Нали купувача ще плати нотар. такса с ДДС на нотариуса

http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0061d812/57832012.htm

от линка :
" 13. От изложеното следва, че след като спорните разходи, под формата на заплатен местен данък, нотариална такса и такса за вписване, са изцяло за сметка на получателя по доставката и няма доказателства същите реално да са изплатени от доставчика и то от негово име и за негова сметка, то същите не следва да се включват в данъчната основа на доставката, а нормата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима."

http://qwerty1/1539-osigurovki-i-danyk-pensioneri-po-gd/

http://qwerty1/3668-kak-da-plashtam-osigurovki-pri-rabota-po-grajdanski-dogovor/

от линка:

" Осигурителните вноски са задължителни и в случаите, в които месечното възнаграждение на работещите без трудово правоотношение след приспадане на разходите за дейността е по-малко от минималната работна заплата за страната, но лицата през същия месец са осигурени и на друго основание."

Споделям мнението на ХХХХХ .

Ти ме разби направо,нали има право да избира как да се осигурява.

Осигуряването е в резултат от извършваната дейност , а не от произволен избор - ако само управлява - ДУК или СОЛ, ако упражнява личен труд и извършва каквато и да е дейност свързана с фирмата - СОЛ . Не пречи да е СОЛ и ДУК едновременно. Но след като има дейност само по ДУК не виждам как може и да е счетоводител. Следвало е да бъде СОЛ .

А сега, ако правилно разбирам това лице - управител с ДУК иска да бъде зачетен стажът му и като счети.......

Собственика си работи и получава съответно възнагражение.

Имах пред вид, че съгласно даденото инфо собственикът работи по ДУК , а по ДУК не би могъл да " счетоводства " , а само да управлява. В качеството му на СОЛ би могъл да работи всяка дейност, включително счетоводна и управленска .

Работи по ДУК т.е. управлява, а кой работи на практика ? Не е ли СОЛ с личен труд ?

По-важно е въпросното лице да си отговори на въпроса има ли право да съставя ГФО, защото подписването е следствие на това първо действие. ГФО се подписва от съставителя.

Отговор на въпроса си ще намерите в чл.35 ЗСч.

 Това означава ли , че трябва и отделно да ги заведа в счетоводството

 

ЗМДТ. Въпрос: Как следва да декларираме придобит имот - земя и сграда (земята е напълно застроена), когато в нотариалния акт за собственост фигурира общата стойност на сделката? Възможно ли е в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ да се декларира само като сграда? Необходимо ли е да се направи оценка от вещо лице за определяне на стойността на земята и сградата?   

  Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант   

 Предвид формулировката на въпроса, приемаме, че става дума за нежилищен имот. Предприятията, придобили такъв имот подават в 2-месечен срок от придобиването декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък.   За същия имот, предприятията подават и декларация по реда и в сроковете по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).   И в двата вида декларации земята и сградата следва да се отразяват поотделно - с отчетната си стойност, респ. със съответните характеристики, имащи значение за определяне на данъчната оценка.   Обстоятелството, че земята е напълно застроена води до намаляване на нейната данъчна оценка, но не означава, че тя няма отчетна и данъчна стойност. Следователно, законово недопустимо е имотът да се декларира само като “сграда”.   Какво може да се направи в този случай:   Извършване на поправка на нотариалния акт, при която общата цена по сделката да бъде разделена на две части. Това е най-добрия начин за решаване на проблема не само от данъчна, но и от счетоводна гледна точка. Поправката може да се направи при всеки нотариус. Условие за извършване на поправката на вече вписания нотариален акт е в производството да участват същите страни, които са участвали при съставяне на първоначалния акт, както и същите да са подписали нотариалния акт за поправка;   Или   На базата на данъчните оценки на земята и сградата към момента на изповядване на сделката да се изчисли съотношението на данъчната оценка на сградата към общата данъчна оценка на целия имот:  Дан.оценка на сградата/(Дан.оценка на сградата + Дан.оценка на земята)   Ако данъчните оценки поотделно не са посочени в нотариалния акт, те се съхраняват и могат да се потърсят при нотариуса, изповядал сделката.   Съотношението, получено в резултат на това изчисление се прилага към общата покупна цена на имота и така последната се разпределя по видове имоти за целите на декларирането.   Във връзка с разпоредбите на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ обаче, е необходимо да уведомите общинската администрация по местонахождение на имота за начина, по който сте определили стойностите и тогава - по нейна преценка може да се поиска оценка от вещо лице за Ваша сметка.

Източник Данъци Tita.bg

Определяне на основна икономическа дейност за целите на осигуряването :

Писмо № 24-00-846 от 10.05.2006 г. на НАП


Определяне на основна икономическа дейност за целите на НСИ

НКИД - НСИ

ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ОТКАЗА ОТ ПРАВОТО ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЛИЗИНГОВ АКТИВ ИЛИ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТОВА ПРАВО КЪМ ТРЕТО ЛИЦЕ

При договорите за финансов лизинг с опция по отношение придобиването на собствеността върху лизинговия актив съществуват случаи, при които лизингополучателят се отказва от правото си да стане юридически собственик на вещта, въпреки че срокът на договора е изтекъл и той е изплатил всички свои задължения към лизингодателя. Въпросният отказ може да бъде съпроводен с прехвърляне на упоменатото право в полза на трето лице.
В такива ситуации възникват някои въпроси, свързани с третирането по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на отказа от правото или на неговото прехвърляне. Те са свързани с това налице ли е облагаемо данъчно събитие във въпросните случаи, нужно ли е издаването на данъчен документ и кое лице трябва да го състави. Ще се опитаме да дадем отговори на тези въпроси, като ще бъдат засегнати само случаите на сделки, при които участващите лица са установени на територията на България.

1. На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗДДС за доставка на услуга се смята и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права. В интересуващите ни случаи услугата по отказ от правото да се придобие собствеността върху лизинговата вещ ще се яви данъчно събитие с доставчик - лизингополучателя. При положение че той е данъчно задължено лице и доставката е възмездна, услугата ще подлежи на облагане с ДДС, доколкото тя е с място в България и не е сред посочените като освободени доставки в глава четвърта от закона. Ако обаче лицето, отказващо се от правото да придобие лизинговата вещ, е данъчно незадължено (физическо) лице, услугата ще остане извън предметния обхват на ЗДДС и ще е необлагаема.
Фактурата, която трябва да бъде издадена за услугата, ще съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, включително и начислен ДДС на отделен ред (ако лизингополучателят, освен данъчно задължено, е и регистрирано по закона лице). В нея като вид на услугата - реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, следва да се изпише текст, указващ, че става дума за отказ от упражняване на правото да се придобие собствеността върху лизингова вещ, съществуващо съгласно клауза от конкретен договор за лизинг (упоменати във фактурата). Желателно е отказът да се основава на конкретно писмено споразумение между страните (анекс към договора за лизинг), което ще се упомене във фактурата.
По отношение на данъчната основа на доставката следва да кажем, че такава ще се яви договорената цена, която лизингодателят трябва да плати на лизингополучателя за отказа му да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Намирам за логично и нормално в такива случаи цената да е в рамките на разликата между пазарната стойност на актива към момента на отказа и сумата, която лизингополучателят би заплатил на лизингодателя за придобиването на собствеността върху актива (остатъчната стойност).
По въпросната сделка по отказ от права лизингодателят трябва да има право на данъчен кредит по общия ред на закона, тъй като услугата е получавана във връзка с облагаемата му стопанска дейност.
Смятам, че съобразеният със закона начин на процедиране в такива ситуации е именно описаният. За мене би било неправилно да се приеме, че с подобни споразумения между страните по лизингов договор се намалява договорената по него цена и на лизингополучателя на практика се връща част от платеното. Макар че подобна хипотеза ще доведе до същия данъчен резултат, както и вариантът с услугата по отказ от упражняване на право по договора. Тогава вместо лизингополучателят да издаде фактура за посочената услуга с примерно начислен ДДС от 400 лв. върху данъчна основа от 2000 лв., лизингодателят ще състави кредитно известие с основа от 2000 лв. и данък в размер 400 лв. Или и в двата случая, при посочените примерни данни, задължението по ЗДДС на лизингодателя ще се намали с 400 лв., а това на лизингополучателя ще бъде увеличено със същата сума.

2. По-горе отбелязахме, че една от причините за облагаемост с ДДС на услугата по отказа от права е тази, че същата не е сред посочените в глава четвърта освободени доставки. Поставя се обаче въпросът, ако по договора за финансов лизинг с опция лизингополучателят - регистрирано лице, не е ползвал право на данъчен кредит за настъпилите отделни събития (примерно на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС), не би ли било правилно отказът от правото да се придобие собствеността върху вещта (лек автомобил) да се третира като освободена доставка, на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС.
Моето мнение е, че и в упоменатите случаи по отношение на отказа от упражняване на права нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от закона ще е неприложима. При него не е налице разпореждане с (резултата от) услуга, за която при получаването щ лицето не е имало право на данъчен кредит, на основание чл. 70 от закона. В случая услугата, за която не е упражнено правото на приспадане (по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС), е тази по ползването на лизинговото имущество от лизингополучателя до датата на връщането му на лизингодателя. Това ползване е различно от правото да се придобие собствеността върху вещта, която е обект на лизинговия договор, макар и двете права да произтичат от един и същи договор. В такива ситуации липсва основание да се твърди, че правото за придобиване на лизинговата вещ е било прехвърляно на лизингополучателя, като по повод на това прехвърляне е имало начислен ДДС, който не е бил с право на данъчен кредит съгласно чл. 70 от закона.
Ето защо смятам, че услугата по отказ от упражняване на правото за придобиване на лизинговата вещ от лизингополучателя по един договор за лизинг с опция трябва да се разглежда като самостоятелна и отделна доставка от тези, възникващи по договора. Услугата се явява облагаема доставка и за нея ще се дължи данък, когато са налице посочените по-горе в т. 1 условия.

3. По повод отказа на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху лизинговата вещ може да се стигне до сделка по прехвърлянето (продажбата) на това право към трето лице. Тогава отказът няма да се яви самостоятелна доставка, извършена между лизингополучателя и лизингодателя. Въз основа на сключваното в подобни ситуации тристранно споразумение ще възникне доставка на услуга, оказвана от лизингополучателя на третото лице. За да бъде тя облагаема, нужно е лизингодателят да е данъчно задължено лице и доставката да е възмездна. Също така ще е налице и доставка на стока - прехвърлянето на собствеността върху лизинговия актив от лизингодателя на третото лице.
Предмет на разглежданата доставка на услуга ще се яви прехвърлянето на правото за придобиване на лизинговата вещ. За нея доставчикът (лизингополучателят) трябва да издаде фактура на третото лице, като, ако той е регистриран по ЗДДС, във фактурата ще се посочи ДДС на отделен ред. Тук данъчната основа също следва да е равна на уговорената цена за прехвърляното право. За мен тази цена (отново) трябва да гравитира около сума, равна на разликата между пазарната цена на лизинговия актив към момента на сключване на сделката и остатъчната стойност, която е уговорено да се заплати за придобиването на собствеността върху актива. За начисления му ДДС третото лице има право на данъчен кредит, стига да са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС.

4. В практиката се наблюдават случаи, при които за данъчна основа на услугата по прехвърляне на правото да се придобие лизинговата вещ се приема окончателна вноска (остатъчната стойност) по лизинговия договор - това е сумата, срещу която може да се упражни опцията по този договор. За мене това е нелогично и може да има неблагоприятни последици за страните по сделката. Ако към момента на прекратяване на договора за финансов лизинг с опция лизинговата вещ има пазарна цена от примерно 10 000 лв., а по договора остатъчната стойност, срещу заплащането на която се прехвърля правото на собственост, е 1000 лв. (без ДДС), то срещу сума от 1200 лв. третото лице реално ще стане собственик на актив, струващ 10 пъти повече.
Затова в дадения пример би било правилно третото лице да плати на лизингодателя 1200 лв., срещу което той да му издаде фактура за продажбата на лизинговия актив с 200 лв. начислен ДДС. Същевременно за услугата по отстъпване на правото да се придобие активът лизингополучателят ще състави фактура на третото лице с данъчна основа 9000 лв. и начислен ДДС от 1800 лв. (тази сума трябва да е договорена между лицата като цена на услугата).
В случай че срещу дадена сума третото лице получи правото да придобие стока, чиято реална пазарна стойност е многократно по-голяма, сделката ще попадне в хипотезата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС и ще се яви безвъзмездна доставка. Трудно е да се каже какво точно е имал предвид законът с термина „многократно“, употребен в посочената допълнителна разпоредба - колко пъти стойността на даденото трябва да надхвърли получената за него цена, за да се приеме, че разминаването между тези две стойности е многократно. Все пак съществува основание да се мисли, че десетократното разминаване между стойностите на двете насрещни престации ще е „многократно“ и че липсва еквивалент между тях.
При това положение би била налице извършена от лизингополучателя към третото лице безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, която следва да се приравни на възмездна и да се обложи с данък при наличие на ДДС регистрация у лизингополучателя. Данъчната основа на доставката подлежи на определяне съгласно нормата на чл. 27, ал. 2 ЗДДС. Формално погледнато, би могло да бъде защитена тезата, че упоменатите в нея преки разходи за извършването на услугата са незначителни по размер, или дори че такива изобщо липсват. В действителност тези разходи са равни на „пропуснатата изгода“ от лизингополучателя - вместо да придобие актив, струващ към настоящия момент (примерно) 10 000 лв. срещу заплащане на сума от 1000 лв., той се отказва да стане собственик на този актив, без да получи от третото лице възнаграждение от 9000 лв. (плюс 1800 лв. ДДС), явяващо се разликата между пазарната цена на актива и стойността на опцията за придобиването му.

Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант

Препоръчвам Ви да се свържете със счетоводител и да обсъдите всички въпроси, които Ви занимават - не са един и два и отговорите по тях не са с една дума. Не мисля, че форумът е подходящо място за получаване на толкова съществена консултация - вероятно биха възникнали и други съпътстващи въпроси.
За осигуряването само - задължението за него възниква, когато започнете дейност и подадете за това декларация обр.ОКД5 в НАП. Същата се подава в 7 дневен срок от започването на дейността.

На практика има срок - 3 дневен, но тъй като системата не иска въвеждане на начало на започване на работа съответно няма и засечка на този тридневен срок и , както се казва.......системата е либерална . От друга страна би могло да е договорена дата на започване на работа, но по някаква причина / обективна или субективна / лицето да не започне точно на тази дата. Представете си да започне 4 дни по-късно и вече да сме го заличили. Да, ама не.
И така излиза, че има тридневен срок, но няма проблем да заличаваме свободно във времето независимо от него.

Вижте дали това Указание на НАП няма да даде отговор на въпросите Ви .

Мисля, че Делфинчето има предвид, че разликата от една стотинка води до несъответствие и излиза, че фактурата не е качена според софтуера на НАП. А не че някой ще се заяжда за сумата като такава.

Е , Пъпешче, благодаря ! Постът ти показва, че не съм писала напразно ! Който разбрал - разбрал ! 

Хубав петък и уикенд на всички ! 

за тези, които това би ги заинтересувало :

Доста ревизии и проверки съм имала, както и всеки от нас, но в началото на 2015 като част от ревизия на ЕТ ни беше връчен списък - разпечатка от НАП на фактури, издадени от доставчици към нас, които / според НАП / не са включени в нашите дневници по ЗДДС. След проверка на всяка една фактура от списъка се оказа, че една техническа грешка / неточно въведен номер на фактура, дата на фактура, сума с разминаване от стотинки и др. подобни / прави тази фактура "неотразена в регистрите". Давам пример : доставчик е издал фактура № 1111111110, но поради техническа грешка сме я въвели 111111111 - фактурата фигурира в списъка на НАП като издадена от доставчика, но неотразена от нас . Следват обяснения / писмени / тази фактура коя е и поради каква грешка е станало това разминаване. Едно допълнително административно усилие за счетоводителя и, което може да бъде избегнато.
Сигурна съм, че все повече фирми имат подобни проверки / особено тези с голям брой доставчици / и биха могли да споделят същото. Точно затова съветвам - въвеждайте точно фактурите -  номерата , датата на фактурата,  сумите на данъчната основа и данъка. Ще си спестите време и нерви, ако решат да проверяват точно това, което описвам.

Понеже имаше някъде указание, че стойността на ДДС трябва да се отрази, както е написано по фактура, дори да има отклонение с 1-2 ст.

Не знам дали има такова Указание, но това, което сте написали е точно така - следва фактурата да се отрази точно, както е издадена. Който е имал проверка/ревизия по ЗДДС и са му представяли списък на невключени фактури от доставчици знае за какво става въпрос и до къде води това. Доставчикът е завел документа правилно / евентуално / и дори 1 ст. разлика води до несъответствие на двете фактури според софтуера на НАП, който ползват за информация дали всички издадени от доставчици фактури са отразени от получателя на същите.

Разгледайте от страницата на НАП - програмни продукти Указанието за работа с програмата за формиране на дневници и СД по ЗДДС. Там на стр.23 има следния текст : " Вторият екран (фиг. 7.4) визуализира раздел Б от справка-декларацията. Тя се формира от Дневника за покупките. Ако кл.42 „ДДС с право на частичен данъчен кредит” е различна от 0.00, то кл.33 ”Коефициент по чл.73, ал.5 ЗДДС” става активна и трябва да се попълни. "
Следователно тази клетка се активира и попълва при определени обстоятелства, а не е непрекъснато попълнена с к=1. Същото коментира и Л.Панева в консултация по подобен въпрос.
http://finance-assets.info/index.php?option=com_content&view=article&id=33&Itemid=12

от линка :
"1. Според данните в запитването ви през 2009 г. не сте извършвали освободени доставки, в резултат на което коефициентът ви по чл. 73 от ЗДДС е 1.0. На основание чл. 73, ал. 5 от закона при наличието на обстоятелства, в резултат на които за някои получени доставки през 2010 г. имате право на частичен данъчен кредит, през цялата година определяте размера му като текущо прилагате коефициентът, определен за предидущта година, т.е. в случая 1.0."

Да кажат и други, но не виждам моят програмен продукт примерно да ми формира автоматично 1 текущо през годината, когато нямам ЧДК.

Т.е. в клетка 33 на Справката-Декларация всеки месец фигурира коеф. 1 ?

Не, в СД в клетка 33 не фигурира никакъв коефициент.

При дерегистрация и повторна регистрация в един и същи период,налага ли се подаване на опис с активите?

Имате основание за въпроса си и разковничето за това е в " повторна" регистрация, на което при първия отговор не обърнах необходимото внимание.Също така не сте пояснили, че става дума за дерегистрация по чл.176, което пояснявате впоследствие.

ЗДДС
..........
Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация

Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.
(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:
1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
..............

Тези активи обаче не са били обложени при дерегистрацията, защото за тях е приложим чл.111 ал.2 т.5 / която сте и маркирали и разбирам, че тя е, която отговаря на Вашият случай / . Следователно при дерегистрацията не подавате опис и не начислявате ДДС по него, защото имате последваща регистрация в същия месец . Наличните активи към датата на повторната регистрация не отговарят на условието на чл.76 ал.2 т.1 и за тях не възниква необходимост от подаване на опис и не следва право на данъчен кредит.

И отговорът на въпроса Ви е не, не се налага подаване на опис на наличните активи.

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8705.0.html

Мисля, че не си права. В доста теми сме дискутирали по въпроса - прилагам една от тях.