Правилно разсъждавате - следва да удържите данък при източника .


http://www.nap.bg/page?id=373

ЕТ без дейност ще публикуват ли в ТР

Не.

И изобщо фирми без дейност (ООД, ЕООД) ще правят ли публикации

Да.

В ОКД5 не се посочва размера на осигурителния доход. Това ще стане в Д1.

http://qwerty2/1661-vyzstanovjavane-na-rabota-pri-nezakonno-uvolnenie/

" Кодексът на труда регламентира случаите, при които се признава трудов стаж. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. От тази разпоредба би могъл да се направи изводът, че ако работникът или служителят не се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме работата на която е възстановен, периодът от датата на уволнението до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение съгласно чл. 325, т. 2 КТ се признава за трудов стаж. Когато работникът или служителят е работил при други работодатели, за трудов стаж по чл. 354, т. 1 КТ следва да се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период следва да се извади времето на работа по друго/други трудови правоотношения. Времето на работа по други трудови правоотношения се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 КТ."

Разяснение Изх. № 20-196 от 01.02.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно Облагане и Дължими Осигурителни Вноски Върху Присъдено Обезщетение по КТ на Възстановен на Работа Служител


Във връзка с направено от Вас запитване до органите по приходи при ТД на НАП …… – офис ……, препратено ни по компетентност с писмо вх. № … от 14.01.2011 г. при Дирекция "ОУИ" ………………, Ви уведомяваме за следното:


Съгласно изложеното съдържание в писмото на 07.12.2007 г. сте съкратена от работа. На 01.02.2008 г. Ви е изплатено брутно обезщетение от 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, от което са приспаднати дължимите удръжки. След Решение на ВКС № … от 09.07.2010 г. сте възстановена на заеманата преди уволнението длъжност от 27.08.2010 г. Пишете, че при изплащане на първата заплата Ви е изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ, върху което са удържани ДОД и осигурителни вноски и ви е прихваната сумата 491.04 лв., изплатена Ви първоначално по чл. 222, ал. 1 КТ. Възстановила сте паричните обезщетения за безработица към НОИ.


Интересувате се имате ли право да Ви бъдат възстановени удържаните данъци и осигуровки върху сумата 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като за същия период са внесени осигуровки и ДОД по чл. 225 от КТ. Ако имате право какъв е реда за възстановяването им?


На основание чл. 222, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение на работник или служител за оставане без работа, което се изплаща при прекратяването на трудовия договор. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.

Независимо, че към писмото си не прилагате Решението на ВКС, от изложеното става ясно, че заповедта за прекратяване на трудовия Ви договор е отменена като незаконосъобразна.

На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попадат в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго законово основание, същите представляват облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.

Съдебното решение е с конститутивно действие и с него е възстановено трудовото правоотношение между Вас и работодателя от датата на влизане на решението в сила. Следователно дължимите от осигурителя данък върху общия доход и осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на оставане без работа стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.

Видно от приложените фишове при изплащане на цитираните по-горе обезщетения не се установи, че имате надвнесени данъчни задължения, тъй като брутното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е приспаднато изцяло от подлежащата на облагане сума, включваща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Относно задължителните осигурителни вноски, отговаряме следното:

Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не се дължат осигурителни вноски. При възстановяване на работник или служител на предишната работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят е задължен да внесе осигурителни вноски изцяло за своя сметка за целия период – от уволнението до възстановяването му на работа, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход вследствие на това уволнение /чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО/.

Дължимите осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се внасят от работодателя и от лицето, като разпределението на вноските между тях, е посочено в чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО /чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО/.

От цитираните разпоредби следва, че в случая няма дублиране на лични осигурителни вноски, тъй като такива се дължат само върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, докато по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО /за периода на незаконното уволнение/ осигурителните вноски са за сметка на работодателя.

От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към него фишове от заплати е видно, че изплатеното Ви при уволнението обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е прихванато от работодателя за сметка на присъденото от ВКС обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. При това прихващане е приспадната брутната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ /491,04 лв./, включваща удържаните осигурителни вноски, които са за Ваша сметка /43,21 лв./. Доколкото основанието, на което е изплатено първото обезщетение, отпада с отмяната на заповедта за уволнение, би следвало да отпадне и основанието за внасяне на осигурителните вноски. Неоснователно внесените осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са преведени по съответните сметки на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат възстановени на осигурителя или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК– по негово искане, подадено в компетентната териториална дирекция на НАП, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи.

За възстановяване на осигурителните вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са за Ваша сметка, следва да се обърнете към Вашия работодател.

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.

Този отговор се нуждае от корекция...


Наемателят може да плаща лизинговите вноски директно на лизингодателя или на лизингополучателя, а той от своя страна да си плаща задължението към лизингодателя. В първия случай е необходимо тристранно споразумение за това плащане между фирмите и лизинговата компания. Ще имаме случай на поемане на задължение към трета страна от наемателя и така той ще се разплаща за част от своето задължение. Префактуриране не е необходимо.

Вторият случай - плащане на лизингополучателя - ми се струва безсмислен, защото наемателят би могъл да си плаща наема в пълен размер и от него наемодателят да издължава лизинговите си вноски.

_{/ стана много дълго ... дано е и разбираемо/}

Проблем ли е фактурите за лизинг на баничарката (680лв) да се плащат от наемателя, в договора ще бъде упоменато, като сумата ще се приспада от наема на баничарката и така всеки месец намемателя ще плаща на наемодателя 820лв?

Така описаната схема е възможна, ако договорът за лизинг на баничарката не забранява това отдаване под наем и фирмата префактурира на наемателя лизинговите вноски.

Бащата има право на ползване на отпуск до 410 ден на детето , защото е осигурен по ТД за ОЗМ. За този период обаче няма право на болнични , в какъвто режим е периодът до 410 ден и мисля, че ще трябва да си плаща пълния размер на осигуровките в ЕООД - то. Прокуристът се назначава вече за периода на гледане на дете до 2 г. възраст. Има и писма по въпроса, но нямам под ръка да постна сега . Така мисля.

" Двамата се пенсионират, от които единият плаща само здравни осигуровки. "
Тези здравни осигуровки ги плаща след пенсионирането ли ? Този съдружник би могъл да е само СОЛ , но пишете, че е " по дружествен договор " - какво значи това ?



"1. Може ли другият пенсионер да се осигурява като СОЛ или на ТД."
Ако упражнява дейност в дружеството не само може, но и трябва да се осигурява . И да - би могъл и като СОЛ и по ТД.
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8987.0.html

"2. Необходимо ли е някой от двамата да заплаща  осигуровки като управител? "
Управителят , ако е съдружник би могъл да управлява и в качеството си на СОЛ и осигуровките му да са в размера, определен за самоосигуряващи се лица.

 " даване на служебен заем на подотчетно лице "

Исках да пиша "служебен аванс" - коригирам се.

Не зная защо бързате с тези дивиденти. Ако искате да регистрирате някакви доходи - плащайте "личен труд". Или направете един ДУ.
Е, по-скъпичко ще дойде, но е по-законосъобразно.

Подкрепям! В крайна сметка, ако идеята е узаконяване на доходи не само дивидентът е вариант. Ако обаче целта не са доходи, а просто "узаконяване" на вземането на фирмени средства от собственика би могло да се ползва отпускане на заем / както по-горе писа и Илиян Нешовски / или даване на служебен заем на подотчетно лице .

ЗДДС
Попадате в чл.126 ал.3 т.1 - включвате фактурите и КИ в СД ЗДДС сега, след като вече са Ви изпратени. За невключените до момента КИ има и съответна глоба, която може да бъде наложена , ако Ви проверят преди изтичане на давностния и срок.

РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 96-00-395 ОТ 07.10.2008 Г. НА НАП ОТНОСНО:
ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИВИДЕНТ ЗА
СОБСТВЕНИКА, ВКЛЮЧВАЩ ЦЯЛАТА НЕРАЗПРЕДЕЛЕНА ПЕЧАЛБА ОТ 2007 Г., КАКТО И АВАНСОВО, ЧАСТ ОТ ТЕКУЩАТА ПЕЧАЛБА ЗА 2008 Г.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Доколкото носител на правото на данъчен кредит е Описът / независимо , че въвеждаме фактурите , включени в него / мисля, че не можем да го разделим на части , а следва да го опишем в СД по ЗДДС в указаните срокове и да упражним едновременно правото на ДК за всички активи, включени в него . Така мисля.

С изричното уточнение, че практиката на съда не е отговор на въпроса / и тя си е зависима от вземащите решенията / :

http://court-pz.info/spravki/20090914/0074d809_12391809.HTM

и малко разни мнения :

http://www.odit.info/?s=6&i=251229&f=1

И да "дадем" думата на юристите по въпроса . 

Ако съдружниците не са присъствали следва да имате покана до тях, за да удостоверите, че са известени за провеждане на ОС. Ако са присъствали, но не са били съгласни с приемането на ГФО това обстоятелство следва да бъде записано - че са против. Така или иначе Протоколът трябва да е подписан от всички присъствали съдружници.

 А неподписалите съдружници присъствали ли са ?

Не, не съм звъняла никъде. Исках да видя дали не е при мене грешката , но сега е ясно . Дано го оправят - в противен случай остава варианта да се прави отделна директория за всяка фирма.
Специално ти благодаря за ангажираността !