Какво значи да се " прехвърлят " ? На практика какво ще правят ?
благодаря !

да  , наистина ако дохода е по-нисък от максималния осигуретелен   ще го  осигуряваме   и ние   .
задължително ли е лицето   да попълва  декларация  ,как е осигурено    .

Няма как да знаете обстоятелствата около осигуряването на лицето, ако то не ги декларира пред платеца на дохода.  :smile1:
Каква декларация  да ми попълни  ,че е осигурено на  друго основание  ,за да  не му удържаме  ние осигуровки .

Точно защото е осигурено на друго основание ще му удържате осигурителни вноски освен , ако не е осигурено на максимума по трудовите договори.
 Налага се да направя Д1 с код К с верните данни.Нали не греша.

 :good:
Аха! Добре, че се включи delphine, та да стане ясно, че доходът не е от застраховка, а от от друга стопанска дейност :good:


А дали е така ? Питащият си знае, но има отговори за всеки вариант.......... Аз го разбрах, че е застраховател и получава доходи от тази си дейност . :smile1:
самоосигуряващо лице с булстат получава доход от застраховки. по какъв начин се декларира дохода и кога ?
декларация чл.50 до април 2015 или на тримесечие по чл .55

Декларирате дохода си и чрез декларация чл.55 за всяко тримесечие / авансово / и чрез декларация чл.50 за календарната година.
Възнаграждението за положен личен труд НЕ влиза в оборота за регистрация по ЗДДС.

Съгласно цитираното становище на НАП :
" Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. "

чл.3 ал.1 ЗДДС  :
" Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея."

Чл.3 ал.3 конкретизира , че :
" (3) Не е независима икономическа дейност:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово
"

Да видим и какво казва ЗДДФЛ за личния труд в ДР параграф 1 т.26 " и " :

"26. "Трудови правоотношения" са:
........................ ........................ ............
и) (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери."
"Но не сме в нарушение нали?"

Не, не нарушавате нищо .Вече и в повечето банки не приемат ФЛ да внася пари , да оставя платежни и прочие без да е упълномощено за това. Със сигурност всяка фирма е в правото си да вземе мерки против злоупотреби.
" 1.При издаване на фактура за покупка в брой или с платежно-Необходимо ли е получателя да се легитимира? "

Липсата на задължение за полагане на подпис на фактурата според мене създаде практиката много фирми да издават фактури без да е извършвана на практика никаква стопанска операция. Така доста фирми се "сдобиха" със стоки, които впоследствие данъчните им търсят при засрещане на документи от дневници по ЗДДС . Не съм срещала да има задължително изискване получателят да се легитимира, но мисля, че това може да става и на базата на създадена вътрешнофирмена организация при получаване / издаване на фактурите. Намирам за нещо много естествено да поискаме легитимация на лицето, получаващо / даващо фактурата, защото това е единствения начин да сме сигурни, че то е представител / или пълномощник / именно на тази фирма. Не знам да има залегнало законово изискване за това, но който веднъж се е сблъсквал с такива "представители" на фирми ще разбере за какво иде реч.
А относно собствеността на стоката то тя може да се съпровожда със стокова разписка от доставчика или приемателно-предавателен протокол с подписи на лицата приел и предал.
Да, обаче, когато електронния подпис е на юридическо лице /в случая упълномощено лице - юридическо лице/ изписва грешка, че исканите права не могат да бъдат предоставени на физическо лице

Ел.подпис трябва да е на ФЛ обаче с неговия ЕИК / дори да съвпада с ЕГН / .
Дограмата не би могла да бъде самостоятелен актив - или я слагате към сграда или директно на разход. Аз бих направила второто - сградата без дограма не може да функционира и тя се явява разход, а не подобрение на сградата. Вероятно сменяте старата поради амортизирането и с новата дограма правите ремонт на сградата.  :smile1: Вероятно и в договора е залегнала клаузата ремонтът да е за сметка на наемателя.
Облагане на обезщетението за незаконно уволнение

Експертис
Данъци
   В бр. 2 от 2009 г. на сп. “Експерт” може да се намери отговор на следния въпрос: На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, е отсъдено обезщетение на служител по чл. 225, ал. 1 от Кодекса, за период от шест месеца, с начисляване на законната лихва до момента на изплащане на обезщетението, както и възстановяване на разходите, направени от него при съдебното производство. Дължи ли се подоходен данък по ЗДДФЛ върху обезщетението, начислената дължима лихва и възстановените разходи на лицето?
В случая е налице обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225 от КТ, при което съответното лице има право да получи от работодателя сума в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето, през което е останало без работа поради уволнението. Отсъден е максималният размер на обезщетението, определен от Кодекса за такива случаи - брутното трудово възнаграждение на лицето за срок 6 месеца.
От сумите, които е получило лицето в резултат на съдебното решение, е необлагаема само сумата за възстановените му съдебни разходи. Останалите две суми са облагаеми. Това произтича от факта, че вземането за обезщетение по чл. 225 на КТ е по съдебен спор при трудови правоотношения. В ЗДДФЛ то не е посочено като доход, който не се включва в размера на облагаемия доход от такива правоотношения. Обезщетенията по КТ, които не се включват в този доход, са посочени в чл. 24, ал. 2, т. 8 на Закона и сред тях не присъства това по чл. 225 от Кодекса. Следователно доходът от присъденото обезщетение на служителя по този член от Кодекса подлежи на облагане. На облагане подлежи и начислената законна лихва. Основание за това е фактът, че при лихви, начислявани върху такива вземания, определящо за дефиниране на лихвата като необлагаем или облагаем доход е характерът на вземането, по което тя е начислена. В тази връзка в чл. 13, ал. 1, т. 10 е посочено изрично, че освободени от облагане са: “лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане”. Следователно щом самото вземане е облагаем доход, тя също ще се облага. Така например, ако лихвата е начислена по силата на съдебно решение във връзка с обезщетение, което се дължи от работодателя по чл. 222, ал. 3 от КТ, т.е. обезщетение при пенсиониране, начислената лихва не подлежи на облагане, тъй като самото вземане е необлагаемо по ЗДДФЛ. Ако обаче лихвата е начислена по обезщетение за неспазено предизвестие, изплатено на основание на чл. 220 от КТ заедно с дължимата лихва, то тази лихва е облагаема, тъй като в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ това обезщетение не е посочено като необлагаемо, поради това, че е във връзка с трудово правоотношение. И понеже вземането, върху което се начислява лихва във вашия случай, е облагаемо, то и тя е облагаема.
Ето защо от посочените три вида суми в случая е необлагаема само сумата на възстановените съдебни разходи, направени от лицето при съдебното производство. Основание за това е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10, която изключва сумите на присъдените обезщетения за съдебни разноски от облагаемите доходи на лицата по реда на ЗДДФЛ.СЗ
По принцип КИ се издава при намаление на количеството или единичната цена на стоката / услугата. В случая, ако правите точно такова намаление на цената издавате КИ .Ако обаче не коригирате цена, а в договора е записана сумата на неустойката в този случай то не следва въобще да коригирате фактурата нито да издавате КИ към нея. Следва да си преведат парите на основание договора и съответно да издадете фактура за получената сума.
Нямате проблем да разпределите дивидент, ако имате неразпределена печалба. Изплащането му не е обвързано със задължителни срокове - веднъж разпределен можете да го изплатите , когато имате пари за това. При вземане на Решение за разпределяне на дивидент ще съобразите само, че дължите данък дивидент в определените за това срокове, както и подаване на декларация чл.55 . Съобразете се с ЗОПБ и евентуално го изплатете от сметка в случай на суми равни и над 15 000 . Ако в касата няма пари, а те са в подотчетното лице естествено може да ги възстанови и след това да платите дивидента .
Упражняването на дейност от собственика на ЕООД и в този смисъл полагането на личен труд е определящо за началото на неговото самоосигуряване. Такава дейност той определено извършва в конкретния случай , оборудвайки се с активи за бъдещата работа на фирмата. Не можем да свързваме началото на дейността с първата приходна фактура, а с полагане на труд, свързан с предмета на дейност на фирмата. В подобни случаи би могло да се пусне ОКД5 за определени дни в месеца и после да се прекъсне дейността . В такъв смисъл подкрепям мнението на Алфа по отношение на осигуряването.
Да, ако този мобилен апарат ще го ползвате в дейността на фирмата.
Касовият апарат не е за вид дейност, а за обект - след като дейностите се извършват в различни обекти не може с един касов апарат да обслужвате и двете дейности.  :smile1:
Правите запис за корекция на уведомление за нов договор ли ? Задавате ли правилно всички реквизити / т.е. същите като на подаденото вече уведомление вкл. и датата / като само променяте заплатата ?