Дали ще Ви глобят или не е без значение в случая - болничният така или иначе трябва да се подаде. Имам впечатление, че в НОИ не бързат да налагат глоби - важното е да подадете болничния и човекът да си получи парите. Все пак за налагането на глоба имат основание, а за Вас остава да се надявате да не го направят. Успех. :smile1:
Важното е в баланса да бъдат отразени в задължения, каквито са. Оборотната ведомост не е все пак единната сметка на дружеството в НАП в частта за задължения. В случая, ако разглеждаме осигурителните вноски те се явяват едно поето от дружеството задължение , а не собствено.
   Начислени осигуровки на СОЛ /493/461/.Неплатени! Тъй като не са задължение на дружеството,къде да бъдат отразени в баланса?

Е, защо да не приемем, че са. По силата на подадено ОКД и указан ЕИК е поет ангажимента СОЛ да се осигурява чрез дружеството и да възстановява парите за това.Нормално е да има вземане от СОЛ и задължение към бюджета.
В конкретния случай правилното осчетоводяване не е през 499 , а през 4531 и с използване на възможностите на програмния продукт. А без никакво  осчетоводяване 01.2017 при посочване на месец за експорт 01.2017 фактурата ще влезе в дневниците по ЗДДС за 01.2017.

Това е при положение, че сте осчетоводили фактурата 2016 , а искате да влезе в СД ЗДДС 01.2017.
точно това го направиш. Вече всичко е ООКККкккк :good:
Благодаря Ви! :bow: :bow:

извадихме най-накрая ряпата.... :good:
 Фирма регистрирана по ДДС има фактура от 12.2016, която не е включена в Дневниците по ДДС за м. 12. Ф/рата е осчетоводена през м. 12. 2016г като м. експорт е 01.2017г:
Осчетоводена по следния начин:
302 / 401 -100лв, данъчна основа;
499/ 401- 20лв ДДС;
401 / 501 120лв.
тук с/ка 401 е ОМВ

Мисля, че ако си я осчетоводите стандартно без 499, а с 4531 през 12.2016 и месец за експорт 01.2017 всичко би било нормално.Опитайте.
В ЗДДС не пише ли ?
Да, ако възнаграждението не е изплатено. ДЕУК не е по КТ и попада в обхвата на чл.42 ЗКПО.
Няма как да стане без да се поровите и прочетете . Този въпрос за митницата в Норвегия идва малко в повече... :smile1:
Същият материал, но в по-добър за четене вид :


http://ekspertis.bg/document/view/qanda/142344/0/


Начисляване на ДДС при продажби на чуждестранни физически лица

Скрит текст :
http://www.dobipress.bg/bg/izdatelstvo/5/-110/2013/177/666/

Начисляване на ДДС при продажби на чуждестранни физически лица. автор: Лиляна Панева

Фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стоки на физически лица - чуждестранни граждани. Продажбите се извършват по два начина: стоките се изпращат на лицата в държавата, където са установени, или лицата ги закупуват при пребиваването си в България. Как следва да се облагат тези продажби и с какви документи фирмата ще докаже, че стоката е напуснала страната? Отговаря: Лиляна Панева - данъчен консултант Редът за документиране и облагане на доставките с ДДС зависи главно от тяхното местоизпълнение и от данъчния статут на техните доставчици и получатели. При посочените обстоятелства продажбите се извършват от регистрирано за целите на облагането данъчно задължено лице (ДЗЛ), а техни получатели са чуждестранни физически лица с неуточнен данъчен статут. Те може да са индивидуални потребители на закупуваните стоки, т.е. граждани, а може да са и лица, покупките на които се фактурират на представлявано от тях ДЗЛ (например. командировани у нас физически лица, които закупува стока от името и/или за нуждите на фирма). В резултат на това доставките, които възникват при тези продажби, може да са както доставки с местоизпълнение на територията на страната, така и с местоизпълнение извън тази територия. Когато лицата закупуват стока на територията на страната, доставките са с местоизпълнение на тази територия, а когато те им се изпращат в чужбина - местоизпълнението на доставките е различно в зависимост от конкретните обстоятелства. Следователно законосъобразният режим за облагане на отделните доставки, които извършва фирмата в отделните случаи, е различен. При това са възможни няколко основни хипотези: 1. Чуждестранните физически лица закупуват стоката на територията на страната В зависимост от държавата, където са установени лицата, техния данъчен статут по ДДС или установеността и статута на ДЗЛ, които те евентуално представляват, облагането на продадените им стоки се извършва по следния ред: 1.1. Лицата са установени в държава членка на ЕС Режимът за облагане на доставките, които възникват при продажби на такива лица, зависи от това дали те, или ДЗЛ, които представляват, са регистрирани или нерегистрирани за целите на облагането в държава членка на ЕС. Възможни са два варианта: А) Лицата или представляваните от тях ДЗЛ не са регистрирани за целите на облагането нито в държавата членка, където са установени, нито в друга държава членка на Общността или у нас 1 При такива продажби се начислява ДДС, както при доставките, предназначени за български физически лица, и начисленият им данък не подлежи на възстановяване. При тях не е необходимо да се доказва, че продадената стока е напуснала територията на страната. Те се документират и третират данъчно, както доставките на стоки от вътрешния ни стокооборот, включително с касова бележка. Съгласно чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС за тях може да не се издават фактури (освен, ако дадено лице поиска такива), а данните за възникналите доставки се документират и отчитат с отчет, редът за издаването и регистрирането на който са регламентирани в чл.119 от закона;
КСО чл.9
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
...
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;


Според мене - не в конкретния случай.
Няма как да знаете - поискайте служебна бележка от другия работодател за ползваните или не работни дни неплатен отпуск за годината.
Четох едни становища на Ивайло Кондарев и Лиляна Панева, относно корекция на неотразени данъчни документи в Справка-декларация по ДДС.Те обясняват, че при неотразен отчет за продажбите, същия се включва в дневника за продажбите през периода, когато е открита грешката.В случай на проверка, според тях ще бъде начислена лихва за забава на дружеството.

За целите на ЗДДС - да, но за целите на определяне на данъчната печалба / загуба за 2016 следва да се коригират нещата и да се определи правилния данък. Още е в срока за подаване на ГДД чл.92.
И аз го бях прочела,но като се обадих в НАП и ми отговориха,че щом има салдо-нищо че е от предходна година,трябвало да се обявява.И тотално се омотах.

Правилно са отговорили от НАП мисля . Салдото указва неплатено задължение и не се прави разграничение откога е неплатено , а то в случая е и към свързано лице .
Здравейте,

т.IV в приходната и разходната част на ОПР за ЮЛНЦ се отнася за стопанската дейност на ЮЛНЦ, ако то изобщо има такава. Точка VI  е резултата на ЮЛНЦ за годината и е разлика между "Общо приходи" и "Общо разходи". Ако е отрицателна величина вписвате в приходната част, ако е положителна величина вписвате в разходната част.