https://zakonnik.bg/document/view/qanda/149052/279969

от линка :
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. С други думи, основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

Всъщност във Вашия случай лицето ще се осигурява по трудов договор в Германия доколкото то пребивава и работи там, ако правилно съм Ви разбрала.

Да, може и в повече . Условието е в тези фирми да е съдружник или едноличен собственик на капитала и да упражнява дейност. Осигуряването обаче е от едно място.

Да, приема го.

Здравейте, чудя се дали програмата няма функции да се "интегрират" даните от подадените декл.1 и 6 за 2019г., примерно да се прикачат файлове за целия период итя да се образува автоматично?

Едва ли. Иначе от вече подадените в НАП Д 1/6 НАП щяха да си извлекат данните без да подаваме отново Справка.

Имам нужда от помощ относно това кога едно лице се осигурява като ДУК и кога може да бъде самоосигуряващ се?

Здравейте,
ако лицето е съдружник и вписан управител в ТР то може да управлява и по сключен ДУК и като СОЛ. Може и по двете едновременно при определени условия . Докато по ДУК може само да управлява то като СОЛ освен, че може да управлява може да извършва и всяка друга дейност, свързана с тази на фирмата. Определено осигуряването като СОЛ Ви дава предимството да съчетаете осигуряването с възможността лицето да бъде управител и полагащ личен труд и в дейността на фирмата. Всичко зависи от целите, които все пак се преследват и спецификата на фирмата. Ако търсите по-икономичен вариант определено това е самоосигуряване на лицето - съдружник и управител.
Може да потърсите тука различни теми, които са разисквани по въпроса.
Примерно :

https://kik-info.com/forum/index.php?topic=13596.0
https://kik-info.com/forum/index.php?topic=20039.0
https://kik-info.com/forum/index.php?topic=20489.0

НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
Удържа се само ДДФЛ.

Законовото изискване е до 31 януари да удържите или възстановите реално данъка , определен с преизчислението. Стига да го направите до тази дата може и с ведомостта за 01.2020. Това обаче предполага плащане на заплати за 01.2020 до/на 31.01.2020.

До 25 януари могат спокойно да си поправят пропуска.

 от начислени заплати м.12.2018г. - изплатени м.01.2019 до начислени заплати м.11.2019г., изплатени м. 12.2019г.

 

Не е редно да му давам 2 бележки - една по ТД с нас и една по ДУК с другата фирма?

Защо да не е редно ? ДУК не е сключен като трудов , нали ? Или ...?

Кое според вас е най-правилното решение, моля за съвет?

По отношение на това на чие име да се закупи  имота - най-правилното е решението да се вземе от собственика. Аргументите днес за едно може да не са валидни утре...да си поеме отговорността.
По отношение на цената - в случаи на спорове, мислене и чудене - най-правилното е да се официализира реалната цена .

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка

https://bganaliz.com/zdds-tchl-97a/
от линка :
"В конкретния случай, когато предоставяте услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на трета страна – Швейцария не подлежите на регистрация на основание чл.97а от ЗДДС."

Не подлежите на регистрация по ЗДДС на основание чл.97А.

Според мен е правилно точно както го е описал/а becam,...

Толкова добре си го обяснила и изяснила - благодаря.
Просто се опитвам да си представя една фирма за разносна търговия каква работа си има да извежда и въвежда пари по подобни касови бележки, да сторнира и издава кредитни и дебитни известия / евентуално / . Не се учудвам като гледам практиката , че често се прави друго / всеки си е преценил риска /. И кой казва, че счетоводството не е наука / даже и изкуство / .

Аз не знам какво става с вече издадената касова бележка като отиде разносвача и си коригират поръчката - едно се върне, друго се вземе...иначе много идеално заложено. Не, че няма дебитни и кредитни известия...
Да се върнем на въпроса - следва тогава тези суми от така издадените КБ да не се извеждат служебно, защото на практика никога не са влизали в касата. Аргументацията за липсата им ще е цитираният от tihomir.petrov текст.

Имам фирма с хранителен магазин - много доставчици носят или изпращат касовата бележка допълнително, а други имат мобилни устройства. Явно всеки е намерил своя "начин" . И двете неща не са по реда си - да издадеш бон преди да си получил парите / ами , ако не ги получиш / или да го издадеш постфактум.
 Принципно мобилните устройства решават проблема .

Предвид бележката от предишен работодател, която тя не ми представи на време преди годишното изравняване ...

Правилно сте я посъветвали .

Да

Просто отговорете с цитат от ЗДДФЛ, че  лица с ТЕЛК се ползват единствено с данъчно облекчение, а от години вече няма такова понятие като необлагаем минимум - нали точно за това се въведе "плосък"  данък.

Нещо ми убягва - самото лице има ТЕЛК и освен за данъчно облекчение претендира и за необлагаем праг ли ?

От гледна точка на фактическата касова наличност чисто математически нещата са точни, но защо да се заприходяват в касата несъществуващи пари и да се прави тази гимнастика ? Или издайте фискалния бон при отчитане или просто помислете за мобилни устройства.

Ако сте прочел/а по-горе написания чудесен материал и споделяте мнението на автора - продължавате така. Ако Ви е обзело съмнението викате на помощ предпазливостта.