Данъчен кредит на автомобили и горива

09.10.2015

Ползването на данъчен кредит при придобиване на автомобил от фирмата винаги е бил дискусионен въпрос, защото ДДС-то на придобитите автомобили обикновено е немалка сума и фирмите търсят всяка възможност да го приспаднат като данъчен кредит от сумата на ДДС-то на продажбите или да го възстановят след законоустановения срок.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за ДДС „Право на приспадане на данъчен кредит НЕ Е налице, когато…


т.4 (изм. ДВ бр. 94 от 2012, в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
т.5 (изм. ДВ бр. 94 от 2012, в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

Алинея втора на същият член уточнява, че данъчен кредит за придобитите леки автомобили може да се ползва само когато:
◾се използват за транспортна и охранителна дейност;
◾таксиметрови услуги;
◾отдаване под наем;
◾куриерски услуги;
◾за подготовка на водачи на МПС;
◾са придобити с цел продажба;

и то при условие, че тези дейности /една или повече/, са основна дейност за придобиващата фирма /приходите от нея са над 50% от общите за 12 месеца назад- пар. 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби към ЗДДС/, а не инцидентно възникнали.

Всичко казано до тук означава, че при придобиването на автомобил трябва да се отговори на три въпроса:
◾Лек ли е автомобилът?
◾Основна ли е дейността, която ще се извършва с него, ако е лек?
◾Облагаеми ли са доставките, за които се използва автомобила?

Определението за лек автомобил е дадено в същият пар. 1 т.18 а от Допълнителните разпоредби към ЗДДС:
„Лек автомобил” – броят на местата не превишава 5+1 /за водача/
Не е лек – ако е предназначен за превоз на товари или е лек, но има трайно вградено техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Точно последното изречение „трайно вградено оборудване за целите на извършваната дейност” предизвикваше различно тълкуване – дали автомобилът трябва да е произведен така, дали се признават направени след това промени с цел промяна на предназначението му, какви точно промени се признават, за да се смята автомобилът със сигурност за предназначен за превоз на товари и др. Яснота по въпроса внесе издадената от НАП – Методика относно правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил.

Методиката съдържа указания до органите по приходите за прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) относно правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно Методиката, при класифицирането на един автомобил като “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС, органите по приходите ще вземат предвид критериите, залегнали в Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС, а не критериите съгласно Закона за движение по пътищата.

В резултат на горното, регистрацията на автомобил в МВР – Пътна полиция като товарен няма да е достатъчно условие същият да се счита за “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС. Критериите, които ще се прилагат за класифициране на един автомобил в тази категория са и:
◾наличие в задната част на превозното средство на седалки тип пейки (без предпазни колани);
◾наличие на отделна кабина за шофьора и пътниците;
◾липса на прозорци на стените в задната част;
◾наличие на постоянна преграда между кабината на шофьора и задната част;
◾липса на елементи на комфорт върху платформата за товарене, аналогични на присъстващите в кабината на пътническите автомобили, или
◾липса на елементи, показващи завършеност на интериора (напр. мокет, вътрешно осветление, пепелници).

Автомобил, който не отговаря на горните изисквания, няма да бъде считан от органите на НАП за “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС и право на данъчен кредит при покупката, поддръжката, ремонта и експлоатацията на автомобила няма да възниква.

Друго обстоятелство, което трябва да е на лице за да се ползва данъчен кредит, е дали автомобилът се използва за извършване на облагаеми доставки или за лични нужди.

Доказването, че автомобилът се използва за дейността на фирмата, а не за лични нужди, става чрез:
◾Вътрешна заповед за служебно използване на автомобилите и
◾Надлежно водена пътна книжка или пътен лист;

При липсата на такива документи, в хода на данъчна ревизия може да бъде установено, че автомобилите са използвани, дори и частично, за лични нужди и да се оспори ползваният данъчен кредит.

Ако автомобилът не е лек по всички горепосочени критерии и се използва за дейността на фирмата, то всички разходи свързани с неговото придобиване и експлоатация са с право на данъчен кредит.
Ако автомобилът е лек и се използва за дейността на фирмата, данъчен кредит би могъл да се ползва само, ако автомобилът е нает основавайки се на изменението в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС след 2012 г.

До 31.12.2012 г. текста беше:


Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
…….
4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
5. стоките или услугите са свързани зс поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметрови превози с превозни средства по т. 4;

От 01.01.2013 г. текста е:


Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
…….
4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

С отпадането на думата „нает” от текста се явявя възможност за ново тълкуване на закона и ползване на ДДС на наети леки автомобили и разходите свързани с тяхната експлоатация – ремонти, горива, масла и други.
По отношение на лизингите на автомобили за избягване грешки кога става въпрос за наемен договор и може да се ползва данъчен кредит и кога за чисто придобиване на автомобил, НАП публикува Указание № 91-00-88 от 26.06.2013 г. В него е точно посочено кога лизинговият договор се третира като придобиване и кога като наемане на автомобил.
Когато разходите свързани с лек автомобил са за нает такъв, попълвани са пътни листа или пътна книжка и разходът на гориво е отчетен според километрите в пътният лист, ще са налице необходимите предпоставки за приспадане на данъчен кредит.

За улеснение в практиката прилагаме:
1. Заповед за служебно ползване на автомобилите  – примерна.
2. Попълнена пътна книжка – примерна.
3. Таблица за изчисляване на разход на горивата – примерна
4. Методика относно правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/09/30/1166613_dds_na_turkaleta/



Виолета Кръстанова