Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

Данъци


   Въпрос: Дружеството ни изработва изделия за дружество от Чехия. И двете дружества са регистрирани по Закона за ДДС. Има договореност за изработка на определено количество, като доставките ще се извършват по конкретни поръчки през 2013 г. Договорено е чешкото дружество да преведе авансово 10% от стойността на цялата доставка, като при всяка конкретна доставка да се приспадат полагащите 10% аванс.
1. Трябва ли БГ дружеството да издаде фактура за авансовия превод, при положение че няма данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС и не може да се представи потвърждение за получаване на доставката в изискуемия срок.
2. Може ли в случая да се приложи чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и да не се издава фактура за частичното авансово плащане.
3. Правилно ли е фактура да се издава при извършване на действителните доставки, когато реално е данъчното събитие и съответно получаваме потвърждение, че доставката е получена.

   Отговор: Въпреки че става въпрос за "изработка", вие след това продавате въпросното изделие. Следователно вашата доставка не е вид „ишлеме”, а продажба, т.е. ВОД на стока. При аванс за ваша ВОД може и да не издавате фактура. Това е така, защото истинският данъчен документ – фактура, се издава към датата на данъчното събитие, т.е. към момента на изпращането на стоката (изделието) на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС. В ЕС издават понякога и две фактури - при аванса - която не е истинска фактура, и при доставката, което вече е истинската фактура.
Тъй като нямате данъчно събитие при получено авансово плащане за бъдеща ВОД на стока, може да не издавате фактура за авансовото плащане, а да издадете фактура за цялата доставка, след като настъпи данъчното събитие. С оглед прецизност и яснота следва да приспаднете в нея получения 10% аванс.

   Ако все пак решите да издадете фактура за авансовото плащане, трябва да имате предвид, че съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС за авансово плащане при вътреобщностна доставка фактурата може да бъде издадена в по-дълъг срок (до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за доставката по чл. 51, ал. 1 ЗДДС). На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през която данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от закона (данъкът не става изискуем към датата на плащането и издаването на фактурата, поради което не се отразява в дневника за продажбите през данъчния период, през който тя е издадена, а през данъчния период, през който настъпва изискуемостта). В този смисъл е и изразеното становище на НАП в писмо № 24-00-27 от 21.04.2007 г. на НАП.