http://ekspertis.bg/document/view/qanda/131607/0/

Начисляване на ДДС при дерегистрация?
Публикувано на 05.10.2010

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
    Въпрос: При дерегистрация по ЗДДС следва ли да се начисли ДДС:
1. На налични активи, закупени от нерегистрирани лица, за които не е ползван ДДС при покупката?
2. На налични активи, закупени с фактура с начислен ДДС, за които фирмата, въпреки че е имала право да ползва данъчен кредит, не го е ползвала?
Отговор: По силата на чл. 111 от ЗДДС при дерегистрацията си данъчно задължените лица извършват условна доставка на всички налични към този момент стоки и услуги, които са активи по смисъла на ЗСч и ЗКПО и за които лицата са ползвали пълен или частичен данъчен кредит. Доставката се квалифицира като “условна”, тъй като в случая липсва прехвърляне на собственост или на вещни права върху наличните стоки и не се извършва услуга.
Следователно при дерегистрацията си лицата не начисляват данък за активите, при придобиването на които не са ползвали данъчен кредит (независимо дали пълен или частичен). В този смисъл определено не следва да начислявате данък за наличните активи, закупени от нерегистрирани лица. Що се отнася до активите, за които сте имали право да ползвате данъчен кредит, но не сте го упражнили, понякога органите по приходите изразяват становище, че такъв следва да се начисли, тъй като упражняването на правото на кредит е по избор на лицето и следователно неупражняването му не следва да се отразява на следващите му данъчни задължения във връзка със съответния актив. Не споделяме това тълкуване на нормативната постановка по въпроса, тъй като разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС определя ясно и еднозначно, че обект на облагане при дерегистрация са само активите, за които е ползван данъчен кредит. В резултат на това според нас при дерегистрацията не следва да се начислява данък и за тези активи, за придобиването на които е било налице право на данъчен кредит, но то не е било упражнено.
Програмата не ми позволява да я включа в дневниците и затова реших да попитам.

Стана ми интересно и реших да пробвам. Въведох една фактура с дата на фактурата от 2008 г. Прие ми я без проблеми и се отрази в дневника за покупки . Може би трябва да направите някаква настройка или да питате фирмата, която поддържа софтуера Ви ?
A дали може за старо време да се подаде за започване с ПИК по електронен път и после да са подаде за спиране пак с ПИК без да се ходи до НАП.

Тази услуга е от скоро и не мога да Ви кажа. Ако някой го е правил може би ще пише в темата, надявам се. Не пречи да опитате и да споделите след това. :smile1:
Delphine,какъв документ ви издадоха от НОИ.

Заверено копие на подадена при тях ОКД5.Представих я в НАП и едва след като отразиха начало на осигуряването можах да подам и прекратяване.

В случай, че нямате подадена ОКД5 ще я подадете сега със задна дата и тогава ще прекратите/прекъснете осигуряването. Давностният срок за глоби е изтекъл.
Точно такъв проблем имах лично - подавана ОКД5 в НОИ и незаведена същата в НАП при прехвърляне на информацията от НОИ към НАП. Ходих в НОИ и след подаване на молба за издаване на документ представих ОКД5 в НАП.
Това означава, че ако вашият СОЛ иска да се осигурява за всички осигурителни случаи, считано от 01.08.2015 , но не подаде ОКД в законоустановения срок ще трябва да се осигурява без право на болнични.
А за 07.2015  при констатиране на дейност от страна на НАП и неподадена декларация за това ще трябва да си плати глоба / ако не е изтекъл давностния срок / и да се осигури също за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт .
Може ли работодателят на основание чл.156 а от КТ да разреши допълнително отпуск на лицата , на който не им стига такъв?

КТ
............
Уговаряне на по-големи размери на отпуските
Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Да, това Ви е вариантът в случая.
То чисто в парично изражение е все едно дали ще са в отпуск или на работа като размер на дължими осигуровки и данъци. Поне да ги води на работа - по-малко нелепо ще е.За вярното не говорим. :smile1:
КТ
.........
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
.............
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Интересно ми е как би реагирал същият този работодател, ако му се предложи да увеличи договорения платен годишен отпуск на същите тези работници за 2015 г. вместо да ги ощетява авансово за 2016.
http://ekspertis.bg/document/view/other/133065/0/

Ползване на неплатен отпуск по инициатива на работодателя

Скрит текст :
Единствено някакво указание за процедиране с личните осигурителни вноски има в Т1 и 2 - текста под самите таблици.

" Пренесете сумите  от точки 2 и 3  под Таблица 1 в съответното Приложение от данъчната декларация, в което сте декларирали доходите си. Когато доходите, подлежащи на годишно изравняване, се декларират в различни приложения от декларацията, сумата се разпределя до изчерпването й, като се вписва на съответните редове.  "

Евентуално на тази база можем да приемем, че след приспадането на личните осигуровки от дохода за личен труд не следва да ги приспадаме от доходите по чл.29. В самия ЗДДФЛ точно такова указание обаче не срещам.
Доходите за положен личен труд са приравнени на доходи от трудови правоотношения съгласно ДР ЗДДФЛ и са обложени с данък след приспадане на размера на осигуровките за съответния месец/месеци. Съгласно чл.43 ЗДДФЛ на авансово облагане подлежат и доходите от стопанска дейност по чл.29, каквито не са тези за личен труд. Въпреки, че доходът за личен труд е доход на лицето в качеството му на СОЛ то те не участват в базата за изчисление на ДДФЛ по чл.43 ЗДДФЛ. За тях е подаден обр.6 от платеца на дохода и данъкът е удържан от него. Следва да определите ДДФЛ за доходите по чл.43 . Прилагането на чл.43 изисква приспадане на осигуровките за съответния период преди изчисляване на данъка и да, получава се така, че тези осигуровки се приспадат и от дохода за личен труд и от този по чл.29. Така изчисленият данък обаче затова е авансов, както са авансови и внасяните от СОЛ осигуровки през годината. С подаване на ГДД ще се изравни както размерът на осигуровките така и размерът на данъка.
Извън законовите положения СОЛ би могъл да изчисли ДДФЛ и да внесе данък по ГД и без да си приспадне осигуровките като така вероятно би бил по-близо до точните изчисления в края на годината / не може да е сигурно пред вид , че не се знае какви още доходи ще има / .
за  съжеление е за стока

А стоката продадена ли е ? Иначе самата фактура - стандартно 304 , 4531 /401
Значи в окд 5 дата на започване на дейност 01.08, а ще се подаде на 03.08 в нап.

 :yes3:
Нали и сами бихме могли да си установим грешки и да подадем корекции - няма как да имаме винаги предписание.
С новото въведение с пик по ел.път май може и да стане от 01.08.2015, но на място в офис на нап?

По електронен път или на място никой не може да забрани на СОЛ да упражнява дейност от която и да е дата.
Е, в него нали пише да подадете корекция в Д1/6? Според мен е достатъчно.

 :good:
Аз ползвам това, което прикачам по-долу. :smile1:
От НАП казват, че там, където съм попълнила колонката с код корекция трябва да добавя и старата стойност на ЗО - подадена преди??? Защо да я посочвам - аз не я коригирам - тя си остава същата?

При корекция в намаление посочвате променените стойности по фондове, а непроменените записвате, както са били подадени - правилно са Ви отговорили от НАПV