И нещо друго странно забелязвам - проверих го на няколко СОЛ-а с ПИК. Гледам задълженията примерно по един фонд - Здравно осигуряване.При избор на 2016 не излиза 12.2016 , а при избор на 2017 се започва направо с 01.2017. 12 месец не се вижда изобщо.

Според мен хваща ЕГН-то. 

Това си мисля и аз . Гледам точно плащането на 16.06.2017 за 05.2017 което е по объркания НАП си е погасило правилно задължението на СОЛ-а. Ще спра да се терзая.

Хиксче, подадени и приети са - аз го правя това .

Нещо ме озадачи и реших да споделя да чуя някакво логично обяснение на следната ситуация :
СОЛ по лична карта е в град А . Превежда си осигуровките по закон по сметката на НАП офис град А. Фирмата на същото това лице е в град Б и съответно осигуровките на наетите лица се превеждат в офиса на НАП в град Б.

Лицето само си банкира и по невнимание е превело личните си осигуровки за 05.2017 в НАП - Б / където е фирмата / вместо в НАП-А / където е то по лична карта /. Самите платежни са иначе правилни като сума и задължено лице - СОЛ.

Очаквах като погледна в справката за задълженията да видя сумата на осигуровките на СОЛ-а да стоят като задължение поради това, че не са внесени в правилната НАП. Обаче не - те са си точно погасени и всичко е ОК.

Да не би да има някаква промяна и при подобни плащания да се праща служебна информация между офисите на НАП ? Не мога да си го обясня...

Колата е продадена по марж.Вписано е във фактурата,че основанието за не начисляване е чл.143 от ЗДДС.

Това за маржа съм го пропуснала в първоначалното питане.

ЗДДС
чл.7
.......
(5) Не е вътреобщностна доставка:
1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;

Не следва да подаваш ВИЕС.

Обаче си мисля следното-колата купена от гръцки гражданин.Издадена му фактура.Аз откъде да знам той къде ще я кара тази кола-дали тук в България или ще си я кара в Гърция.

Явно сте приели второто като не сте и начислили ДДС.

http://www.nap.bg/page?id=362

9.4.   Кой трябва да попълва VIES декларация?
Трябва да попълвате VIES декларация, ако:
•   извършвате доставки на стоки към търговец, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка,  вкл. и при трансфер на Ваши собствени стоки;

КТ
чл.66
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Тука, ако намерите някаква вратичка...

http://www.gli.government.bg/page.php?c=53&d=2914

" Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, се попълва код "00000"."

Това не би ли свършило работа ?

Мога ли да ви попитам, още нещо, съхранявате ли заличените трудови договири и съответно справката от НАП към тях?

Да, съхранявам ги. 

Слагате ли копие от уведомлението и спарвката за приетите уведомления в всяко досие, .......?

Аз - не. Имам една папка, в която подреждам уведомления + справки в хронологичен ред. 

Преди години една данъчна при ревизия казваше "Важното е сметката да започва с 6 " . 

От това, което пишете разбирам , че вие сте лизингополучателя. не сте придобили собственост върху МПС-то и сте го изплатили напълно. В този случай няма как да продавате автомобил на ФЛ понеже автомобилът не е Ваша собственост. Можете да прехвърлите / евентуално / само правото на придобиване на собственост.
Прочетете материала в линка, надявам се да е полезен.

http://balans.bg/1468-prehvyrljane-na-avtomobil-ot-lizingodatel-na-treto-lice/

Проблема е , че в договора пише че купувача ще заплати определена сума, която реално е платена от фирмата през март. И така излиза, че физическото лице я придобива без да плаща нищо?!

Сума за какво ?

https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,19240.0.html


raynavh ,
Писала съм да разгледаш темата, а нея не съм постнала...сори.

Подлежи ли на публикуване ГФО на АД без дейност, което не подлежи за 2016 г. на независим финансов одит?И ако е да-какво съдържа ГФО-само СБ ли и доклад за дейността?ОПР може и да не се публикува, защото попада в обхвата на малка група предприятия?

Разгледай тази тема - доста е дълга, но в нея има и твоя случай - не ми се търси сега на коя страница е / какво публикуват АД без дейност / .

Облагане на ваучери за храна на лица по втори трудов договор при същия работодател

https://ekspertis.bg/document/view/qanda/147212/0/
Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.


    Въпрос: Във връзка с предоставяне на ваучери за храна в размер на 60 лв. месечно на персонала в дружеството ни лицата на втори трудов договор при същия работодател - при предоставяне на ваучери по двата договора, сумата, която ще надхвърли 60 лв. за лицето, облага ли се по ЗДДФЛ и подлежи ли на социални и здравни осигуровки?

   Отговор: Съгласно разпоредбите на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат социалните разходи, раздадени под формата на ваучери за храна в размер до 60 лева месечно. Следователно, когато този размер е надвишен, на основание разпоредбите на чл. 204, т. 2, буква „б” вие дължите данък върху разходите. Данъчната основа за определяне на дължимия данък се определя съгласно разпоредбите на чл. 214 от ЗКПО, а именно в месечен аспект тя представлява превишението на разходите за ваучери за храна над 60 лева месечно за всяко наето лице. А в годишен аспект данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по посочения по-горе начин. Данъчната ставка на данъка върху разходите за ваучерите за храна е в размер на 10 на сто. Като данъкът се декларира с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и се внася в срока на подаване на декларацията, а именно до 31 март на следващата година.
От гледна точка на ЗДДФЛ съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.

   На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Следователно изплатените средства над 60 лева месечно под формата на ваучери за храна не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата и върху тях се дължат осигурителни вноски.
Обръщаме внимание, че даденият отговор приема, че за раздадените ваучери са спазени изискванията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, както и тези на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби към закона.

 Признавам си фирмите, които обслужвам са от счетоводното блато. Покажи отношение и ще ти се върне.

Не си и представяш колко добре те разбирам ...