Разяснение Изх. № 2-1-65 от 05.10.2010 г. на НАП

Относно: Участие на Едноличен Търговец на Международни Изложения на Производители на Стоки - Задължения за Документиране и Разчитане с Бюджета


Във Ваше писмено запитване вх. № ……… 10.2010 г. по регистъра на Дирекция "ОУИ"- ……… е описана следната фактическа обстановка:
Фирмата, на която сте собственик, е със статус на едноличен търговец /ЕТ/ и предмет на дейност производство и търговия с бутикови облекла. Посочвате, че не сте регистрирано лице по закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Участвате на специализирани изложения за облекла на територията на страната. Имате желание да участвате на подобни изложения, които се организират на територията на страни-членки на Европейския съюз, в частност Румъния.

Във връзка с горното поставяте следните въпроси:
               1. Какъв е законният начин за участие на тези международни изложения с продажби.
               2. С какви документи и разрешителни мога да участвам.
               3. Трябва ли да регистрирам нов касов апарат.
               4. Как и къде ще плащам данък върху продадената стока.

При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Участието на фирми в изложения, базари, търговски панаири и др.е част от тяхната стопанска дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч, предприятията отразяват в счетоводството си, осъществените от тях операции, свързани със стопанската им дейност, на основата на документалната обоснованост, като спазват изискванията за съставянето на документите, заложени в действащото данъчно-осигурително законодателство.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Независимо от горното, не отпада необходимостта от наличие на първични документи, доказващи разходите, извършени във връзка с пътуването и пребиваването на собственика на ЕТ или/и на неговите работници и служители в чужбина, когато това е свързано със стопанската му дейност.
В тази връзка, счетоводни разходи, свързани със зареждане на горива, ползване на различни услуги като паркинг, винетки, магистрални такси, такси за участие, наеми и др., следва да бъдат обезпечени с първични документи, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката /стока или услуга/, количество, единична цена, обща стойност и др.
Следва да имате предвид, че по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за признаването на счетоводен разход за данъчни цели, освен документално обоснованост по смисъла на ЗСч, се изисква, той да отразява вярно стопанската операция.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Отчитането на приходите, които ще реализирате от участия в изложения и базари, извън територията на страната, както и преизчисляването на съответната валута в нейната левова равностойност, следва да извършите в съответствие със изискванията на ЗСч.
Данъчно-задължените лица регистрират извършените от тях продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, регламентирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и в чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006г за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Това изискване на Наредба Н-18 има териториален характер и означава, че използването на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки, извън България чрез ЕКАФП, следва да се съобразите със законодателството на съответната страна.
В случаите на участия в търговски базари на територията на страни-членки от ЕС, за целите на ЗДДС, следва да се съобразите с регламента на чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона. По приложението на цитираната разпоредба е издадено становище, с изх. № 91-00-39 от 22.01.2009 година на Изпълнителния Директор на НАП, копие от което Ви изпращаме.
Независимо от горното, разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС не е приложима в случай, че попадате в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от същия закон.
Предвид обстоятелството, че ще реализирате оборот от облагаеми доставки, по смисъла на ЗДДС, на територията на други страни, следва да проучите и се запознаете със законодателствата на тези страни, относно техните прагове за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност и произтичащите за Вас от това ангажименти.
Едноличният търговец формира облагаемия си доход от стопанската си дейност съгласно изискванията на глава пета, раздел трети от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е в размер на 15%, съгласно чл. 48, ал. 2 от закона и се декларира с подаване на годишна данъчна декларация по реда и в сроковете на чл. 50 и чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Националната агенция за приходите не е компетентна да ви отговори на въпросите касаещи реда и начина, както и вида на документите и разрешителните за участие в международни изложения.

Чл. 75. (1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.

Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.
(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.
(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.
(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.