Облагане на ваучери за храна на лица по втори трудов договор при същия работодател

https://ekspertis.bg/document/view/qanda/147212/0/
Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.


    Въпрос: Във връзка с предоставяне на ваучери за храна в размер на 60 лв. месечно на персонала в дружеството ни лицата на втори трудов договор при същия работодател - при предоставяне на ваучери по двата договора, сумата, която ще надхвърли 60 лв. за лицето, облага ли се по ЗДДФЛ и подлежи ли на социални и здравни осигуровки?

   Отговор: Съгласно разпоредбите на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат социалните разходи, раздадени под формата на ваучери за храна в размер до 60 лева месечно. Следователно, когато този размер е надвишен, на основание разпоредбите на чл. 204, т. 2, буква „б” вие дължите данък върху разходите. Данъчната основа за определяне на дължимия данък се определя съгласно разпоредбите на чл. 214 от ЗКПО, а именно в месечен аспект тя представлява превишението на разходите за ваучери за храна над 60 лева месечно за всяко наето лице. А в годишен аспект данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по посочения по-горе начин. Данъчната ставка на данъка върху разходите за ваучерите за храна е в размер на 10 на сто. Като данъкът се декларира с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и се внася в срока на подаване на декларацията, а именно до 31 март на следващата година.
От гледна точка на ЗДДФЛ съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.

   На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Следователно изплатените средства над 60 лева месечно под формата на ваучери за храна не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата и върху тях се дължат осигурителни вноски.
Обръщаме внимание, че даденият отговор приема, че за раздадените ваучери са спазени изискванията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, както и тези на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби към закона.

 Признавам си фирмите, които обслужвам са от счетоводното блато. Покажи отношение и ще ти се върне.

Не си и представяш колко добре те разбирам ...

Наистина ли пращате писма като служителят е в неплатен отпуск ? ? ? Като има суми за получаване - правя удръжки, а като няма - не правя. Не информирам - какво ме задължава да го правя ?

Всъщност заличавате преди това подадено уведомление за прекратяване на лицето. Доколкото ми става ясно от въпроса същото е възстановено на работа и няма какво да урежда с работодателя.

  При Д6 няма заличаване.Само 0 редовни и К коригиращи.

Коригираща с нули вместо подадените вече цифри си е направо заличаваща. 

До Директора на НАП в съответния офис ли е молбата?

Да.

А защо ТРЗ-то е прибързало и без да предупреди работника го е "назначило" е друг въпрос.

Какво значи прибързало - уведомление за ТД не се ли подава при подписан вече ТД от двете страни ? И вероятно уведомлението не е подадено без знанието и желанието на работодателя / не мога да допусна, че ТРЗ ще подаде уведомление на своя глава /, а като се появява проблем си оказва виновно ТРЗ-то. В крайна сметка , ако няма подпис на договора и е подадено уведомление то може и трябва  да бъде заличено .

По същество не е възможно да има такова понятие като " прекратяване на болничен поради постъпване на работа на лицето "  и това недвусмислено се потвърждава и от цитираните членове на НМЕ. Ако лекарят не прецени, че лицето се е възстановило и е в състояние да работи няма как / макар и по лично желание / лицето да започне работа.

Болничен след напускане се прекратява поради постъпване на нова работа по трудово правоотношение.

А въпросите сериозни ли са ?

Мисля, че в случая имате извършване на услуга с място на изпълнение територията на страната - следва да издадете протокол съгласно чл.117 ал.1 и да го включите в дневника и на покупките и на продажбите. Това, че дадена фирма не е регистрирана по ЗДДС не е от значение, а е важно дали тя е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС - т.е. извършва независима икономическа дейност.

ЗДДС
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

http://qwerty2/1457-dostavka-na-usluga-ot-treta-strana/

Моето лично мнение е, че трябва да се изготви договор за наем и да се удържа данък за дохода на физическото лице, но чух и мнение от колеги, че не е нужно.

И моето мнение е такова. А тези, които мислят, че не е нужно явно не се притесняват от чл.16 ЗКПО.

И ако се изготви такъв договор може ли фирмата да ползва данъчен кредит за всички разходи за автомобила, който се води товарен.

Да, имате право на данъчен кредит за всички разходи, свързани с наетия вече автомобил.

Да.

Щом сумата е под МРЗ и лицето не е осигурено на друго основание през месеца не се удържат осигуровки

Правилно - подавате Д1 и Д6 редовни само за това лице.