Фактология, която е вярна, но на база на това дават заключение, че сме пропуснали да подадем декларация 1 за това лице, определят фирмата за високо рискова и задържат стоката до плащане на обезпечение в размер на 5500 лв.

Това само ме навежда на мисълта, че когато става въпрос за това да не се възстановят едни пари на данъкоплатеца или да се вземат допълнителни такива в ход са всякакви трикове. Всеки "аргумент е добре дошъл " . Имате обаче и предходно такова събитие, позовете се на него, както и на законово обоснованата причина да не следва подаване на Д1 за това лице.

Или искат да ни откажат от ползване на разрешените практики от закона , защото ни създават неприятности ?
Успех !

 за месец март 2016 год - 4 трудови договора, а подадени декларации обр. 1 - 3 бр.

Предполагам, че това е просто една фактология , която е и вярна. Имате наистина сключен ТД без Д1. Обяснението на това обстоятелство си е ОК - дата на започване през 04.2016 и това си поставя нещата по места. В Д1 посочили ли сте дата на началото на осигуряването за април ?

От Указанията за попълване на Д1 :

" 25 – за лицата, включени в програми за насърчаване на заетостта, които не се осигуряват за безработица "

Подават се според мене с код 01 , а ако не се осигуряват  за безработица - с код 25 .

378 лева РЗ по договор минус Осиг.вноски върху МОД - разликата умножавам по 10%... = Нето ТВ, което влиза и в Д6 на последната клетка. Така ли е?

Да, правилно е . От брутната заплата изваждаш осигуровките върху МОД за сметка на лицето и изчисляваш ДДФЛ от тази разлика / 10 на сто /. След това изчисляваш нетното възнаграждение :
Брутна РЗ - осигуровки на МОД - ДДФЛ = нетно възнаграждение в кл.34 на Д1.

Да така правя и файла го качвам от excel, да ли това е проблема и трябва да е записан по друг начин

Трябва да е записан от програма - на НАП или друг ТРЗ продукт.

http://qwerty2/118-rezume-na-naredbata-za-prodajbite-s-kasovi-aparati/

" Задължените лица, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1.група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; "

 Вярно ли е, че на работниците, които са на минималната работна заплата, нямаме право да удържаме по запор, защото след приспадане на данъците и осигуровките нетната заплата им става примерно по малко от 300 лв.

Вярно е. 
http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=15235.0

 

А, хайде да актуализираме , че отдавна не сме го правили !

По принцип да, но не е невъзможно и коригиране на касовата книга.

За аналитичността / ако Ви се наложи или поискате да имате такава специално / :

Бихте могли да въведете за начислената заплата :
604/1   - ФРЗ за наетите по програмата лица
604/11 - ФРЗ, подлежащ на възстановяване по програмата
604/12 - ФРЗ неподлежащ на възстановяване по програмата
604/2  - ФРЗ за всички наети извън програмата

В този случай ще имате в индивидуалната ведомост на лицето 604= 604/11+604/12 и ще искате за възстановяване 604/11 по документи.

Същата аналитичност можете да направите по 605 / Разходи за осигуровки за сметка на работодателя /
Така в подадените документи ще имате искане за сумата 604/11 + 605/11 .
 Ако правите всичко това в резултат на техни изисквания за индивидуална ведомост то ги попитайте дали не искат и за наставника отделна и разширете аналитичността и с неговите суми. Иначе искането е общо и за работниците и за наставника и бихте могли да ги правите в една ведомост - наети по програма плюс наставник.

Едва ли отговорът ми изчерпва всичките Ви въпроси, но като някаква насока го пиша по-скоро. 

ами 3 пъти говорих с тези от БТ по телефона и ми казаха изрично, че трябвало да са отделно - защото иначе не признавали разходите, не плащали и т.н. :-(
Ако някой е правил подобна аналитичност да ми даде насоки, моля ви....

В момента работя по такава програма и вече подавам трети месец документи.Получаваме си редовно плащанията . Не правя отделна ведомост. В контролния лист има изискване специално, ако има отделна ведомост и друго, ако са на обща ведомост. Допустими са и двата варианта. Явно просто Ви представят нещата, както на тях им е удобно.

Не подчинявайте счетоводството си на програмата. Осчетоводявайте си обичайно, а признавайте прихода по програмата при получаване на плащането. При представяне на документите има вариант за представяне на индивидуална ведомост на заетото лица/или лица/ или за обща ведомост като в нея са включени заетите по програмата лица. От изискваните счетоводни документи искат да видят, че изискваните от тях суми за заплати и осигуровки са начислени и платени .

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,4175.0.html

Правилно разсъждавате - следва да удържите данък при източника .


http://www.nap.bg/page?id=373

ЕТ без дейност ще публикуват ли в ТР

Не.

И изобщо фирми без дейност (ООД, ЕООД) ще правят ли публикации

Да.

В ОКД5 не се посочва размера на осигурителния доход. Това ще стане в Д1.

http://qwerty2/1661-vyzstanovjavane-na-rabota-pri-nezakonno-uvolnenie/

" Кодексът на труда регламентира случаите, при които се признава трудов стаж. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. От тази разпоредба би могъл да се направи изводът, че ако работникът или служителят не се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме работата на която е възстановен, периодът от датата на уволнението до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение съгласно чл. 325, т. 2 КТ се признава за трудов стаж. Когато работникът или служителят е работил при други работодатели, за трудов стаж по чл. 354, т. 1 КТ следва да се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период следва да се извади времето на работа по друго/други трудови правоотношения. Времето на работа по други трудови правоотношения се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 КТ."

Разяснение Изх. № 20-196 от 01.02.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно Облагане и Дължими Осигурителни Вноски Върху Присъдено Обезщетение по КТ на Възстановен на Работа Служител


Във връзка с направено от Вас запитване до органите по приходи при ТД на НАП …… – офис ……, препратено ни по компетентност с писмо вх. № … от 14.01.2011 г. при Дирекция "ОУИ" ………………, Ви уведомяваме за следното:


Съгласно изложеното съдържание в писмото на 07.12.2007 г. сте съкратена от работа. На 01.02.2008 г. Ви е изплатено брутно обезщетение от 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, от което са приспаднати дължимите удръжки. След Решение на ВКС № … от 09.07.2010 г. сте възстановена на заеманата преди уволнението длъжност от 27.08.2010 г. Пишете, че при изплащане на първата заплата Ви е изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ, върху което са удържани ДОД и осигурителни вноски и ви е прихваната сумата 491.04 лв., изплатена Ви първоначално по чл. 222, ал. 1 КТ. Възстановила сте паричните обезщетения за безработица към НОИ.


Интересувате се имате ли право да Ви бъдат възстановени удържаните данъци и осигуровки върху сумата 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като за същия период са внесени осигуровки и ДОД по чл. 225 от КТ. Ако имате право какъв е реда за възстановяването им?


На основание чл. 222, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение на работник или служител за оставане без работа, което се изплаща при прекратяването на трудовия договор. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.

Независимо, че към писмото си не прилагате Решението на ВКС, от изложеното става ясно, че заповедта за прекратяване на трудовия Ви договор е отменена като незаконосъобразна.

На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попадат в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго законово основание, същите представляват облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.

Съдебното решение е с конститутивно действие и с него е възстановено трудовото правоотношение между Вас и работодателя от датата на влизане на решението в сила. Следователно дължимите от осигурителя данък върху общия доход и осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на оставане без работа стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.

Видно от приложените фишове при изплащане на цитираните по-горе обезщетения не се установи, че имате надвнесени данъчни задължения, тъй като брутното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е приспаднато изцяло от подлежащата на облагане сума, включваща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Относно задължителните осигурителни вноски, отговаряме следното:

Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не се дължат осигурителни вноски. При възстановяване на работник или служител на предишната работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят е задължен да внесе осигурителни вноски изцяло за своя сметка за целия период – от уволнението до възстановяването му на работа, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход вследствие на това уволнение /чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО/.

Дължимите осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се внасят от работодателя и от лицето, като разпределението на вноските между тях, е посочено в чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО /чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО/.

От цитираните разпоредби следва, че в случая няма дублиране на лични осигурителни вноски, тъй като такива се дължат само върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, докато по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО /за периода на незаконното уволнение/ осигурителните вноски са за сметка на работодателя.

От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към него фишове от заплати е видно, че изплатеното Ви при уволнението обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е прихванато от работодателя за сметка на присъденото от ВКС обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. При това прихващане е приспадната брутната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ /491,04 лв./, включваща удържаните осигурителни вноски, които са за Ваша сметка /43,21 лв./. Доколкото основанието, на което е изплатено първото обезщетение, отпада с отмяната на заповедта за уволнение, би следвало да отпадне и основанието за внасяне на осигурителните вноски. Неоснователно внесените осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са преведени по съответните сметки на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат възстановени на осигурителя или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК– по негово искане, подадено в компетентната териториална дирекция на НАП, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи.

За възстановяване на осигурителните вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са за Ваша сметка, следва да се обърнете към Вашия работодател.

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.

Този отговор се нуждае от корекция...


Наемателят може да плаща лизинговите вноски директно на лизингодателя или на лизингополучателя, а той от своя страна да си плаща задължението към лизингодателя. В първия случай е необходимо тристранно споразумение за това плащане между фирмите и лизинговата компания. Ще имаме случай на поемане на задължение към трета страна от наемателя и така той ще се разплаща за част от своето задължение. Префактуриране не е необходимо.

Вторият случай - плащане на лизингополучателя - ми се струва безсмислен, защото наемателят би могъл да си плаща наема в пълен размер и от него наемодателят да издължава лизинговите си вноски.

_{/ стана много дълго ... дано е и разбираемо/}

Проблем ли е фактурите за лизинг на баничарката (680лв) да се плащат от наемателя, в договора ще бъде упоменато, като сумата ще се приспада от наема на баничарката и така всеки месец намемателя ще плаща на наемодателя 820лв?

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.