Публикувано на 01.11.2013

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант


    Фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стоки на физически лица - чуждестранни граждани. Продажбите се извършват по два начина: стоките се изпращат на лицата в държавата, където са установени, или лицата ги закупуват при пребиваването си в България. Как следва да се облагат тези продажби и с какви документи фирмата ще докаже, че стоката е напуснала страната?

   Отговор: Редът за документиране и облагане на доставките с ДДС зависи главно от тяхното местоизпълнение и от данъчния статут на техните доставчици и получатели.

   При посочените обстоятелства продажбите се извършват от регистрирано за целите на облагането данъчно задължено лице (ДЗЛ), а техни получатели са чуждестранни физически лица с неуточнен данъчен статут. Те може да са индивидуални потребители на закупуваните стоки, т.е. граждани, а може да са и лица, покупките на които се фактурират на представлявано от тях ДЗЛ (например командировани у нас физически лица, които закупуват стока от името и/или за нуждите на фирма).

   В резултат на това доставките, които възникват при тези продажби, може да са както доставки с местоизпълнение на територията на страната, така и с местоизпълнение извън тази територия. Когато лицата закупуват стока на територията на страната, доставките са с местоизпълнение на тази територия, а когато те им се изпращат в чужбина - местоизпълнението на доставките е различно в зависимост от конкретните обстоятелства. Следователно законосъобразният режим за облагане на отделните доставки, които извършва фирмата, в отделните случаи е различен. При това са възможни няколко основни хипотези:

   1. Чуждестранните физически лица закупуват стоката на територията на страната

   В зависимост от държавата, където са установени лицата, техния данъчен статут по ДДС или установеността и статута на ДЗЛ, които те евентуално представляват, облагането на продадените им стоки се извършва по следния ред:

   1.1. Лицата са установени в държава - членка на ЕС

   Режимът за облагане на доставките, които възникват при продажби на такива лица, зависи от това дали те или ДЗЛ, които представляват, са регистрирани или нерегистрирани за целите на облагането в държава - членка на ЕС. Възможни са два варианта:

   А) Лицата или представляваните от тях ДЗЛ не са регистрирани за целите на облагането нито в държавата членка, където са установени, нито в друга държава - членка на Общността или у нас.

   При такива продажби се начислява ДДС както при доставките, предназначени за български физически лица, и начисленият им данък не подлежи на възстановяване. При тях не е необходимо да се доказва, че продадената стока е напуснала територията на страната. Те се документират и третират данъчно както доставките на стоки от вътрешния ни стокооборот, включително с касова бележка. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за тях може да не се издават фактури (освен ако дадено лице поиска такива), а данните за възникналите доставки се документират и отчитат с отчет, редът за издаването и регистрирането на който са регламентирани в чл. 119 от закона.

   Б) Лицата, получатели на доставките, или представляваните от тях ДЗЛ са регистрирани по ДДС в държава членка.

   При продажбата на стоката се издава фактура с начислен ДДС и касова бележка. Данъкът подлежи на възстановяване на ДЗЛ по реда на Наредба № Н- 9 от 16.12.2009 г. на МФ. В такъв случай не се изисква потвърждение, че продадената стока е напуснала територията на страната, а доставките се документират и третират данъчно както доставки на стоки от вътрешния ни стокооборот.

   1.2. Лицата са установени в държава извън ЕС

   А) При продажби на стоки на територията на страната на физически лица, установени в държави извън ЕС, се издават касови бележки и фактури с начислена ДДС, който при определени условия може да им бъде възстановен по реда на Наредба № Н-12 от август 2006 на МФ.

   Б) При продажба на стока на установено в трета страна физическо лице, която се получава от лицето, но се документира на представлявано от него ДЗЛ, се начислява ДДС, което ДЗЛ може да си възстанови по реда на Наредба № Н-10 от август 2006 г. на МФ, ако държавата, в която е установено ДЗЛ, има за целта сключено споразумение с България.

   2. Стоките се изпращат в държавата, където са установени получателите им

   Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС при продажби на стоки, които се превозват, изпращат или транспортират до територията на друга държава, местоизпълнението на доставките им е там, където започва превозът им, т.е. в случая на територията на България. Редът за облагането на тези доставки зависи от това дали стоката се изпраща до територията на държава членка или до трета страна. Когато тя се изпраща до държава членка, редът за облагането й зависи и от данъчния статут по ДДС на получателя й.

   2.1. Стоките се изпращат до държава - членка на ЕС

   В зависимост от статута по ДДС на получателя на стоката са приложими режимите за облагане на ВОД или на дистанционните продажби, регламентрани съответно в чл. 7 и чл. 14 от ЗДДС. Режимът за облагане на ВОД е приложим, когато физическото лице - получател на стоката, е регистрирано по ДДС в държавата членка, където е установено, или в друга държава - членка на ЕС, а този на дистанционните продажби - когато то е нерегистрирано лице.

   Местоизпълнението на доставките при ВОД е на територията на страната, а в зависимост от конкретните обстоятелства местоизпълнението на дистанционните продажби може да е както на тази територия, така и на територията на държавата членка, където пристигат стоките. То се определя по реда на чл. 20 от ЗДДС и зависи от стойността на стоките, доставени от доставчика на нерегистрирани лица в съответната държава членка в рамките на текущата или на предидущата календарна година и от размера на данъчния праг, определен за целта в съответната държава членка.

   А) Лицата, на които се изпраща стоката, са регистрирани по ДДС в държавата членка, където завършва транспортирането й, или в друга държава членка.

   В такъв случай лицето притежава идентификационен данъчен номер, който е предоставило на доставчика, и е налице ВОД за доставчика им, респективно ВОП - за лицето. Данъкът за придобиването на стоките е изискуем от получателите им и във фактурите, които им се издават, такъв не се начислява. Като основание за това в документа се посочва “обратно начисляване” (англ. Reverse Charge). Освен това в него се посочва и идентификационният данъчен номер на лицата. Доставката се декларира и във VIES, декларацията на доставчика за съответния данъчен период, а като доказателство, че продадената им стока е напуснала територията на България, се изискват документите, посочени в чл. 45 , т. 1 и т. 2, букви “а” , или “б” от {#}ППЗДДС, т.е. съответно транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя на доставката, че закупената от него стока е пристигнала на територията на друга държава членка (това може да не е непременно държавата членка, от която е издаден идентификационният им данъчен номер, под който им е извършена доставката).

   Б) Лица, на които се изпращат стоките, не са регистрирани по ДДС.

   В такъв случай доставчикът извършва дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от ЗДДС, местоизпълнението на които зависи от стойността на извършените от него доставки за нерегистрирани лица, установени на територията на държавата членка, където завършва превозът им, и от размера на данъчния праг за дистанционни продажби, определен от тази държава. Когато стойността на такива доставки, извършени от даден доставчик в рамките на предишната или на текущата година за нерегистрирани лица, установени в тази държава, не надвишава определения от нея данъчен праг, доставките са с местоизпълнение на територията на България и се документират по общ ред с фактура, в която се начислява ДДС, или с отчет, съставян, регистриран и отчитан по реда на чл. 119 от ЗДДС.

   Когато стойността на тези доставки надвиши данъчния праг, определен от съответната държава, местоизпълнението на извършваните доставки е на територията на държавата членка, където завършва превозът на стоките. В такива случаи доставчикът им е задължен да се регистрира за целите на облагането с ДДС в тази държава и ги документира по реда, определен за целта в нейното законодателство.

   Забележка: В случай че физическите лица - получатели на доставките, са дали информация, че са регистрирани за целите на облагането с ДДС, но проверката за валидността на посочения от тях идентификационен номер покаже, че такъв липсва или има съмнение в неговата достоверност, тогава доставените им стоки се квалифицират като дистанционни продажби и за тях се начислява ДДС, а те могат да си го възстановят по реда, определен в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. на МФ. В такъв случай не се изисква потвърждение, че продадената им стока е напуснала територията на страната, а доставките им се документират и третират данъчно както доставки на стоки от вътрешния ни стокооборот.

   2.2. Стоките се изпращат до държава извън ЕС

   Когато стоките се изпращат до територията на държава извън ЕС, на основание чл. 28 от ЗДДС възниква доставка, облагаема с нулева данъчна ставка. Във фактурите, които се издават, не се начислява ДДС, но правото за прилагането на този ред изисква доставчикът да разполага с документите, посочени в чл. 21 от {#}ППЗДДС, като в митническата декларация, с която стоката напуска територията на страната, той да е посочен като износител.

   Заключение: Изложеното дава основание да се направи извод, че необходимост от доказване на обстоятелството, че продадената на чуждестранно физическо лице стока е напуснала територията на страната, е налице само в случай, че лицето е установено на територията на друга държава членка и доставката му е извършена под неговия данъчен идентификационен номер, издаден от тази държава, т.е. само при ВОД. В останалите хипотези или се начислява ДДС, който подлежи или не подлежи на възстановяване на лицата, или е с нулева данъчна ставка и се доказва с документите, посочени в чл. 21 от {#}ППЗДДС.