Фирма регистрирана по ДДС има фактура от 12.2016, която не е включена в Дневниците по ДДС за м. 12. Ф/рата е осчетоводена през м. 12. 2016г като м. експорт е 01.2017г:
Осчетоводена по следния начин:
302 / 401 -100лв, данъчна основа;
499/ 401- 20лв ДДС;
401 / 501 120лв.
тук с/ка 401 е ОМВ

Мисля, че ако си я осчетоводите стандартно без 499, а с 4531 през 12.2016 и месец за експорт 01.2017 всичко би било нормално.Опитайте.
В ЗДДС не пише ли ?
Да, ако възнаграждението не е изплатено. ДЕУК не е по КТ и попада в обхвата на чл.42 ЗКПО.
Няма как да стане без да се поровите и прочетете . Този въпрос за митницата в Норвегия идва малко в повече... :smile1:
Същият материал, но в по-добър за четене вид :


http://ekspertis.bg/document/view/qanda/142344/0/


Начисляване на ДДС при продажби на чуждестранни физически лица

Скрит текст :
http://www.dobipress.bg/bg/izdatelstvo/5/-110/2013/177/666/

Начисляване на ДДС при продажби на чуждестранни физически лица. автор: Лиляна Панева

Фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стоки на физически лица - чуждестранни граждани. Продажбите се извършват по два начина: стоките се изпращат на лицата в държавата, където са установени, или лицата ги закупуват при пребиваването си в България. Как следва да се облагат тези продажби и с какви документи фирмата ще докаже, че стоката е напуснала страната? Отговаря: Лиляна Панева - данъчен консултант Редът за документиране и облагане на доставките с ДДС зависи главно от тяхното местоизпълнение и от данъчния статут на техните доставчици и получатели. При посочените обстоятелства продажбите се извършват от регистрирано за целите на облагането данъчно задължено лице (ДЗЛ), а техни получатели са чуждестранни физически лица с неуточнен данъчен статут. Те може да са индивидуални потребители на закупуваните стоки, т.е. граждани, а може да са и лица, покупките на които се фактурират на представлявано от тях ДЗЛ (например. командировани у нас физически лица, които закупува стока от името и/или за нуждите на фирма). В резултат на това доставките, които възникват при тези продажби, може да са както доставки с местоизпълнение на територията на страната, така и с местоизпълнение извън тази територия. Когато лицата закупуват стока на територията на страната, доставките са с местоизпълнение на тази територия, а когато те им се изпращат в чужбина - местоизпълнението на доставките е различно в зависимост от конкретните обстоятелства. Следователно законосъобразният режим за облагане на отделните доставки, които извършва фирмата в отделните случаи, е различен. При това са възможни няколко основни хипотези: 1. Чуждестранните физически лица закупуват стоката на територията на страната В зависимост от държавата, където са установени лицата, техния данъчен статут по ДДС или установеността и статута на ДЗЛ, които те евентуално представляват, облагането на продадените им стоки се извършва по следния ред: 1.1. Лицата са установени в държава членка на ЕС Режимът за облагане на доставките, които възникват при продажби на такива лица, зависи от това дали те, или ДЗЛ, които представляват, са регистрирани или нерегистрирани за целите на облагането в държава членка на ЕС. Възможни са два варианта: А) Лицата или представляваните от тях ДЗЛ не са регистрирани за целите на облагането нито в държавата членка, където са установени, нито в друга държава членка на Общността или у нас 1 При такива продажби се начислява ДДС, както при доставките, предназначени за български физически лица, и начисленият им данък не подлежи на възстановяване. При тях не е необходимо да се доказва, че продадената стока е напуснала територията на страната. Те се документират и третират данъчно, както доставките на стоки от вътрешния ни стокооборот, включително с касова бележка. Съгласно чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС за тях може да не се издават фактури (освен, ако дадено лице поиска такива), а данните за възникналите доставки се документират и отчитат с отчет, редът за издаването и регистрирането на който са регламентирани в чл.119 от закона;
КСО чл.9
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
...
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;


Според мене - не в конкретния случай.
Няма как да знаете - поискайте служебна бележка от другия работодател за ползваните или не работни дни неплатен отпуск за годината.
Четох едни становища на Ивайло Кондарев и Лиляна Панева, относно корекция на неотразени данъчни документи в Справка-декларация по ДДС.Те обясняват, че при неотразен отчет за продажбите, същия се включва в дневника за продажбите през периода, когато е открита грешката.В случай на проверка, според тях ще бъде начислена лихва за забава на дружеството.

За целите на ЗДДС - да, но за целите на определяне на данъчната печалба / загуба за 2016 следва да се коригират нещата и да се определи правилния данък. Още е в срока за подаване на ГДД чл.92.
И аз го бях прочела,но като се обадих в НАП и ми отговориха,че щом има салдо-нищо че е от предходна година,трябвало да се обявява.И тотално се омотах.

Правилно са отговорили от НАП мисля . Салдото указва неплатено задължение и не се прави разграничение откога е неплатено , а то в случая е и към свързано лице .
Здравейте,

т.IV в приходната и разходната част на ОПР за ЮЛНЦ се отнася за стопанската дейност на ЮЛНЦ, ако то изобщо има такава. Точка VI  е резултата на ЮЛНЦ за годината и е разлика между "Общо приходи" и "Общо разходи". Ако е отрицателна величина вписвате в приходната част, ако е положителна величина вписвате в разходната част.
Пример :
Осигурявате се на 420 - авансово избран осигурителен доход.
В определен месец имате болничени вместо на 420 внасяте осигурителните си вноски на 360 примерно / пропорционално на отработените дни /
В Т1 посочвате избран осигурителен доход 360.
https://www.kik-info.com/spravochnik/calendar/2017/

Да, правилно. Иначе поглеждайте календара от линка и денят с червена отметка в горния десен ъгъл е празничния .
Не съм сигурна дали и двата начина са правилни. Имате един паричен поток без начисления, а те биха "подсказали" дали това са разходи или не. Примерно по гр. дело може да е разчет / зависи от обстоятелствата / , може фактурата към доставчик да е разход за бъдещ период и т.н.. Най - правилното е да си изясните нещата и тогава да вземете решение. Ако това все пак по някаква причина няма да го направите последното Ви предложение не е много ОК, защото така ще намалите неразпределената печалба, която пък е в основата на един бъдещ дивидент и данъка към него.
Поне моето мнение е,че така е правилно,пък дали е така...

Подкрепям.  :good:
Пуснете официално запитване към НАП.
На семинар /НАП/ ни казаха да не забравим, че за МОД се гледа броя на заетите в коя дейност са повече, а за ТЗПБ - според приходите/печалбата

Ами те вече са дали мнение с това писмо - явно това ще отговорят. Интересно на какво се позовават ? Какъв нормативен документ е в основата на това тълкувание ? Май "нормативният" документ е самото то...И каква е логиката на тази работа / защо ли да търсим логика / . Да не кажем, че в доста случаи ТЗПБ , съобразено с МОД е по-голямо от това, съобразено с основната дейност за целите на НСИ и фискът не губи . Абе защо да е просто като може да е по-сложно. :smile1:
Като ги продадете на тази цена ще реализирате приход, а ако допълнително ги заведете / не знам на какво основание / по тази цена ще имате нулев финансов ефект, което не е достоверно.
И аз се зачудих откъде е взета тази цена на заприхождаване на скрапа. По-логично би било цената да се формира от разходите за бракуване / ако има такива / .