за лизинг на баничарката (680лв) да се плащат от наемателя, в договора ще бъде упоменато, като сумата ще се приспада от наема на баничарката и така всеки месец намемателя ще плаща на наемодателя 820лв?

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.

Бащата има право на ползване на отпуск до 410 ден на детето , защото е осигурен по ТД за ОЗМ. За този период обаче няма право на болнични , в какъвто режим е периодът до 410 ден и мисля, че ще трябва да си плаща пълния размер на осигуровките в ЕООД - то. Прокуристът се назначава вече за периода на гледане на дете до 2 г. възраст. Има и писма по въпроса, но нямам под ръка да постна сега . Така мисля.

" Двамата се пенсионират, от които единият плаща само здравни осигуровки. "
Тези здравни осигуровки ги плаща след пенсионирането ли ? Този съдружник би могъл да е само СОЛ , но пишете, че е " по дружествен договор " - какво значи това ?



"1. Може ли другият пенсионер да се осигурява като СОЛ или на ТД."
Ако упражнява дейност в дружеството не само може, но и трябва да се осигурява . И да - би могъл и като СОЛ и по ТД.
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8987.0.html

"2. Необходимо ли е някой от двамата да заплаща  осигуровки като управител? "
Управителят , ако е съдружник би могъл да управлява и в качеството си на СОЛ и осигуровките му да са в размера, определен за самоосигуряващи се лица.

 " даване на служебен заем на подотчетно лице "

Исках да пиша "служебен аванс" - коригирам се.

Не зная защо бързате с тези дивиденти. Ако искате да регистрирате някакви доходи - плащайте "личен труд". Или направете един ДУ.
Е, по-скъпичко ще дойде, но е по-законосъобразно.

Подкрепям! В крайна сметка, ако идеята е узаконяване на доходи не само дивидентът е вариант. Ако обаче целта не са доходи, а просто "узаконяване" на вземането на фирмени средства от собственика би могло да се ползва отпускане на заем / както по-горе писа и Илиян Нешовски / или даване на служебен заем на подотчетно лице .

ЗДДС
Попадате в чл.126 ал.3 т.1 - включвате фактурите и КИ в СД ЗДДС сега, след като вече са Ви изпратени. За невключените до момента КИ има и съответна глоба, която може да бъде наложена , ако Ви проверят преди изтичане на давностния и срок.

РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 96-00-395 ОТ 07.10.2008 Г. НА НАП ОТНОСНО:
ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИВИДЕНТ ЗА
СОБСТВЕНИКА, ВКЛЮЧВАЩ ЦЯЛАТА НЕРАЗПРЕДЕЛЕНА ПЕЧАЛБА ОТ 2007 Г., КАКТО И АВАНСОВО, ЧАСТ ОТ ТЕКУЩАТА ПЕЧАЛБА ЗА 2008 Г.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Доколкото носител на правото на данъчен кредит е Описът / независимо , че въвеждаме фактурите , включени в него / мисля, че не можем да го разделим на части , а следва да го опишем в СД по ЗДДС в указаните срокове и да упражним едновременно правото на ДК за всички активи, включени в него . Така мисля.

С изричното уточнение, че практиката на съда не е отговор на въпроса / и тя си е зависима от вземащите решенията / :

http://court-pz.info/spravki/20090914/0074d809_12391809.HTM

и малко разни мнения :

http://www.odit.info/?s=6&i=251229&f=1

И да "дадем" думата на юристите по въпроса . 

Ако съдружниците не са присъствали следва да имате покана до тях, за да удостоверите, че са известени за провеждане на ОС. Ако са присъствали, но не са били съгласни с приемането на ГФО това обстоятелство следва да бъде записано - че са против. Така или иначе Протоколът трябва да е подписан от всички присъствали съдружници.

 А неподписалите съдружници присъствали ли са ?

Не, не съм звъняла никъде. Исках да видя дали не е при мене грешката , но сега е ясно . Дано го оправят - в противен случай остава варианта да се прави отделна директория за всяка фирма.
Специално ти благодаря за ангажираността !

Последната ми актуализация е началото на тази година и нямам този проблем за който споменаваш. Сега ще направя актуализацията и ще ти кажа какво се е случило

Благодаря ти, Ели! Ще чакам мнението ти........

Явно днес не е модерен този точно продукт...........

Законодателството позволява тези активи под прага на същественост да бъдат счетоводен и данъчно - признат разход за фирмата и не би трябвало да има проблем с осчетоводяването им в 601. Впоследствие при отдаването им под наем ще се реализира единствено приход от отдаване под наем на същите, а при желание могат да се водят задбалансово само информативно.

Свалих последното обновление на програмен продукт Трудови договори и забелязвам, че не дава възможност за въвеждане на втора фирма. Избирам Параметри и НОВ за въвеждане на нова фирма. Не ми дава да въведа обаче Булстата и така става невъзможно въвеждането на следваща фирма. С тази версия са отстранили някакви грешки от предходни, но дали не е налична нова грешка ???

Попълвате правилните дати на болничния лист независимо от припокриването на периода. В графата работни дни обаче посочвате намален брой работни дни по втория болничен като съобразявате периода на припокриване на болничните във времето.