КСО чл.9
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
...
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;


Според мене - не в конкретния случай.
Няма как да знаете - поискайте служебна бележка от другия работодател за ползваните или не работни дни неплатен отпуск за годината.
Четох едни становища на Ивайло Кондарев и Лиляна Панева, относно корекция на неотразени данъчни документи в Справка-декларация по ДДС.Те обясняват, че при неотразен отчет за продажбите, същия се включва в дневника за продажбите през периода, когато е открита грешката.В случай на проверка, според тях ще бъде начислена лихва за забава на дружеството.

За целите на ЗДДС - да, но за целите на определяне на данъчната печалба / загуба за 2016 следва да се коригират нещата и да се определи правилния данък. Още е в срока за подаване на ГДД чл.92.
И аз го бях прочела,но като се обадих в НАП и ми отговориха,че щом има салдо-нищо че е от предходна година,трябвало да се обявява.И тотално се омотах.

Правилно са отговорили от НАП мисля . Салдото указва неплатено задължение и не се прави разграничение откога е неплатено , а то в случая е и към свързано лице .
Здравейте,

т.IV в приходната и разходната част на ОПР за ЮЛНЦ се отнася за стопанската дейност на ЮЛНЦ, ако то изобщо има такава. Точка VI  е резултата на ЮЛНЦ за годината и е разлика между "Общо приходи" и "Общо разходи". Ако е отрицателна величина вписвате в приходната част, ако е положителна величина вписвате в разходната част.
Пример :
Осигурявате се на 420 - авансово избран осигурителен доход.
В определен месец имате болничени вместо на 420 внасяте осигурителните си вноски на 360 примерно / пропорционално на отработените дни /
В Т1 посочвате избран осигурителен доход 360.
https://www.kik-info.com/spravochnik/calendar/2017/

Да, правилно. Иначе поглеждайте календара от линка и денят с червена отметка в горния десен ъгъл е празничния .
Не съм сигурна дали и двата начина са правилни. Имате един паричен поток без начисления, а те биха "подсказали" дали това са разходи или не. Примерно по гр. дело може да е разчет / зависи от обстоятелствата / , може фактурата към доставчик да е разход за бъдещ период и т.н.. Най - правилното е да си изясните нещата и тогава да вземете решение. Ако това все пак по някаква причина няма да го направите последното Ви предложение не е много ОК, защото така ще намалите неразпределената печалба, която пък е в основата на един бъдещ дивидент и данъка към него.
Поне моето мнение е,че така е правилно,пък дали е така...

Подкрепям.  :good:
Пуснете официално запитване към НАП.
На семинар /НАП/ ни казаха да не забравим, че за МОД се гледа броя на заетите в коя дейност са повече, а за ТЗПБ - според приходите/печалбата

Ами те вече са дали мнение с това писмо - явно това ще отговорят. Интересно на какво се позовават ? Какъв нормативен документ е в основата на това тълкувание ? Май "нормативният" документ е самото то...И каква е логиката на тази работа / защо ли да търсим логика / . Да не кажем, че в доста случаи ТЗПБ , съобразено с МОД е по-голямо от това, съобразено с основната дейност за целите на НСИ и фискът не губи . Абе защо да е просто като може да е по-сложно. :smile1:
Като ги продадете на тази цена ще реализирате приход, а ако допълнително ги заведете / не знам на какво основание / по тази цена ще имате нулев финансов ефект, което не е достоверно.
И аз се зачудих откъде е взета тази цена на заприхождаване на скрапа. По-логично би било цената да се формира от разходите за бракуване / ако има такива / .
Да,аз също смятах че е така ,но ми попадна писмо от НАП- № 2-1494 от 09.10.2012 г. - ОТНОСНО: Определяне на основната икономическа дейност за целите на минималните „осигурителни прагове” и вноската за фонд “Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ), където се казва, че ТЗПБ невинаги съвпада с основната икономическа дейност, определена за целите на МОД.


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 2-1494 от 09.10.2012 г. - ОТНОСНО: Определяне на основната икономическа дейност за целите на минималните „осигурителни прагове” и вноската за фонд “Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ)

Скрит текст :


от въпросното писмо :
Скрит текст :
С това писмо определянето на ТЗПБ се поставя в зависимост от основната дейност на предприятието за статистически цели. Интересно ми е , ако това е правилният подход как се справя ТРЗ софтуера с този момент - би трябвало ТЗПБ да си въвеждаме ръчно, защото няма как да се знае коя дейност носи най-голям приход.Или пък да си представим работещи на бензиностанция да имат нисък процент ТЗПБ , защото фирмата е реализирала по-голям оборот от една еднократна сделка от друга дейност. Има нещо недомислено в това обяснение ми се струва.
За целите на осигуряването /вкл.ТЗПБ/ КИД-а е според заетия брой персонал

  :good:
Посочвате осигурителния доход, върху който сте внесли осигурителни вноски за дните без болничен.
Но предполагам, че в търговския регистър нищо не трябва да се публикува.

 :good:

/ ако не се одитира /
Значи за изготвянето на ГФО е достатъчно да има ОПР. Толкова. Не е забранено обаче да има баланс . Сега вече с възможностите на счетоводните програми балансът си е просто едно разпечатване на документ / не изключвам засечките и проверките по него и от счетито / .
Е, пасатчето е по-право от мене, направо си е точен .  :smile1:
Честно казано ми е било винаги малко странно това положение. ЕТ, регистрирано по ЗДДС и съответно води двустранно счетоводство така или иначе си има баланс. Още повече за целите на съставяне на ГФО в Закона за счетоводството е отбелязано, че същото това ЕТ може да има ГФО, който се състои само от ОПР.
И автоматично / дали и правилно - не знам / си правим извода , че щом ГФО може
да е само от ОПР значи в НСИ това ЕТ попада в предприятия, несъставящи баланс.
Имам едно такова ЕТ и чинно си попълвам и баланси и прочие справки - някак не ми е нормално другото. Не претендирам обаче , че съм права. :smile1:


7 - При промяна на правноорганизационната форма на предприятието (чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ). Уведомление се подава от новото юридическо лице само ако осигуряването на работниците и служителите в него се провежда чрез различен от стария ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП.