Да, обаче, когато електронния подпис е на юридическо лице /в случая упълномощено лице - юридическо лице/ изписва грешка, че исканите права не могат да бъдат предоставени на физическо лице

Ел.подпис трябва да е на ФЛ обаче с неговия ЕИК / дори да съвпада с ЕГН / .

Дограмата не би могла да бъде самостоятелен актив - или я слагате към сграда или директно на разход. Аз бих направила второто - сградата без дограма не може да функционира и тя се явява разход, а не подобрение на сградата. Вероятно сменяте старата поради амортизирането и с новата дограма правите ремонт на сградата.  Вероятно и в договора е залегнала клаузата ремонтът да е за сметка на наемателя.

Облагане на обезщетението за незаконно уволнение

Експертис
Данъци
   В бр. 2 от 2009 г. на сп. “Експерт” може да се намери отговор на следния въпрос: На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, е отсъдено обезщетение на служител по чл. 225, ал. 1 от Кодекса, за период от шест месеца, с начисляване на законната лихва до момента на изплащане на обезщетението, както и възстановяване на разходите, направени от него при съдебното производство. Дължи ли се подоходен данък по ЗДДФЛ върху обезщетението, начислената дължима лихва и възстановените разходи на лицето?
В случая е налице обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225 от КТ, при което съответното лице има право да получи от работодателя сума в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето, през което е останало без работа поради уволнението. Отсъден е максималният размер на обезщетението, определен от Кодекса за такива случаи - брутното трудово възнаграждение на лицето за срок 6 месеца.
От сумите, които е получило лицето в резултат на съдебното решение, е необлагаема само сумата за възстановените му съдебни разходи. Останалите две суми са облагаеми. Това произтича от факта, че вземането за обезщетение по чл. 225 на КТ е по съдебен спор при трудови правоотношения. В ЗДДФЛ то не е посочено като доход, който не се включва в размера на облагаемия доход от такива правоотношения. Обезщетенията по КТ, които не се включват в този доход, са посочени в чл. 24, ал. 2, т. 8 на Закона и сред тях не присъства това по чл. 225 от Кодекса. Следователно доходът от присъденото обезщетение на служителя по този член от Кодекса подлежи на облагане. На облагане подлежи и начислената законна лихва. Основание за това е фактът, че при лихви, начислявани върху такива вземания, определящо за дефиниране на лихвата като необлагаем или облагаем доход е характерът на вземането, по което тя е начислена. В тази връзка в чл. 13, ал. 1, т. 10 е посочено изрично, че освободени от облагане са: “лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане”. Следователно щом самото вземане е облагаем доход, тя също ще се облага. Така например, ако лихвата е начислена по силата на съдебно решение във връзка с обезщетение, което се дължи от работодателя по чл. 222, ал. 3 от КТ, т.е. обезщетение при пенсиониране, начислената лихва не подлежи на облагане, тъй като самото вземане е необлагаемо по ЗДДФЛ. Ако обаче лихвата е начислена по обезщетение за неспазено предизвестие, изплатено на основание на чл. 220 от КТ заедно с дължимата лихва, то тази лихва е облагаема, тъй като в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ това обезщетение не е посочено като необлагаемо, поради това, че е във връзка с трудово правоотношение. И понеже вземането, върху което се начислява лихва във вашия случай, е облагаемо, то и тя е облагаема.
Ето защо от посочените три вида суми в случая е необлагаема само сумата на възстановените съдебни разходи, направени от лицето при съдебното производство. Основание за това е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10, която изключва сумите на присъдените обезщетения за съдебни разноски от облагаемите доходи на лицата по реда на ЗДДФЛ.СЗ

По принцип КИ се издава при намаление на количеството или единичната цена на стоката / услугата. В случая, ако правите точно такова намаление на цената издавате КИ .Ако обаче не коригирате цена, а в договора е записана сумата на неустойката в този случай то не следва въобще да коригирате фактурата нито да издавате КИ към нея. Следва да си преведат парите на основание договора и съответно да издадете фактура за получената сума.

Нямате проблем да разпределите дивидент, ако имате неразпределена печалба. Изплащането му не е обвързано със задължителни срокове - веднъж разпределен можете да го изплатите , когато имате пари за това. При вземане на Решение за разпределяне на дивидент ще съобразите само, че дължите данък дивидент в определените за това срокове, както и подаване на декларация чл.55 . Съобразете се с ЗОПБ и евентуално го изплатете от сметка в случай на суми равни и над 15 000 . Ако в касата няма пари, а те са в подотчетното лице естествено може да ги възстанови и след това да платите дивидента .

Упражняването на дейност от собственика на ЕООД и в този смисъл полагането на личен труд е определящо за началото на неговото самоосигуряване. Такава дейност той определено извършва в конкретния случай , оборудвайки се с активи за бъдещата работа на фирмата. Не можем да свързваме началото на дейността с първата приходна фактура, а с полагане на труд, свързан с предмета на дейност на фирмата. В подобни случаи би могло да се пусне ОКД5 за определени дни в месеца и после да се прекъсне дейността . В такъв смисъл подкрепям мнението на Алфа по отношение на осигуряването.

Да, ако този мобилен апарат ще го ползвате в дейността на фирмата.

Касовият апарат не е за вид дейност, а за обект - след като дейностите се извършват в различни обекти не може с един касов апарат да обслужвате и двете дейности. 

 

Правите запис за корекция на уведомление за нов договор ли ? Задавате ли правилно всички реквизити / т.е. същите като на подаденото вече уведомление вкл. и датата / като само променяте заплатата ?

Да, с код 28. Но пък това е код за лица само със здр.-осиг.вноски, а такива в случая няма. Може би трябва да пробвам с код 01 и само нули?

Как да няма - нали този пенсионер е на трудов договор, непризнат за трудов стаж ?

" пенсионер на трудов договор за неплатен отпуск "

12. Вид осигурен - попълва се в две позиции код, както следва:
- 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове;
- 02 - за работещи при условията на първа категория труд;
- 03 - за работещи при условията на втора категория труд;
- 04 - за работещи по втори или допълнителен трудов договор;
- 05 - за държавни служители по Закона за държавния служител, доброволците по Закона за защита при бедствия;
- 06 - за военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
- 07 - за следователи по Закона за съдебната власт;
- 08 - за лицата с учителски осигурителен стаж;
- 09 - за членове на кооперации, получаващи възнаграждение за работа без трудово правоотношение в кооперацията;
- 10 - за управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
- 11 - за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за трудова злополука и професионална болест;
- 12 - за самоосигуряващи се;
- 13 - за регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
- 14 - за работещи без трудови правоотношения;

Благодаря!
Д1 няма как да се подаде с нули, програмата не я приема.

С код 28 ли я пробвате ?

Правилно е. В този случай предписанието цели единствено дните на работника да са в правилната позиция в обр.1. 

Преди да пуснете с код 04 вижте тези разлики точно сумите по граждански договор ли са да не стане двойно задължение - може да са подадени и за гражданския договор , но с код 01 - проверете си преди да пускате нова колона . А декл.чл.55 е задължение на платеца на дохода в случая.

И аз за първи път подавам Д1 и Д6 за граждански договор. Срока на договора е от 01.05.2014 до 30.05.2014 г. , като изплащането е в същия месец. Лицето работи по трудов договор в друга фирма. Малко наивно се доверих изцяло на програмата, подадох ги и ми ги отхвърли. Като загледах Д6 е същата като миналия месец (имаме 1 назначено лице по тр д-р). В посочените грешки пише код за вид плащане 4 декл обр.1 ДОО = хххлв./Декл. обр6 ДОО= 0.00лв./Разлика ДОО= хххлв.
Очевидно не е разнесена сумата с удръжките от Д1 в Д6 за гражданския договор. Въпроса ми е трета колонка ли да пускам в Д6 за ГД и с код 4 ли да бъде тя?
Извинявам се ако въпроса ми е зададен неясно

От това, което пишете за вида на грешката ми се струва, че тя е неравнение на обр.1 и обр.6 и ви дава съобщение с колко е разликата .

Няма ли да се получи разминаване с информацията от касовия апарат в НАП, ако запиша тази продажба в ддс за м май

Касовият апарат отчита направените плащания , а не документира извършени сделки и не е задължително да има равнение на касовия апарат с направените продажби.

Ако имахте нулев отчет на КА, а продажба по фактура по банка - нали НАП ще видят и в този случай, че няма равнение ?

Тя продажбата пак си е станала май, а плащането е "минало" през юни. Не виждам защо да сторнирате юни - просто тогава само ще си отразите плащането , а самата продажба си отразявате за май , както е и в действителност.

Затова питам може ли да продам левове от левовата каса и да си заприходя евро във валутната каса?

Може, стига да ги продадете наистина.Ако ли не - нямате документална обоснованост на тази покупка на валута и това е една фиктивна счетоводна операция. Нали редното е да отговорим как е по закон, защото другият вариант " незаконният " е ясен и не бихте питали - ще си осчетоводите покупка без да има такава .

Реално няма да купуваме валута, предполагам, че собственикат ги е взел от познат.

Можете да оформите тази сума като заем от собственика или друго лице или като допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ и да ги внесете във валутна каса или сметка . От там при съобразяване с изискванията на Валутния закон и ЗОПБ платете на доставчика.