Писмо № 91-01-161 ОТ 19.05.2010 Г.       

ОТНОСНО: Промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи определението за “осигурено лице” във връзка с правото за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

На основание изменението на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

    1. Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

    Видно от посочената разпоредба е, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

    - да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

    - да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено, но неизплатено или неначислено), без възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от КСО.

    По аргумент на противното не се считат за осигурени лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, за които денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност. Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или аналогичен на него отпуск, предвиден по реда на Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и др. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

    Лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени. Те имат право на парично обезщетение, ако представят болничен лист през този период, при условие че първия ден от неработоспособността не съвпада с първия ден на встъпването в длъжност.

    Пример 1:

    Лице, с което е сключен трудов договор, трябва да постъпи на работа на 11 януари 2010 г. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 11 януари. В случая осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност до възстановяването на работоспособността.

    Пример 2:

    Лице, с което е сключен трудов договор, трябва да постъпи на работа на 11 януари 2010 г. От същия ден - 11 януари, работодателят е разрешил неплатен отпуск, поискан от лицето на основание чл. 160 от КТ, и денят не е отработен. И в този пример осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение до възстановяването на работоспособността.

    В посочените случаи лицата нямат право и на парични обезщетения за трудоустрояване, бременност и раждане; отглеждане на малко дете и на парични помощи за профилактика и рехабилитация.

    Поради това, че лицата не се считат за осигурени, за посочените в примерите периоди не се подават данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.

    2. За лицата, за които осигуряването е възникнало по смисъла на чл. 10 от КСО, то продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5.

    Периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 са тези, които се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Това е времето:

    - на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

    - на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

    - на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

    - през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

    На основание посоченото лицата се считат за осигурени с оглед получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Те имат право на парично обезщетение през този период, както и в случаите, в които неработоспособността започва непосредствено след изтичането на периода или в първия работен ден след него.

    Пример 3:

    Служител има разрешен неплатен отпуск за периода от 10 март до 31 март 2010 г. Този период се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. За това време лицето се счита за осигурено на основание § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Служителят представя болничен лист с начална дата на неработоспособността 15 март. Тъй като осигуряването на лицето не е прекъснато, то има право на обезщетение за временна неработоспособност, ако отговаря и на другите необходими условия по КСО.

    В този пример лицето трябва да се третира като осигурено с оглед правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и ако представи болничен лист с начална дата непосредствено след изтичането на неплатения отпуск – в примера 1 април, дори и ако 31 март е 30-ият работен ден на отпуска, през който лицето е осигурено.

    3. Самоосигуряващите се лица, включително и морските лица, се считат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

    Поради това самоосигуряващите се, избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, и морските лица не се считат за осигурени с оглед отпускане на парични обезщетения в случаите, в които денят, от който е следвало да се внесе осигурителна вноска за фонд “Общо заболяване и майчинство”, съвпада с първия ден от неработоспособността, посочена в издаден от органите на медицинската експертиза болничен лист.

    Пример 4:

    Самоосигуряващо се лице е декларирало начало на лична трудова дейност, считано от 1 февруари 2010 г., и избира да се осигурява за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 1 февруари. В случая осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение.

    Пример 5:

    Самоосигуряващо се лице променя вида на осигуряването си от осигуряване за фонд “Пенсии” в осигуряване едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”, считано от 1 януари 2010 г. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 1 януари. Аналогично на посоченото в предходния пример, лицето не се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение.

    Поради това че лицата не се считат за осигурени, за посочените в примерите периоди не се подават данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.