Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-................. с вх. № … от 05.01.2011г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва международен транспорт на територията на Европейския съюз. Сключен е договор с българско представителство на чуждестранна фирма, която издава карти за зареждане на гориво и плащане на пътни такси. За зареденото гориво /горивото се изразходва на територията на страните от Европейския съюз/ и платените пътни такси, българското представителство на фирмата издава фактури от името и за сметка на всяка европейска страна поотделно. Фактурите са с начислен ДДС със ставката за съответната държава.
Поставени са следните въпроси:
1. Издават ли се протоколи по чл.117 от ЗДДС за тези фактури.
2. Ако няма задължение за самооблагане, тези фактури няма да се включват в дневника за покупки и справката-декларация и ще има ли дружеството право на възстановяване на ДДС от чужбина.
3. Ако са издадени протоколи по чл.117 по тези фактури, а не е следвало, трябва ли да се анулират с протоколи по чл.116 от ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
- придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
- фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка /при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок – чл. 6, ал. 2, т. 2 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката - чл. 6, ал. 2, т. 3 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка - чл. 6, ал. 2, т. 4 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването считаме, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и в тази връзка издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на държави членки по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава и фактура ще се издава от фирмата доставчик.
Съставяне на протокол по чл. 117 от ЗДДС за закупеното от Вас гориво не е необходимо.
Относно пътните такси, платени в различни държави членки:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр.95 от 01.12.2009г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размерът й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на съответните държави - членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътни такси.
Предвид тази разпоредба, за Вас не вазниква задължение за начисляване на данък с протокол по чл.117 от ЗДДС.
Относно отразяване на фактурите от чуждестранни доставчици в дневника за покупки:
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 от същата разпоредба лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Приложените към запитването фактури за покупка не са придружени от превод на български език, но считаме, че те не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не сте задължени да ги отразявате в дневника за покупки.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Относно издадени протоколи по чл.117 от ЗДДС по фактури, за които данъкът не е изискуем от получателя:
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.6 и ал.7 от ППЗДДС, за погрешно съставени се смятат и издадените протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране. Анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ........,

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-320/31.10.2007 г.), Ви уведомявам следното:

Според изложеното в запитването търговецът е закупил автомобил по договор за финансов лизинг през м. ноември 2006г. През м.февруари 2007г. автомобилът е откраднат. След уведомяване на органите на МВР е започнала процедура по издирването му. През това време търговецът продължава да внася ежемесечно лизинговите вноски съгласно сключения договор с лизингодателя и ползва данъчен кредит по съответните фактури, последната от които е през м. септември 2007г. Процедурата по издирване на автомобила, който не е намерен, е прекратена с постановление. Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Какъв е реда за отписване на автомобила от активите на фирмата и какви са документите от лизингодателя и застрахователя, които се изискват за това?

2. Как стои въпроса с амортизациите, които са начислени за 2006г. и 2007г.?

3.Признава ли се начисления ДДС за периода 11.2006г. - 09.2007г, по лизинговите вноски съгласно издадените фактури?

При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

По прилагането на ЗКПО:

Случаите на отписване на активи от Данъчния амортизационен план (ДАПл) са регламентирани в чл.60 от ЗКПО. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели. Видно от цитираната разпоредба отписването на откраднатия автомобил от ДАПл е в пряка зависимост от счетоводното отписване на актива от баланса на предприятието. В началото на месеца, през който съгласно счетоводното законодателство са налице основания за отписване на актива от счетоводния амротизационен план, той следва да бъде отписан и от ДАПл.

Кражбата е инкриминирано деяние, изразяваща се в тайно присвояване на чуждо имущество. За целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията "липси". Предвид на това е приложима разпоредбата на чл.28, ал. 1 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Конкретният случай не е в хипотезата на предвиденото в закона изключение, тъй като в българското търговско и данъчно законодателство кражбата не се третира като непреодолима сила. Това обуславя заключението, че при формиране на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен по реда на чл.28, ал.1 от ЗКПО с разходите, отчетени по повод отписването на откраднатия автомобил, които представляват данъчна постоянна разлика.

От предоставения договор за финансов лизинг е видно, че автомобилът е застрахован и кражбата е от рисковете, предмет на сключената застраховка. Съгласно чл.22, ал.2 от договора застрахователното обезщетение при кражба се изплаща на лизингодателя. От същото се покриват задълженията на лизингополучателя по договора до настъпване на застрахователното събитие и сбора от дължимите бъдещи лизингови вноски, намалени с лихвата за оставащия период от лизинговия договор. Във връзка с това следва да се има предвид нормата на чл.29 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл.28 от закона. Това означава, че с приходите, получени като обезщетение от застраховката, следва да се намали счетоводният финансов резултат на основание чл.29 от ЗКПО до размера на непризнатите разходи, с които е извършено увеличение по реда на чл.28, ал.1 от същия закон. За данъчни цели ще бъде признат приход в размер на превишението (ако е налице такова) от полученото застрахователно обезщетение и отчетените разходи при отписване на актива.

Липсва законово основание начислените и признати за 2006г. данъчни амортизации да бъдат коригирани. Начислените в ДАПл амортизации за 2007г. до момента на възникване на основанието за отписване на актива също следва да бъдат признати за данъчни цели.

По прилагането на ЗДДС:

Редът и условията за ползване на данъчен кредит са регламентирани в Глава седма от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в разпоредбата на чл. 70 от закона.

Видно от приложения договор, лизингов обект по същия е автомобил марка СГГКОЕМ, модел ВЕК1ЛМСО Х 1.9В РЬС. След проведен допълнителен разговор се установи, че автомобилът е с брой места 6+1. Следователно, същият не попада в ограниченията на чл. 70, ал.1, т. 4 от ЗДДС и за ЕТ „Фарвут" ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона - чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 68 от ЗДДС до момента на възникване на основанието за отписване на актива.

На основание чл. 79, ал. З от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени или придобити от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекциите, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, се извършват в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка - декларацията за този данъчен период.

За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.

Съгласно чл. 80 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила или от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина; брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт и брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Настоящият случай не попада в изключенията на чл. 80 от закона. При установена кражба на автомобил, предоставен по договор за финансов лизинг, за който са изплатени част от вноските и е приспаднат данъчен кредит, лизингополучателят при установяване на липсата на актива /възникване на основание за отписването му по счетоводното законодателство/, трябва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.

Изпълнителен Директор на
 НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/Мария Мургина/

Във връзка с постъпило запитване с Вх. №..............2008 г. при дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, Ви уведомяваме следното:

С протокол на Общото събрание дружеството е взело решение за разпределяне на дивидент в полза на съдружниците, които са местни юридически лица.

В запитването са поставени следните въпроси:
1. Облага ли се с данък разпределения дивидент?
2. При получателите на дивидента ще се извърши ли намаление по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

Когато дивидентите са разпределени в полза на местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата и договорен фонд те не се облагат с данък при източника.

Предвид посочено в чл. 194 от ЗКПО е видно, че когато българско юридическо лице разпределя дивидент в полза на друго местно юридическо лице, то няма правно основание и задължение да начислява, удържа и внася данък при източника.

При получателя на дивидента данъчното третиране е в зависимост от възприетия метод на счетоводно отчитане на инвестицията, която е източник на дивидента. Приложими са разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 1 и § 63, ал. 2 във връзка с § 65 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗКПО.

При възприет себестойностен метод, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводния финансов резултат, се намалява с размера на отчетения счетоводен приход, получен в резултат на разпределение на дивидент от местно юридическо лице. Съгласно Раздел В, т. 2 от СС 18 "Приходи" дивидента са признава за приход в годината, в която е установено правото за получаването му.

При възприет метод на собствения капитал, на основание § 63, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задължено лице, което не е финансова институция, счетоводният финансов резултат се намалява с дивидента, разпределен от местно юридическо лице за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията. Такова намаление не се извършва, когато получения дивидент, произтича от разпределение на печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице.

Тъй като в запитването не сте посочили възприетия метод за счетоводно отчитане на инвестицията, следва да приложите горепосочените норми, които са относими към Вашия конкретен случай.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ОУИ" ПЛОВДИВ:

 /Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/

По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция "ОУИ" – ……, изразяваме следното принципно становище:


Съгласно описаната фактическа обстановка дружеството Ви е създадено на 31.03.2010 г. На 01.04.2010 г. сключвате договор с търговец, който не е установен на територията на страната и Общността, с предмет извършване на консултантски услуги във връзка организиране вдигането на морски арести на кораб, закупен от възложителя при публична продан. Услугата е извършена и е издадена фактура със стойност над 50 000 лв. Това е единствената Ви сделка и от нея се формира общия оборот на дружеството.


Въпросът, който поставяте е налице ли е основание за задължителна регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Облагаемият оборот е сумата на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Видно от чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от данъчнозадължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка . Ако извършената от Вас доставка по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е с място на изпълнение извън територията на страната същата не формира облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Ако услугата по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, която предоставяте не е с място на изпълнение на територията на друга държава членка за Вас не възниква задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.