Именно - подаването на обр.6 е в пряка връзка с изплащането на възнаграждението за личния труд .

Декларация обр.6 се подава при изплащане на възнаграждението за личен труд - това не е задължително да е помесечно. При изплащането се удържа и внася съответно и ДДФЛ.

За какво ще Ви послужи упоменаването, че е пенсионерка ? А и това, че си е подала документите за пенсиониране не я прави още пенсионерка - за това трябва да има съответното разпореждане от НОИ.

ЗДДФЛ
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ......... Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

След като личният труд се полага и възнаграждението за него се получава в дружеството, чрез което лицето НЕ се самоосигурява не следва да намалявате месечната данъчна основа с личните осигуровки преди удържане на ДДФЛ.

 " Според новите промени в 2012 могат да се прехвърлят само 10 дни от 2011 и то при определени условия. В случая служителя не отговаря на тези условия /това имах предвид под не прехвърлени / За това питах дали има право на обезщетение за тези дни при напускане. "

Като не са прехвърлени би следвало да ги е ползвал, работодателят има право да разпореди ползването им съобразно графика за платения отпуск във фирмата. След като не е отговарял на условията за прехвърляне на дните за платен отпуск и освен това и не ги е ползвал не значи, че би следвало да го лишите от обезщетението за тях. 

Това разяснение като доста други съдържа някои двусмислени моменти. Никъде не е категорично указано, че ако общият размер на дивидента надхвърля 15 000 и се отнася за няколко съдружника - физически лица - то същият трябва да се изплати по банка. В този случай страни по договора, ако решението на ОС може въобще да се нарече договор са от една страна дружеството, а от друга - всяко едно физическо лице. И ако в рамките на гласуваните дивиденти то има да получава не повече от 15 000 може да се плати и в брой.

Отговорът на въпроса е в пряка връзка с това дали този СОЛ ще получава или не възнаграждение за личен труд. Ако няма да получава такова - да, обр.6 се подава еднократно до 30 април на следващата календарна година.

доп.
Да " бъде " за негова сметка ?

Като " управител " в питането визираме назначен такъв по ДУ или ТД или управителят-съдружник в дружеството и вписан като такъв ?

ГДД
1568
№: 24-00-1886
Дата: 5.10.2004 г.
ОТНОСНО: Документирането и данъчното облагане по ЗДДС на предоставяните търговски отстъпки или рабат



Във връзка със случаи на предоставяне на стоки като натурал рабат или предоставяне на търговски отстъпки след възникване на данъчно събитие за доставката, се представя следното принципно становище:

На основание чл.29, ал.3 ЗДДС определената сума съгласно чл.29, ал.1 и 2 се намалява "със сумата на търговската отстъпка, отбива или работа, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, с изключение на случаите, когато се извършват доставки на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия".

Понятието "натурал рабат" няма легално определение. В Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане се използва термина "рабат" заедно с "търговска отстъпка". чл.41, ал.1 , изр. първо ППЗДДС допуска предоставянето на търговската отстъпка или рабата да бъде извършено в стоки, услуги или пари, като се поставят определени условия по отношение на стоките или услугите, които се предоставят:

Видно от цитираните разпоредби в ЗДДС и ППЗДДС, не е налице разлика в данъчното третиране на предоставянето на търговски отстъпки и рабати, както в стоки и услуги, така и в пари. Ето защо документирането на доставки, когато се предоставят такива, не би могло да бъде по същество различно. При документирането на предоставянето на търговски отстъпки и рабат на датата на възникване на данъчното събитие под формата на стоки се налага издаваните данъчни фактури задължително да съдържат освен обичайната информация и:

1. натурално и стойностно изражение на стоките, които се предоставят като търговска отстъпка или рабат и тяхната стойност (предвид изискванията на чл. 8 ЗСч);

2. стойността на търговската отстъпка/рабата като намаление (предвид изпълнението на чл.29, ал.3 ЗДДС и за да може фактурата да носи достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа).

Това изброяване не е изчерпателно и всички фактури трябва да отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч.

Невписването на стоките в издавания данъчен документ, посочването на стоките със стойност 0, издаването на допълнителна фактура с данъчна основа 0 или друг документ, който не е данъчен по смисъла на ЗДДС, би създало неясноти и ако няма доказателства, които безспорно да установяват наличието на предоставяне на стоки като рабат, би могло да доведе до разглеждането на предоставянето като безвъзмездно прехвърляне на собственост върху стоки, което съгласно чл.8, т.3 ЗДДС представлява доставка на стока, която по принцип подлежи на облагане с данък.

По отношение на случаите на предоставянето на рабат след датата на възникване на данъчното събитие, чл.29, ал.3 ЗДДС не може да се приложи предвид поставеното условие търговската отстъпка или рабата да се предоставя на датата на възникване на данъчното събитие. В такъв смисъл е налице и практика на Върховния административен съд.

От друга страна обаче, предоставянето на отбив, търговска отстъпка или рабат не е нищо повече от предоставяне на намаление на общо дължимата сума за предоставените стоки или услуги, т. е. на посочената в чл.29, ал.1 ЗДДС "сума, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката". Практически предоставянето на отстъпка или рабат води до намаление на базата, на която се определя данъчната основа съгласно чл.29, ал.1 ЗДДС.

Видно от чл.95, ал.1 ЗДДС законодателят допуска изменение на данъчната основа на доставка, която вече е документирана с издаването на данъчна фактура, без обаче да посочва допустимите основания за изменение на основата.

Предвид гореизложеното, разглеждайки предоставянето на търговска отстъпка/рабат под формата на стоки след датата на доставката, счита се, че е налице:

1. Намаление на общо дължимата сума за предоставяните стоки и услуги и от там - на данъчната основа на доставката, по която се предоставят търговската отстъпка или рабата.

2. Доставка във връзка с прехвърляне на собствеността върху стоките, които се предоставят като търговска отстъпка/рабат, доколкото в този случай са изпълнени всички условия на чл.6 ЗДДС. Предоставянето на рабат определено води до прехвърляне на собствеността върху стока. Това се извършва на основание сделка, а фактът, че се предоставят стоки, вместо възстановяване (или неплащане) на сума, равна на предоставеното намаление на цената, води до извода, че тази доставка не може да се разглежда като безвъзмездна.

Ето защо в случаите на предоставяне на търговски отстъпки или рабат след датата на възникване на данъчното събитие за доставка, за която е била издадена данъчна фактура, би следвало да се документира в съответствие с чл.95, ал.1 ЗДДС с издаването на данъчно кредитно известие и предвид нововъзникналата доставка (по отношение на рабата под формата на стоки) - и с нова данъчна фактура.

Доколкото законът не създава забрана, няма пречка с едно кредитно известие да бъде отразено намалението в данъчните основи на повече от една доставка, стига от това известие да става ясно намалението на данъчната основа по всяка една доставка. По този начин едно кредитно известие ще се отнася към повече от една фактура. Съответно, предоставяният рабат под формата на стоки или услуги по повече от една доставка, може да бъде документиран с издаването на една данъчна фактура.

Не, никъде не е вменено такова задължение за плащане на осигуровките за цялата година. Внасят се в определените срокове за това текущо.

Прекратяваш стария - иначе ще си стои в НАП като непрекратен......

условията, при които обр.1 може да се подаде еднократно:

http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=66:mat26&catid=14:tpbest&Itemid=33

Те са си авансови - нека да приключи годината и като си подаде ГДД 2012 ще стане ясно надвнесени ли са или не. Ако да- ще си подадете искане за възстановяване на надвнесени суми.

Не няма доходи от трудови правоотношения в ЕООД

В такъв случай каква бележка ще му издавате ?

Да си представи осигурителната книжка, а за да му издадете бележка за доходи трябва да има такива от ЕООД-то. Има ли ? И какви ? Вероятно от фирмата му искат бележка с цел годишното преизчисляване на ДДФЛ .

Като е по ТД само да не се наложи да взема управленски решения в извънработно време ))))))))

" Каква е разликата между ДУК и СОЛ - ....... и по двата се гледа МОД ..... "

само дето този МОД е доста различен в двата случая...........

Това, че са на 7 часов работен ден означава, че при тези условия на труд това се явява продължителността на работния ден, при която работникът трябва да получава договореното основно трудово възнаграждение , което да не е по-малко от МРЗ. Зависи какво сте договорили в трудовия договор и като основна заплата и като доп. възнаграждение.

Тези хора вероятно не са прекъсвали да работят, а сега като им прекратите срочните договори е твърде вероятно да се получи интервал , непокрит от осигуровки.......важно е от коя дата пак са ги назначили отново и дали това е било направено по правилния начин. По-добре да оправите на място в НАП нещата, отколкото така да прекратявате договор без да имате основание за това.