Подавате Д6 с код К и верните данни.

Всъщност себестойността Ви е дадена в задачата.

Това тука да си коригирам. Доколкото  незавършеното производство ще калкулира още разходи до произвеждането на крайния продукт стойността му не е себестойността на продукцията. Може да видите СС2 за отчитане на стоково - материалните запаси. Само от това условие няма как да определим себестойността на продукцията . Може би имате данни в задачата, които да "водят" до изчисляването и. По-горе принципно съм писала за определянето и.

По принцип след срока не следва да може да се подаде чл.55, но тука колеги са споделяли, че са пробвали и успявали да подадат. Опитайте. Ако не Ви остава варианта за носене на място или с първо тримесечие на 2019 _{/ за избягване на контакт с НАП /} . Чисто математически нещата ще са ОК.

Здравейте !
Всъщност себестойността Ви е дадена в задачата. Заприхождавате незавършеното производство по ДТ 303 на стойност 3497 лв..
303/611 - 3497

В тази сума са включени разходи по елементи на себестойността от всички разходни сметки, които кореспондират с продукция. Тука може да имате суми и от 601, 602, 603 и т.н.. Принципно те са влезли вече в 611 при приключването на сметките от група 60.
611/60...
Това обаче е извън условието на задачата Ви .

срока 13. 02. е само за тези, които попадат в чл. 104 -част от група

Много си прав, Дъмбо! Внимателен прочит на текстовете водят точно до този извод.
Но пък уведомяването на основание чл.67 от Правилника си остава.

Ще се изплатят и по двата ТД.
Вижте отговор 3 в тази тема

Би трябвало да приеме. Ще има лихви.

И аз смятам, че да - ще може.

Чл. 71. (1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният и размер.

Аз лично напълно подкрепям и в същото време много силно се съмнявам в благоприятния краен резултат .
По-скоро тука да направят една ТРЗ програма май ще е най-добре.

_{/малко офтопик, но и не съвсем.../}

Тепърва ще се създават подобни ситуации и дано НАП е предвидил и подобни моменти, които да са реализирани в изискванията за софтуера. Ако ли не - като с всичко напоследък - ще се главоблъскаме.

aligeri ,
все пак има и отложено плащане в брой . Това няма как да не е съобразено в един софтуер. Иначе комбинацията касов апарат и софтуер за фактуриране в един обект си е СУПТО. Но...светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Ще намерите изход със сигурност. Тука вече виждам един вариант с новото Приложение.

Поздравления за чудесната идея и реализирането и ! 
Подобни практични идеи няма как да не направят ежедневието ни в професионален план една идея по-ведро! Вместо да мислим поредните си действия по повод новите бюрократични иновации...

Мисля, че по отношение на удръжка за глоба текстът е напълно ясен. Въпросът Ви за административните наказания е много изчерпателно разгледан в КТ / както и за удръжката за глоби / - само трябва да го прочетете. Ориентировъчно - Раздел III ,чл.186 и нататък от КТ.

Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.

Има и други условия за подаване на данъчна декларация, не е само наличието на доход, който трябва да се декларира.

Да, така е. 
По-скоро исках да отбележа , че само за попълване на Т2 не следва да се подава. А подаването веднага си изисква и Т2 във Вашия случай.

Това, че съм подал декларация образец 7 и съм плащал здравна осигуровка в размер на 20,40 лв за месеците от 2018 година прави ли ме „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на наименованието на колона "4" от таблицата?

Да, прави Ви, но нямате доходи / ако е така / , което е условие за подаване на ГДД и попълване на таблицата.

Всичките Ви въпроси ще отпаднат, ако си регистрирате фирма още повече, че сам/а сте направил/а някакво допускане :

Извършването на търговска дейност без регистрация като ЕТ не е ли леко забранено?

За забранено не знам, но НАП направиха това допускане, за да дадат на работещите по този начин да "влязат в правилния път" каквото и да значи това.

СОЛ си прави авансови вноски върху предварително избран осиг. доход, но не по-малък от минималния . Вече с подаване на ГДД прави изравняване, ако има причина за това. Осигурителните вноски на СОЛ никога не са били разход на фирмата, а са си за сметка на лицето.

Може би имате предвид в случая парични еквиваленти ?

Това е интересна идея за намаляване на касата, но как успяхте да обезцените тези пари ???