" През последните години не веднъж бяха извършвани промени в част от разпоредбите на данъчните закони, уреждащи данъчното третиране на командировъчните пари. Тези промени бяха провокирани както от различия в използваната терминология, така и от различия в тълкуването на някои от разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Основното правило, установено от 01.01.2007 г., е, че за данъчни цели командировъчните пари представляват признат разход на предприятието, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ЗКПО, а размерите на командировъчните пари се регулират по реда и при условията на ЗДДФЛ.
В тази връзка, тук ще се спрем на някои основни въпроси, свързани с данъчното третиране на командировъчните пари през 2009 г., които следва да се имат предвид.

1. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Видно от цитираните разпоредби:
• В закона са установени изисквания само относно документирането на пътните и квартирните пари, но не и относно размерите им. Следователно в случаите, когато документално доказаният размер на тези пари превишава размера, посочен в нормативен акт, за данъчни цели цялата сума, включително превишението, не е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно не подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
• ;Превишението на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, посочен в нормативен акт, за данъчни цели е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно подлежи на облагане с данък по реда ЗДДФЛ. В този смисъл, във връзка с данъчното облагане, превишението се приравнява на трудово възнаграждение.

Считано от 01.01.2008 г., сходно на данъчното третиране на дневните командировъчни пари е и данъчното третиране на допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект. За данъчни цели стойността на тези допълнителни разходи не се смята за облагаем доход от трудови правоотношения, когато е до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи (чл. 24, ал. 2, т. 6 ЗДДФЛ). До 1 януари 2008 г. в нормативната уредба не бе установен лимит за тези разходи.

2. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ, не са облагаеми “получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения”.
Чрез цитираната разпоредба е установено еднакво данъчно третиране на получените суми за командировъчните пари по правоотношения, които не са трудови, с тези по трудови правоотношения.
Тази разпоредба е изменена от 01.01.2009 г., като понятието “извънтрудови правоотношения” е заменено с “правоотношения, които не са трудови”. Използваното до предходната година понятие обуславяше възможността за стеснителното й тълкуване. Причината бе, че за целите на ЗДДФЛ е установена легална дефиниция на понятието “извънтрудови правоотношения”, която съществено се различава от общоприетия смисъл на това понятие. Така например, легалната дефиниция (§ 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ) изрично изключва от извънтрудовите правоотношения правоотношенията с лица, упражняващи свободна професия или занаят.
Необходимо е да се напомни, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ касае единствено командировъчните пари, които са за сметка на възложителя. В случаите, когато разходите за пътуване във връзка с изпълнение на възложеното по договор са за сметка на физическото лице, пълният размер на направените разходи представлява част от възнаграждението на лицето и съответно - облагаем доход по чл. 29 или чл. 35 ЗДДФЛ.

3. Съгласно чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, в облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец “се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец”.
Разпоредбата е в сила от 01.01.2009 г., от което следва, че при действието на ЗДДФЛ до посочената дата дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец не са лимитирани.
Поради това отчетените през 2007 и 2008 г. разходи за пътуване и престой на собственика на предприятието на едноличен търговец, признати по силата на чл. 33, ал. 1, т. 2, б. “а” ЗКПО, не подлежат на регулиране по ЗДДФЛ и пълният им размер представлява данъчно признат разход, доколкото са разходи, свързани с дейността на предприятието на едноличния търговец.
Във връзка с данъчното третиране на командировъчните пари по реда на ЗКПО тук ще обърнем внимание, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗКПО, “признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.”
Абстрахирайки се от явното несъответствие в някои от използваните понятия в ЗДДФЛ и в ЗКПО, цитираните разпоредби еднозначно установяват, че документално обоснованите разходи за пътуване и престой на физически лица не се регулират за целите на ЗКПО.
Изключение от това правило е установено с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗКПО, по силата на която “не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници”.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 33 ЗКПО не кореспондира пряко с подзаконовите нормативни актове, уреждащи условията и размерите на обезщетението при командироване. Независимо от това, във връзка с общия принцип за документална обоснованост на разходите, залегнал в чл. 10 ЗКПО, заедно с останалите разходооправдателни документи е задължително наличието и на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на предприятието.

Диана ДИНЕВА, данъчен експерт

№ 26-184 от 19.04.2010 г. - ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пречка обаче да бъде сключен трудов договор с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД) за извършваната от него дейност като управител

 ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пречка обаче да бъде сключен трудов договор с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД) за извършваната от него дейност като управител

 Кодексът на труда урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е посочено, че трудовият договор съдържа данни за страните - работодател и работник или служител, и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.

От гореизложеното е видно, че предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила от работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя, и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка.

Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение.

Предвид гореизложеното, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.

Няма пречка обаче с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност да бъде сключен трудов договор за извършваната от него дейност като управител. В този случай се прилагат всички разпоредби на трудовото законодателство, включително и всички предвидени в Кодекса на труда основания за сключване на трудов договор.

Министър: (п)

 (не се чете)