по принцип аз разбирам - СУПТО ползваш на места на които имаш задължение да издаваш, касов бон.

Здравей,
 благодаря ти за включването. 
Това, което цитираш предполага връзка между софтуерите в търговския обект и счетоводния / примерно /. Ако обаче няма такава връзка и не се черпи никаква информация онлайн или отсъства обмен на данни го нямаме този вариант. Още повече, че в свое съобщение на страницата си НАП подчертаха, че при СУПТО става дума за едновременно ползване на касов апарат и софтуер в един и същи търговски обект .
За съжаление ми се струва, че ще сме свидетели на нелоялно предлагане на софтуер за СУПТО дори и когато той не е необходим .

След един разговор с програмисти излязох тотално объркана и с извода, че колкото повече чета толкова повече не знам...
Бих искала да коментираме следното :

Всеки счетоводител ползва складов софтуер, софтуер за фактуриране / евентуално / с цел обслужване на своите клиенти. Те съответно нямат никаква връзка с тези софтуери - имат си търговски обекти и касови апарати в тях, но не и складови програми и компютри в тези обекти. Нека изключим от коментарите магазините от типа Метро с  отчитане на продажбите в реално време. Там си има СУПТО.

Та какво е общото между СУПТО и нашите софтуери , с които обслужваме клиентите си ? Едва ли не ми се вменява, че трябва да си "организирам" СУПТО с фирмите, които обслужвам...Агресивен начин на продажби на софтуер ли е това , неразбиране ли е и чие - мое или на софтуерните фирми ???

Да не би да се налага да си пишем вече фактурите на ръка и вместо складов софтуер да си извадим тефтерите ?

Първият Ви въпрос малко неясно ми прозвуча, а и сега също, признавам. Всъщност става ясно, че Вие имате търговия чрез онлайн магазин. Разбира се, че следва да го декларирате. За касовата бележка всъщност съм Ви отговорила макар и от друга гледна точка .
Вижте този линк :
http://accountingnews.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-61.html

При желание и правилно организиране на отчетността си може и Вие да продължите а издавате касова бележка без това да е задължително, ако Еконт прави преводите Ви по банка.

Вижте и тази тема - тя ще допълни отговора ми.
https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,24260.msg144198.html#msg144198

Ако Вашият доставчик е избрал да ползва услугите на куриер със заплащане по банка вместо касова бележка ще получите документ от Еконт / примерно / и това ще е платежният документ за Вас. Доставчикът Ви също така може независимо от този избор да издава и касова бележка. Последното не е задължително, но не е и забранено.
Що се отнася до това да проверите дали магазинът е регистриран - още не е изтекъл срокът за това и може и да не е деклариран .

Дублиране при Вас от Вашето осчетоводяване няма да се получи, защото знаете какво става.  За проверяващите обаче не е ясно . Обърнете внимание на това :

.....в пратиката се правят две групи на касовия апарат - наложени платежи и в брой и така лесно на края на месеца информацията се разбива.

Просто си създайте правилна отчетност и аналитичност.

Идеята е в Д1 да се вижда реално дължимия данък, а в Д6 намаленото вече задължение поради данъчното облекчение.

Здравейте, фирмата, в която работя има електронен магазин. Преводите с наложен платеж се превеждат по банков път от Еконт и Спиди. Фирмата издава и касови бележки. Според вас това погрешно ли е, защото доколкото четох не е задължена да издава касов бон.

Нямате задължение да издавате касов бон. Не е погрешно , но направете необходимото да не Ви дублират приходите. Касовият бон да е на позиция, определяща, че става дума за плащане по банка. И при отчета / месечния / да извежда общата сума, за да можете да не осчетоводявате двоен приход. И не на последно място и на проверяващите да им стане ясно какво се случва.

Не трябва ли данъка да е еднакъв в двете декларации?

Ако е така за какво облекчение ще става дума въобще ?

Хиксче, всъщност ти направи 2 в 1 . Зададе правилно въпроса / въпреки, че не ти си питащата / и така нюансите вече се очертаха.
Поставеният въпрос беше " къде се подава Д1" . Подава се от ЕИК по месторегистрация на фирмата. По каква сметка обаче се плаща задължението на СОЛ - а по Д1 ? По постоянен адрес на лицето.

Тези необходими уточнения някак се губеха и правеха въпроса и отговорите малко неясни.

Лайквам те с удоволствие .

Малко офтопик - в подобен случай колега казваше на шега  - нали се подава по интернет - сама ще си отиде където трябва. 

СОЛ не подава декларация обр.1, подава я фирмата, в която е обявил дейност.  - във вашия случай София. Декларация обр. №6 се подава по постоянен адрес на СОЛ

Това е правилният отговор. Коригирам се. 

И въпросът е малко подвеждащ, защото първосигнално си мисля за Д6 - нея СОЛ- ът си подава сам.

Варна

Ще отпишат вземане , ако имат да вземат. Едва ли доставчикът им дължи нещо ми се струва...

здравейте имам платени задължения към доставчик в 2013 или   401/501
фактурите на този доставчик  не са дошли до ден днешен,

Потърсени ли са ? Съществуват ли въобще ?

http://qwerty1/6265-deklaracija-6-sydyrjanie-srokove-korigirane/

Вижте в края на статията обясненията за корекции при намаление на сумите по фондове.

[8=http://qwerty1/6265-deklaracija-6-sydyrjanie-srokove-korigirane/]http://qwerty1/6265-deklaracija-6-sydyrjanie-srokove-korigirane/[/url]

Да Ви попитам следното :
Ако не беше сграда, а примерно произвеждахте мебели. Разходите за материали, за труд и прочие щяхте да ги давате директно на разход или все пак щяхте да формирате себестойност на производството си?

Много благодаря, Каспарче ! 

Няма ли някакъв календар с дати, на които е задължително да не се работи ???

https://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,24153.msg143683.html#msg143683

Авторът на тази тема е прикачил разяснение на промените в ЗДДФЛ . В него са диференцирани кои са за 2018 и кои за приключване на 2018.
Справката за 2018 ще подаваме в срок до 15.03.2019.
Новият срок - вече за 2019 г..

от страницата на НАП :

" С промени в законодателството от 1 април 2019 г. се забранява едновременната употреба на касов апарат и софтуер, управляващ продажбите в един и същи обект, без софтуерът и касовият апарат да са свързани и софтуерът да отговаря на новите изисквания в наредба Н-18/2006г. "


Тука е разковничето на въпроса - дали софтуерът и КА се намират в един и същ обект. Затова ми се струва, че на Вашето питане отговорът в зависимост от различните варианти би бил и да и не.